Имам нужда от малко поезия...

Елена Трендафилова
Печат

elenaСтихове на Елена Трендафилова

 

 

Имам нужда от малко поезия,

технизирани мои дни,
неразбрана компютърна истина,
време, дишащо със пари.
И се сещам за нечии стихове,
за делфини литургия струи,
съпротива стаена, смислена,
притаена, смирено мълчи.
И потъва в сърцето ми някъде
вкус на сълзи и малко море,
аркансилови думи - истини
търсят своите брегове.
Пълнолуние – мида есенна
сбира бавно солта на прах –
във черупката е душата ми,
крие себе си, ала пак,
прави опити през пролуките
все пак да изтече –
не солта да запази в себе си,
а сама да се отрече.

 


Д Е К А Д А Н С

ЖИВОТЪТ МИ ДЕТИНСКО НАСТРОЕНИЕ
случайна грешка мислещо петно
разстроена несекваща насмешка
нестроен израз на добро и зло
КАКВА БЕЗКРАЙНА ГАСНЕЩА КВАРТИРА
принудено безизходно място
печален жест на дрехи без квартира
и всеки ден метрó булó додó *
ПРИТИСНАТА ОТ БИТОВИ ПРОБЛЕМИ
предъвкана синтагма нищета
обгръща ме без жалост от години
упадъкът наречен сивота
И В ТАЗИ БЕЗПРЕДМЕТНА ВЪРТЕЛЕЖКА
пристъпва във безупречен каданс
изискан парадокс сълза гореща
упадъкът наречен ДЕКАДАНС
ОТПУСНАТА В РЪЦЕТЕ НА СЪДБАТА
оставена в случайния й жест
оголена препуска самотата
оловена е всяка нейна вест ...

* метрó, булó, додó, /фр./ – пътуване, бачкане, спане.

 


Б Л А Т Н А Я

Цигарен дим и музика блатная,
бутилка водка, може и винó.
Това е натюрмортът в мойта стая
с бюро, три стола, маса и легло.

А стаята е част от комуналка
със общи коридори и сервиз,
забождаме на обща закачалка
отровата на всеки наш каприз.

На ъгъла си имаме пивная,
нима е всичко както в песента,
опашката се вие на краваи
и с пиене започва утринта.

Звъни се на вратата – идват гости,
по телефона – звучен баритон,
спокойно съобщава с думи прости :
– У вас ще се огънем на купон.

– Налейте вино – от касетофона,
зове Галицин бедния корнет,
– Который час – със дрезгав глас Висоцки
опитва се да въдворява ред.

А ние пием, пеем и се смеем
в безделие се нижат ден след ден,
„и все опошло" – как да проумеем
прахосваме се без да разберем.

 


З А Л Ъ Г А Л К А

В живота големи са малките хора –
образцови и спретнати, съгласни.
Те не спорят, но търсят опора
В собствената си безсловесност.

Не възразяват, когато горе кажат нещо безсмислено,
ежат се и порастват само във очите си мислено.

Знаят, че от тях се изисква
безропотно подчинение,
нямат право да мислят –
това поражда съмнение.

Прикриват притворно душите си, лицеприятстват смело, не могат да бъдат истински, играят роля на ехо.

Наблюдавам ги и се чудя
как ме правят на глупава
простодушно проблеми създават ми,
но подриват ме сигурно.

Без да искам в дребноправене, изхабяващо се забърквам,
наоколо гледат в очакване, дали ще сбъркам.

Ако извоювам победа малка,
насърчават ме с „Браво!" –
една временна залъгалка
и после всичко си продължава.


Е Р О Т И Ч Н О

Усещам в себе си античната разпуснатост. И ти.
По гръцки се възхищаваме от виното на голотата.
Харесваме тръпчивия му вкус.
Успокой стоплената ми кръв на менада –
жертвоприношение пред бога на виното.
Обичам неразумната радост на тялото,
а ти търсиш в очите ми погледа на мадона.

 


ПРЕД ГРАФИКАТА
„ОБЕЩАНИЕ ЗА ПОЕЗИЯ"


На стола – силует,
около него – листи,
делфини и бутилката
с вино,
цигарен дим
през тънките му пръсти
превръща се в
въздушно колело,
а може би, и в стих несъразмерен,
с дъждовен плаж и
гларус, и море,
с вълни, които
себе си в скалите,
по-точно – свойта самота
разбиват
с бял екстаз.
Така художникът превръща
словесния
в графичен пейзаж
за Христо Фотев –
символ на Бургас.


Стихове на Елена Трендафилова