Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

понеделник
октомври 16
Home Седмицата Култура Представяме Ви: Елена Димитров

Представяме Ви: Елена Димитров

Е-мейл Печат ПДФ

elenaЕлена ДИМИТРОВ е родена в населеното с будни млади хора и някога пълно с деца село Виногради, на около 15 км от гр. Сандански. С учението се справя отлично. След завършване на средното си образование заминава да учи в Медицинския полувисш институт в София. След дипломирането си работи като медицинска сестра в Ловеч и София, в известния на повечето българи институт "Пирогов", както и две години в Либия.
Пристига в Чикаго през 1990 г., където завършва ЕКГ и лабораторен курсове, за да получи лиценз за работа. Бързо успява да намери свободно място в болница, в която след години се пенсионира. Има две дъщери, които идват в САЩ през 1996 г.
Елена намира време за любимите си занимания както в София, така и в Чикаго. Пее в хорове, пише стихове, композира песни със собствени текстове. В Америка започва да свири на китара(научава се сама) и да пее с групи американски ентусиасти. Постепенно тези подобни на хоби неща стават по-сериозни и задълбочени. През 2013 г. издава първата си книга с поезия "Право на обич" и още тогава прави план за следваща. Тези прекрасни, по нейните думи, занимания й помагат да превъзмогват трудните моменти в живота, които са повече от приятните.
Голямата мечта на Елена е да издаде сборник с нейни песни, да чува, че те се харесват и се пеят с удоволствие. И всеки, който ги слуша да почувства, че поне една от над сто и петдесетте песни е написана за него.

ПРОЛОГ

Баба ми беше неука селска женица, която отгледа пет добри деца - трима сина и две дъщери. Освен тях, преди това, е имала още три, които умирали веднага след раждането. Първото дете Богдана (Дана) порастнала умна и достойна, и на 19 години създала свое семейство. Тя била предано отдадена на децата си, които били смисъла на нейния живот, за тях била готова на всякакви жертви. Никой не я чувал да се оплаква, макар че животът й бил изпълнен с бедност и лишения. Понеже семейството на съпруга й не я приело, се наложило да остане да живее в една стая в бащината си къща.
Търпяла всичко, примирявала се със съдбата си, докато един ден стреса не си казал думата: тя се почувствала зле и се залежала. Селският доктор не могъл да помогне с нищо и се започнало едно безкрайно ходене по специалисти и харчене на и без това оскъдните пари за лекарства. Полека се простила със скритата си мечта за собствен дом, но мисълта, че няма на кой да остави децата си, ако нещо непоправимо се случи с нея, й дала сили да се пребори с болестта и отново да поеме майчините грижи.

 

ЗОЙКА

- Зойче, къде се криеш бе, дете? Прибирай се, виж кое време е вече!- зовеше я баба Зара, чиято първа буква Зойка бе взела в името си.
- Бабино зайче! - баба Зара я гушкаше в обятията си, след като първо бе строга с нея. Зойка бе четири-петгодишно рошаво и русоляво дете, сополиво и гладно, което хапваше от бигора (мек пласт на почвата), след като бе видяла същото да прави малко кученце. Хората казваха, че този мек пласт на почвата бил лечебен за животните и човеците.Детето бе с мръсна и несресана коса, непознала майчина грижа от доста дълго време. --- Къде си, мамо?-въздъхна Зойка-Защо замина и ни забрави с кака? Защо ни остави сами? Нали все ни казваше, че ни обичаш и сме твоите слънчица...Кажи, как да ти вярвам?
Беше чула баба си и съседките да говорят, че майка й била вече пътница. Само не можеше да разбере закъде пътува майка й. Възрастните все нямаха време за децата и тя нямаше кого да попита. Малката Зойка хлипаше и облизваше сополките си, които не спираха да увисват от нослето й. Искаше да види майка си и да й каже да спре да пътува, защото вече ще я слуша. Така, докато си мислеше за нея, Зойка заспа на топлата земя. Никой не дойде да я потърси, а и тя не искаше никого освен мама. На другият ден, Зойка пак я чакаше да се върне и седеше на стола, откъдето се виждаше пътя за града. Баба й спомена, че ще се върне много скоро.
Беше топъл летен ден. Момиченцето беше самотно, нищо че около него имаше детска врява и жени разговаряха на висок глас. То чуваше странни думи, които не й говореха нищо - "отива си, горката мъченица", "края е дошъл, горките й деца"... Детската душа чувстваше, че нещо много лошо се е случило и че може тя да е виновна за това. Закри с ръчички лицето си, а от гуреливите очички закапаха едри сълзи: -Къде си мамо? Върни се...-раменцата трепереха неудържимо.
Млада съседка се доближи до детето, прегърна го и заговори с мил глас:- Зойче, миличка, скоро ще видиш майка си.Тя е много болна и не може да е при теб, за да те погали. Тя си заминава...Ох, мило дете, как да ти помогна? -детето се отдаде на ласката и отпусна глава на гърдите на жената, както би направило с майка си. Изведнъж настъпи гробна тишина. Пристигна Зойкиния татко, който караше муле с човек, преметнат на самара му. Дана, майката на Зойка. Краката и ръцете й висяха като мъртви. Баща й свали тялото внимателно и го положи на сламения нар. Жената не помръдна, само въздишка се изтръгна от гърдите й. Зойка се приближи нерешително до нея: - Мамо, мамо, ти се върна! Колко дълго те чаках...Няма да те пусна да заминеш пак, не искам да си пътница-шепнеше детето,аз ще слушам, ще ти помагам,само нe пътувай повече..Дана отвори с усилие очи и само промълви: - Зое, чедо мое...-После потъна в дълбок сън. Зойка седеше неотлъчно до нея, държеше ръката й и не пропускаше и най-малкото потрепване на майчиното тяло.
Отминаха няколко месеца. Дана постепенно се съвзе. Започна да се изправя и да търси децата си, да им обръща внимание. Силите й се завръщаха бавно, но сигурно. Една сутрин, докато момичетата спяха забърка тесто за мекици - любимите им лакомства. Малките се сборичкаха, щастливи от изненадата. Чак сега, след толкова месеци, Зойка разбра защо майка й е била почти "пътница". Затова отсега нантатък, правеше всичко, което можеше да я зарадва. Животът на бедното семейство отново стана такъв, какъвто децата го помнеха отпреди майка им да се разболее: с много смях и игри, с песнички и стихотворения. Роклята на Зойка пак бе чиста, а на сресаната й коса отново бе вързана любимата й корделка. Кака й Светла също бе щастлива. Ръцете на грижовната майка се усещаха осезателно и това не убягваше от погледа на баба им.
Наближаваше един хубав ден - Великден. С неудържимо вълнение и възторг, момичетата и майка им боядисаха яйца и направиха козунак. Баща им беше купил малко агнешко месо, нали такова се яде на този ден. Бедно беше семейството, но задружно. А този Великден беше най-велик, защото Дана престана да бъде "пътница" по болници и доктори. Баба й каза, че злото си е отишло, за да се възцари доброто. Зойка прие тези думи като закон Божи. Тя не беше забравила хубавите дни отпреди заболяването на майка си. Облечена с чисти дрехи и сплетена коса, майката изненадваше децата си с нещо вкусно и им пееше с красив и топъл глас.
На първият ден, когато Зойка тръгна за детската градина, майка й я хвана за ръка, погали я и заръча да е послушна. Но детето не изпълни заръката. Бутна момченце в кофата с вода и ето на, майка й се разболя, поиска да си отиде и да намери по-послушни деца. Заплесната в тези спомени, детето въздъхна тъжно - сигурно то бе виновно за всички беди, сполетели майка му. Мъката му трябваше да е много силна, защото то продължи да въздиша, а малките му раменца не спираха да потрепват.
-Мамо, мамо, обичам те! -повтори Зойка и погледна майка си с надежда, че тези думи ще стигнат право в сърцето й.

 

НОВА СЕСТРИЧКА ИЛИ БРАТЧЕ

Дана каза на двете момичета, че ще си имат братче или сестриче, но те не разбраха защо. Не искаха ново дете в семейството. Зойка опита да разбере повече от баба си, а тя се ядоса на глупостта на Дана:
- Защо й трябват повече деца на тая бедност, тя луда ли е или що?-Детето се стресна от острия тон и се сви виновно в ъгъла. От другата стена го гледаше Свети Иван Рилски, осветен едва-едва от бабиното кандилце. Зойка не знаеше кой е този светец, но беше чувала молитвите на старата жена пред него. Не можеше да се кръсти, но все пак опита с детски жар, докато баба й я забеляза и се разсмя. Стана и каза молитва, а детето повтаряше плахо след нея.
Обратно у дома, Зойка се изненада от хаоса, който цареше в къщата. Селската акушерка даваше нареждания на висок глас, изпускаше по някоя мръсна дума, оглеждаше се виновно и пак започваше да гълчи всеки около нея. Изплашено, детето се скри в обора и остана там, докато баща й не я откри, когато прибираше мулето.
-Всичко мина, всичко е наред! Бебето е читаво и здраво! Хайде, почерпете, че тръгвам да ловя друго бебе.- нареждаше акушер-
ката. Зойка погледна към майка си, която лежеше безсилна с обърната настрана глава. От изгубената кръв лицето й жълтееше застрашително - така, както когато беше болна. Уплашено, детето се притисна отново до баба си. Зара беше разтревожена не на шега, затова направи набързо вкусна супа и седна до леглото на дъщеря си. Започна да я храни бавно и настоятелно. После се зае да почисти пода, на който акушерката беше разхвърляла доста кърпи напоени с кръв.
Когато Зойка ги видя се строполи като мъртва - не можеше да понася гледката на кръв, а от миризмата й винаги припадаше. Милата тя, не подозираше, че един ден, вече порастнала, ще избере трудната професия на медицинска сестра. Дотогава имаше пред себе си много години - и добри, и лоши-имаше и майка си.
В училище Зойка не срещаше проблеми. Учеше без много труд уроците си, за разлика от сестра си, която хвърляше доста усилия, за да бъде отличничка. Двете се забавляваха особено много, когато ходеха на хор. Сестра й Сета имаше силен и звучен глас, затова винаги беше солистка. Тя беше любимка и на дядо си Йовко, бащата на майка й, който я наричаше "славейчето на дядо". Той беше най-учения човек измежду своите връстници, дълго беше работил като бирник и кмет на селото и винаги държеше на добруването на хората. Това години по-късно му "изяде хляба". Когато дойде новата власт той бе наказан от нея, въпреки че бе създател на партийното ядро в селото. Властимащите не гледаха с добро око на честни хора като него. Как стана това? Разочарован от методите на управление, които според него бяха в разрез с идеалите на Маркс, дядо Йовко доброволно напусна партията и си върна членската книжка. За това си деяние понесе жестоко наказание: отнеха му голяма част от заслужената пенсия. В последствие той се пропи и стигна дотам, че не можеше да се контролира. Пиянските му викове и псувни срещу управата на държавата плашеха Зойка и я накараха да се страхува от пияните хора през целия си живот.
Сета се увличаше и по декламирането на стихове от известни поети. Когато в училище имаше състезание, тя винаги вземаше първо място и получаваше награда, която обикновено бе книга.
Тя не обичаше летните ваканции, защото тогава дните бяха заети с работа на полето, а това за нея бе наказание. Тогава трябваше да се жъне или сади тютюн, който после се береше и диплеше през зимата. За брането майка им ги вдигаше в три часа сутринта, преди изгрев слънце, защото тогава тютюневите листа не лепнеха. Дана знаеше, че трудът е тежък за децата, но така беше и с всички останали деца на село. Веднъж тръгнали
всички за нивата, а Зойка, тогава седем годишна, изостанала за нещо и я намерили заспала. Ето колко изнемогваха и страдаха от недоспиване тогавашните деца.
След около година и половина нова изненада зашемети главите на Зойка и Сета, като ги извади за кратко от релсите: майка им щеше да има ново бебе, четвърто подред. Баба Зара не преставаше да се ядосва и да проклетисва де що види, а дядо Йовко се усмихваше и предричаше раждането на дългоочаквания в семейството син, сякаш знаеше това отнякъде. Така и стана. Брат им се роди в средата на жегите, през август. Беше бузесто и усмихнато бебе, което не издаваше звук, ако не беше гладно. Понасяше спокойно да е в мокри, че дори и в наакани пелени и само гладът можеше да го предизвика да плаче. След неговото раждане Дана реши да няма повече никакви деца и не допускаше никакви изненади.
Многодетното семейство работеше на полето и се хранеше с каквото намери. Единствено в неделя майката намираше време да им наготви и да ги изпере. Зимата беше по-спокойна. Тогава децата ходеха на училище, играеха навън или на пързалката и често се прибираха с премръзнали ръце и крака. Но не боледуваха - като че ли природата бдеше над тях и ги пазеше от болести.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер