Поезия - Людмила Билярска - бр. 45-2016

Людмила Билярска
Печат

  

Просто - жена

 

Тя намира за твърде кошмарно, 

ако паяк пълзи по стената, 

но когато животът налага, 

ще премине край бездна по ръб.

Днес по детски е свита и малка 

и я плаши съдитият вятър, 

ако после е нужно и трябва – 

ще потегли в гнева му без звук.

 

Твърде крехка и лесно ранима – 

точно в този момент е ужасно.

Океан от сълзи след обида – 

всяка клетка във нея кипи.

Мъдростта се намесва и скоро 

във небето е ведро и ясно.

Вече знае – с гнева ще препусне, 

след броеж от едно, та до три..

 

О, недей да я вместваш във рамка! 

Всеки цвят от букет е различен.

Само името светло е общо, 

Бог е рекъл да бъде – жена.

Тя дарява света със живот

 и умее до смърт да обича.

За момент е по детски ранима, 

после вдига света на крила!

Завистникът от блатото

 

Потърсих спасение там, където е свято и чисто.

Завистникът драска да влезе – просмукан от зло до откат .

Със сигурност, знам, ще наднича през пролуки двеста и триста.

С лъжа ще опита да мине омазан пак с кал в моя свят.

 

А в рая ми малък е семпло – на светло и радост ухае.

Небе за летеж и на внука ми първият лист на черти.

Иконка и книга любима. Тетрадка и молив. Това е.

Завистникът лъха на тиня, вкопал във блатото пети.

Отсяване на житото от плявата...

 

Върви с достойнство, но не позволявай

въртопа на живота да те нищи.

Това което днес и утре става,

в един посочен ден ще бъде нищо.

 

Вълнения, обидни гласове -

напразен звън са, плъзнал се във ехо.

Не го допускай в тебе да снове!

Безсмислено е, вярваш ли, човеко?

 

Не си прави от този празен шум

бесилка, на чийто клуб да виснеш...

Помни, че в Х-деня ще бъдеш сам

и всичко издрънчало ще утихне...

Танцът на листата

 

Листата се крепят едва-едва -

крилца са сякаш на ранена птица.

Безкръвни са от нощната слана -

прозрачно-бледи,  жълто-анемични.

 

Със вятъра се втурват лудо в танц -

потъват във прегръдката измамна.

За кратък миг. И всичко е дотам.

На локвата, калта е безпощадна...

От другата страна на живота

 

„Животът не е проблем, който трябва да бъде решен, 

а тайнство, което трябва да бъде изживяно”

 

О, лесно е да гледаш над света 

от собствената си камбанария,

Съвети да раздаваш: Ей това, 

от точно този ъгъл е красиво.

 

Защото някой е с единствен крак,

а друг е с пълна липса и на двата.

И няма как да тръгнат, няма как

да стигнат и да видят красотата...

 

Незрящият, унилият – и те .

За много още, не е никак лесно,

да бъдат там, отдето ти четеш...

За всички тях животът не е песен...

 

 

 

 
   
   

 

На малка чикагска улица
 
Ролетките се спускат с дрезгав вик.
Табелките “отворено“ угасват.
Под навеса на спирката във брик
и пейката скучае даже празна.
 
Ухае на вечеря и на сън.
При пиците е ярко осветено.
Жена предъвква и се взира вън.
Отнякъде се носи плач на бебе.
 
Рекламите крещят във цветове:
‘При нас купете свежи зеленчуци’.
Ветрец разнася мирис на море -
до езерото пътят е в минути.
 
Един бездомник, или уморен –
е свит одве в безцветната си блуза.
Мотрисата изтръгва за момент,
със острия си вик,  нощта от унес...