Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
декември 14
Home Седмицата Култура Поезия - Людмила Билярска - бр. 2-2017

Поезия - Людмила Билярска - бр. 2-2017

Е-мейл Печат ПДФ

  

Китено вино

 

Тя знае - Той ще е, и никой друг!

Но пак душата неспокойно пърха.

Веднъж да чуе бащиното – Да...

Усмихва се и на дърво почуква.

 

Наготвени са десет ястия.

Миндерите застлани със наметки.

Не питай за Гергана  как е тя -

сърцето й е малко птиче в клетка.

 

А  хубостта й мъртъв ще сживи -

икона съща. И душа от злато.

Пристигат, дъще, майка й реди.

Готова ли си? Чукат на вратата

 

Пристъпват любопитните свахи.

Прекрачват прага и мъжете тежко.

По бъклицата листи от асми,

А китката - привързана със прежда.

 

Изрони се и бащиното Да.

А младите щастливи до небето!

Със смях се пълни, та ехти деня,

накитен и със слънце, и със цвете.

БЕЗГЛАГОЛНО ЗА ЗИМАТА

 

Безформено. 

Безцветно. 

И без дъх.

Оголено. 

Премазано. 

Безлично.

Ръмеж. 

Унилост. 

Дънер. 

Тъмен мъх.

Провиснало небе. 

Случайно птиче.

Листа от дъб. 

Пътека. 

Мокрота.

Кафяви съчки. 

Грак на врана. 

Сиво.

Прогизнал бряг. 

Мъгла. 

И езеро.

Безвремие. 

Подводен дънер. 

Зима.

Там някъде... 

Там някъде – литва в безкрая душа.

Със вик, дъх поемат близнаци.

За работа бърза припряна тълпа.

Два погледа дават си знаци…

 

Там някъде пишат прощално писмо.

А други - потеглят за среща.

Полита и първото детско “защо”.

Запалват венчалните свещи…

 

Там някъде лумва пожар във степта.

Кошута разплакано тича.

Ядосано вятърът рони листа.

Стопяват се в залеза птици...

НЕДЕЛНА ВИТОША

 

От клоните се сипе тежък сняг.

Улучва тишината. Тя простенва.

Източени ели - в небето чак,

потайно шепнат витошки легенди.

Кокетничат оголени лески –

до всеки бор издънчица се гуши.

И сякаш в крак се движим: раз-два-три,

във ромона на тихото заслушани.

До „Бялата вода” е нищо път -

табелата учтиво ни го казва.

И мислите олекват, не тежат -

сред мирис на смола, листа и празник.

Във хижата, затоплени от път,

разхвърляме и якета, и шапки.

Отворените термоси димят.

До печката кутре разпъва лапки.

 

Животът казва...

 

Забравя се човека, та дори,

да бил самата светла добродетел.

Отиде ли си – да, ще поболи,

но споменът полека става пепел.

 

Животът е по-силен, затова

на живите нарежда да го следват.

Година-две изпълнени с тъга.

Животът казва, че така е редно.

 

Забравят го. Е, все във някой миг

отронва се за него дума ситна.

И споменът прибират после в плик.

За мъртвия – добро или пък нищо.

 

Не е и нужно вечно да е плач.

Безсмислено е. Всичко се повтаря.

Животът е различна класа влак,

а краят е... една и съща гара...

 

 

 

 
   
   

 

На малка чикагска улица
 
Ролетките се спускат с дрезгав вик.
Табелките “отворено“ угасват.
Под навеса на спирката във брик
и пейката скучае даже празна.
 
Ухае на вечеря и на сън.
При пиците е ярко осветено.
Жена предъвква и се взира вън.
Отнякъде се носи плач на бебе.
 
Рекламите крещят във цветове:
‘При нас купете свежи зеленчуци’.
Ветрец разнася мирис на море -
до езерото пътят е в минути.
 
Един бездомник, или уморен –
е свит одве в безцветната си блуза.
Мотрисата изтръгва за момент,
със острия си вик,  нощта от унес...
 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер