Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
октомври 19
Home Седмицата Култура Вероника - брой 45, 2016

Вероника - брой 45, 2016

Е-мейл Печат ПДФ

Добри Карабонев

И двамата мълчаха по целия път. Когато стигнаха завоя със скалата, шерифът спря и слезе. Жълтите полицейски ленти все още бяха препречили пътя. Той ги разкъса и отхвърли настрани.
- Гадни копелета - проговори старият шериф - разучили са терена и са избрали най-подходящото място за нападение. Изненадали са я. Улучили са я още с първия изстрел. И след това... Мамка му, не е имала никакъв шанс, стреляли са от две страни.
Крис мълчеше, загледан през прозореца пред него. Не му се говореше. Дори не искаше и да мисли. Когато се качиха до къщата, извади бутилка "Джони" и наля две чаши. И двамата пиха дълго време мълчаливо.
- Какво мислиш да правиш - проговори шерифът - знам, че тук без Пати ще ти е тежко. Не искам да те задържам, макар че точно ти ми трябваш. Тя направи от теб истински полицай. Мисля, дори съм сигурен, че сега е момента да пуснем втората молба за уреждането ти на статута в Америка. Ще те подкрепят много хора от управлението, с които няма как да не се съгласят емиграционните власти.
- Не знам - въздъхна тежко Крис и отпи голяма глътка. Погледът му се спря на снимката върху стария шкаф.
Габи беше съборила Пати на тревата и муцуната и се бе завряла в косите и. Кучката също не можа да оцелее. Беше простреляна много лошо. Шрек се размина най-леко. Макар и с превръзка, бе на крака и се възстановяваше бързо.
- Каквото и да е решението ти, ще го приема - каза шерифът и допи уискито си - тръгвам, че не мога да стоя на едно място. Все си мисля, че не трябваше да се съгласявам с нея и да и махна охраната. Ако беше с шофьора ...
- Сега щяхме да идваме от две погребения - допълни го Крис - сам каза, че са разучили пътя. Този завой е идеален за покушение. Появяваш се с намалена скорост и си мишена мечта. Изненадата е била на страната на копелетата... Жалко, че поне един не оживя. Как искам да разбера кой я е поръчал.
- Може скоро да разберем. ФБР работят по три версии. Според тях поръчителят е от "Новото селище" - каза шерифът и въздъхна - аз също искам да разбера кой е. И дано има "късмет" да съм от първите.
Старият шериф взе шапката си и тръгна към вратата. Отвън го посрещна бинтованият Шрек. Изправи се на задните си крака и се опря в него. Гледаше го право в очите, сякаш искаше да го пита нещо. Старият Боб го погали и сведе ниско глава. Знаеше какво изпитва това куче. То загуби своя партньор, нещо много болезнено в полицията. Натъжен, Боб Канеда махна с ръка и се качи в джипа.
* * *
Ноемврийският сняг за трети път покриваше поляната пред стрелбището. Но не се задържаше за дълго. Така беше в щата Wyoming, резките промени на времето по-това време на годината бяха нещо обикновено. Вчерашният студен вятър, примесен със ситен сняг, натроши старите клони на дърветата и сега под тънката бяла пелена на снега те стърчаха по поляната.
Загледан навън, Крис стоеше до прозореца с голяма чаша кафе. След убийството на Пати в тази къща витаеше някаква зловеща тишина. Кой знае защо, самият той не вдигаше шум. А погледът му срещаше непрекъснато двете големи снимки с нея. Едната я беше правил той, а другата я донесе тя, когато се пренесе да живее при него. На нея беше много млада. Казваше, че е правена в Мексико, година преди да влезне в Америка. Имала е хубави дълги коси. Била е много слаба и крехка девойка. Но очите и устните и бяха запазили своя чар.
Тази сутрин се обади шериф Канеда и го повика в офиса. Имаше още час и половина до срещата и той реши, че не е лошо да помисли какво би взел със себе си. Твърдо беше решил, че ще напусне града преди Christmas Day. Тръпки го побиваха само като си помисли, че трябва да участва в тържествата на града сам, без Пати. Тук всеки ден и всяка нощ му напомняха за нея. За това реши, че ще си тръгне непременно преди празниците. Все още не бе решил накъде, но за сега мислите му бяха към големия град Чикаго, една загнездила в него мечта.
Когато Крис отвори вратата на шерифския офис, старият Боб свали бавно краката от бюрото си и му махна да влиза.
- Сядай. Ако искаш питие, знаеш къде е - посочи му стола шерифът.
- Благодаря, Боб, за сега се въздържам - седна срещу него Крис и подпря ръце на бюрото.
- ОК, синко, но мисля, че си заслужава едно "Джони" това, което ще ти кажа.
- Казвай да видим - въздъхна Крис и леко се усмихна.
- Синко, одобрен си за зелената карта - каза шерифът направо и завъртя към него едно отворено писмо - до три месеца ще я имаш.
Нещо трепна в него, зарадва се, но не можа да го покаже. Това беше една хубава новина, но на фона на това, което се случи, нямаше сили да я възприеме както трябва. И все пак усети един вътрешен импулс, който раздвижи позадрямалата енергия в него.

Щата Вашингтон, САЩ
Вероника беше излязла на терасата и пушеше първата си цигара за деня. Ноемврийският студ я караше да потрепва. Дебелият пуловер, който бе навлякла върху пижамата, трудно удържаше бягащия по терасата вятър. Направи още няколко бързи дръпвания и побърза да загаси цигарата в пепелника.
- Уау.., днес ще е голям студ - каза си, нахлувайки бързо в топлата стая.
Часовникът показваше, че има на разположение около час и половина. Време достатъчно за традиционното сутрешно кафе. Продължаваше да прави опити да свикне със самотата в затихналия дом на конгресмен Catshar, но не беше никак лесно. Много бяха предметите и въобще нещата, които щом ги докоснеше с поглед и навяваха спомени. Особено двата стола до кръглата холна маса. Съвсем до скоро на тях седяха старият Katshar и синът му, нейният законен съпруг. Един ден си каза, че ще направи разместване. Тази запазила се обстановка в къщата я травматизираше. Затова правеше всичко възможно да е ангажирана повече навън.

 

 Роман на Добри Карабонев


Уважаеми читатели на вестник “БЪЛГАРИЯ” - Чикаго, този роман е продължение на романа “Да намериш себе си”.
Тези от вас, които са прочели първия роман, отново ще се срещнат с някои от героите му. Повечето от тях са в залеза на живота си, но малкото момиченце ще се превърне в една упорита и много красива жена. Тя е наследила характера на баща си и красотата на майка си.
От автора

 

Репортер на вестника бе взел телефонно интервю от нея. Той го прехвърли бегло, търсейки нещо по-различно от останалите медии и се усмихна на заключението на репортерката в края на материала и. "Тези дни нашият град е особено популярен, тъй като мисис Богомилов е родена, живяла и завършила своето юридическо образование именно тук. Гражданите на Чикаго се гордеят с нея и я виждат като новия представител на града в конгреса на САЩ на следващите избори." Мирко затвори вестника и го остави на бюрото си. Беше замислен. Като полицай, с натрупан вече достатъчно опит, усещаше в цялата тази популярност на сестра си и заплаха за самата нея. Погледна часовника си и вдигна телефона. Поиска спешна среща с представител на министъра на вътрешна сигурност.
 
Щата WYOMING,  САЩ
      
Слънцето силно припичаше над малкия град, сгушен в ъгъла на щата между MONTANA и IDAHO. Беше от малкото населени места в този пустинен пейзаж, където имаше зеленина. Тук в самия му край се оформяше хълмиста местност. Издигаше се леко и постепенно, за да достигне размерите на почти голяма планина, извисила се на границата между двата щата. Богата зеленина покриваше начупения и терен. Извисяваха се високи борове и ели, разперени стари дъбове,опряли клоните си почти до земята и безброй саморасли млади дървета, устремили се към светлината. Някога в района на тази планина е имало богат дърводобив. Хилядите стърчащи над високата трева пънове напомняха, че тук някога са бръмчали моторните резачки на дървосекачите. На малките поляни все още тук-таме можеше да се види неприбрано отрязано дърво, чиято дървесина се разпада. Тежките верижни машини, които са сваляли трупите, бяха проправили десетки пътища. Следите от веригите им все още се забелязваха по прораслите вече пътища. Такава една машина се бе кротнала на една сенчеста поляна. Полегнала малко настрани със скъсана  верига и обраснала с трева, стоеше изоставена кой знае от кога.   
Почти в края на поляната, под огромен стар бор, се намираше възстановената къща на дървосекачите. Градската полиция, която се реши да я възстанови и ползва като стрелбище бързо разбра, че не е хвърлила напразно парите си от годишния бюджет. Наплива на обучаващи се и на притежатели на лично оръжие накара шерифа Боб Канеда да въведе някакъв ред. Не мисли дълго, защото знаеше кой би могъл да бъде стопанина на тази нова придобивка.         
Когато старият Боб се обади на Крис и го повика в офиса, той с нежелание тръгна натам. Първото нещо, което си помисли беше, че от България искат видеовръзка. Беше започнало да му писва всичко това. Припомнянето и връщането назад във времето го дразнеше. И най-вече някои от лицата, които виждаше. 
- Как си, синко? - посрещна го усмихнат шерифът.
 -Ами, добре. Не се оплаквам - каза Крис, като му направи впечатление, ченищо не е приготвено за видеовръзката. 
- Синко, имам едно предложение за теб - каза шерифът и му посочи стола до бюрото - сядай. Да те почерпя нещо?
- Не, благодаря, Боб.
- Виж сега какво искам да ти предложа - намести се право срещу него шерифът - ще ти кажа направо. Мисля да те направя един домакин на стрелбището. Оказа се, че там ще си трябва денонощно човек. От теб по-добър избор нямам. Така че,  не смей да ми отказваш.
- Ами, не знам - обърка се Крис - нямам причини да откажа, но това ще бъде голяма изненада за мисис Katty. Както разбирам, аз ще трябва да се преместя, напускайки дома и. А точно преди два дни на вечеря тя сподели, че моето присъствие в къщата и дало сили за нов живот. Чувствала ме като син. Къщата се изпълнила с радост. Tази жена наистина е много добра и невероятна.
- Знам, говорили сме и друг път за нея - каза шерифът и извади кокалената си лула - така е, синко. Само който е изпитал самотата може да я разбере. 
Старият Боб запали бавно лулата си и като изпуфка два-три пъти дим около себе си, въздъхна.
- Слушай сега - проговори той между две кълба синкав дим - ще се обадя на вдовицата Katty, че с помощник шерифа сме решили този уикенд да и гостуваме. Ще се зарадва, защото ние наистина сме и обещали. И тогава ще си поговорим с нея. Тя е вдовица на полицай, така че не се нуждае от много обяснения. 
- ОК, това наистина е добра идея - зарадва се като малко дете Крис. А идеята да заживее в горската къща също му допадна много. Докато я възтановяваха с дърводелеца не спираше да се кефи на природата. Особено тоя мирис на борови иглички, който се носеше из въздуха.
 
На третия ден след уикенда пикапът на заместник-шериф Пати Санчес катереше лекия наклон по пътя към новия дом на Крис. Решиха да се възползват от свободния и ден и отскочиха до близкия по-голям град на пазар. Пикапът бе пълен с най-необходимото за една съвременна кухня. Милата вдовица мисис Katty даде с въздишка благословията си пред шерифа на града и прие обещанито на Крис, че ще я посещава       
Дърводелецът пък се отзова на на молбата на шерифа и за няколко дни прекрои огромния хол в къщата, като заформи чудесна кухня с един много приятен бар плот. А стаята за спане пък стана много уютна и светла. Прозорците от двете страни на ъгъла даваха възможност на слънцето да наднича през тях почти през целия ден. От вътре през прозореца на изток се виждаше цялата поляна отпред. А от  западния прозорец, само на десетина метра, започваше гората. 
 
Измина повече от месец, откакто Крис заживя в горската къща. Стрелбището се заформи като едно много приятно място за много от хората в градчето. Особено след откриването на курса по стрелба, който се зае да води заместник-шериф Санчес. Много скоро се наложи дърводелецът да направи и стая за съхраняване на муниции и оръжие, необходими за курса на Пати. 

 

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер