Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

вторник
декември 12
Home Седмицата Култура Вероника - брой 43, 2016

Вероника - брой 43, 2016

Е-мейл Печат ПДФ

Добри Карабонев

Според него била неспокойна и тъжна.
Пати Санчес пое управлението на полицията, след като старият Боб се пенсионира. Но не забрави да напомни на управата на щата и гражданите, че това е само до Нова година. Не искаше да им разкрива плановете си, но бе откровена, че желае да смени професията си и има намерение да подреди вече самотния си живот. Голяма част от присъстващите на церемонията при пенсионирането на шериф Канеда бурно я аплодираха и дори лично я поздравиха. Но много бяха и тези, които открито заявиха, че ще им липсва. Пати беше уважавана полицайка в малкия град. Всички я познаваха и тя също познаваше всички. В много семейства се бе намесвала в трудни за тях моменти. Затова, когато се съгласи да замести стария шериф, дори и в оставащите четири месеца до края на годината, градът бе залят от всеобщо одобрение. Дори се понесе мълвата, че шериф Санчес ще остане в града. Особено по-старите жители бяха сигурни в това и дори някои с удоволствие го предричаха. Пати дочуваше всичко това и го приемаше с усмивка. Дълбоко в себе си знаеше, че шериф Санчес ще се сбогува с колегите от полицията веднага след Нова година. Приятелката и от Чикаго вече бе уредила апартамента. Собственикът се бе съгласил да вземе предплата и да го запази. Нанси, приятелката и, дори вече се бе разбрала с гърците, които го напускаха, за някои мебели, които не беше лошо да останат на първо време.
Когато масивният часовник, подарък на стария Боб за една кръгла годишнина, отброи пет продължителни удара в офиса със своя тежак месингов топуз, Пати затвори полицейския дневник. Тя току що написа в него, че днешният дъждовен ден бе преминал спокойно, без произшествия на територията на полицията. Стана и погледна към прозореца. Зад него картината бе същата, както през целия ден. Мрачен, мокър и много неприятен. Но там, където отиваше, щеше да бъде топло, приятно и въобще много хубаво. От три месеца се бе пренесла изцяло да живее с Крис. Беше освободила малкия служебен апартамент и сега само оскъдните му мебели подредени тук, там и напомняха за него.
- Лека вечер, Хари - обърна се тя към дежурния полицай - да се приберем вкъщи, там със сигурност ще ни е по-приятно.
ОК, шерифе - разкърши се младият полицай - съгласен съм, със сигурност ще е така, и още как... Обади се жена ми на обяд. Направила е любимите ми свински ребърца. Извинявай, знам, че и ти си падаш по тях. И мисля, че е редно да се съберем в близките дни.
- Не мисли, че ще ти откажа - засмя се Пати - знам, че твоята съпруга е страхотен кулинар, така че когато ни поканите, идваме с Крис. От нас пиенето.
- ОК, мисля, че ще бъде съвсем скоро - засмя се и каза полицаят, докато вдигаше яката на полицейското си яке.
- До утре - каза Пати и вдигна ръка за довиждане към телефониста - излезна и прибяга към полицейския джип.
- ОК - каза Хари и също притича към колата си - до утре.
Новият шерифски джип, който и бяха предоставили, страшно и харесваше. Караше го от няколко седмици и винаги, когато потегляше с него, се усмихваше доволно, усещайки мощността на осемте цилиндъра под капака. Тези нови модели на Форд бяха със специални подобрения по поръчка на полицията. Все още бяха много скъпи за орязаните бюджети. Затова когато някое полицейско управление получеше новия джип, се чувстваше едва ли не богоизбрано. Но шериф Пати Санчес знаеше, че са го заслужили.
Излизайки вече от града, Пати настъпи педала и гърбът и се залепи за седалката. Две мили и половина бяха до отклонението с балканския път. Не усети кога стигна до него. Усмивка от удоволствие заля пак лицето и. - Колата си я бива, страхотна е - за кой ли път си го казваше. Съжаляваше много, че все още не и се бе удала възможност да я покара по-дълго. Новият и шерифски пост повече я задържаше в офиса, отколкото навън.
Тесният горски път много бързо започна да се извива между дърветата. Ту излизаше на някоя поляна, ту се мушкаше в гората под надвисналите стари клони на дърветата или покрай нападали едри скални късове. Беше прокаран преди повече от тридесет години от компанията на дърводобива. От тогава до сега никой не се беше замислял за неговото поддържане. Шериф Канеда на няколко пъти направи опит да го вкара в бюджета, тъй като беше вече свързан с полицията покрай стрелбището, но не се получи и сега новият шериф се стараеше ловко да избягва дупките по асфалта.
Откакто назначиха Крис на работа в стрелбището, Пати започна по-често да се катери по този път. За тези години май стотина и повече качвания бе навъртяла. Знаеше всяко завойче, скала, дърво и полянка. Точно те и подсказваха напоследък, че се приближава към обятията на своя любим. Караше и си представяше вече как още малко и той ще я прегърне, ще я нацелува лудо и ще размачка задника и със здравите си ръце. Напоследък имаха някакво неудържимо привличане. Бяха се разнежили и размечтали.
Сега въртеше припряно волана на новия джип и не спираше да си мечтае. Беше толкова хубаво, че чак не и се вярваше да стане така. И двамата го искаха, и двамата заслужаваха един подреден живот. Както винаги и се искаше да настъпи педала докрай и да прелети през гората. "Жалко, че в полицията няма хеликоптери - засмя се тя на глас - като шериф щях да го карам аз. Смехат и отекна в купето на полицейския автомобил.
***
Крис беше сложил двете дървени купи на масата под беседката и старателно разпределяше един голям къс месо. Току що го свали от печката и затова все още вдигаше пара, а и доста приятна миризма. Габи и Шрек бяха застанали от двете му страни и търпеливо изчакваха да им свали купите с вечерята.
- Още малко и папането ви е готово - гледаше ги как нетърпеливо се надигат - тази вечер ще бъде малко повече. Искам да кажа по-специална. И защо...а. Знаете ли защо. Защото Пати ще си дойде. А това значи,че на всички трябва да ни е хубаво. А кога ни е най-хубаво...

 

 Роман на Добри Карабонев


Уважаеми читатели на вестник “БЪЛГАРИЯ” - Чикаго, този роман е продължение на романа “Да намериш себе си”.
Тези от вас, които са прочели първия роман, отново ще се срещнат с някои от героите му. Повечето от тях са в залеза на живота си, но малкото момиченце ще се превърне в една упорита и много красива жена. Тя е наследила характера на баща си и красотата на майка си.
От автора

 

Репортер на вестника бе взел телефонно интервю от нея. Той го прехвърли бегло, търсейки нещо по-различно от останалите медии и се усмихна на заключението на репортерката в края на материала и. "Тези дни нашият град е особено популярен, тъй като мисис Богомилов е родена, живяла и завършила своето юридическо образование именно тук. Гражданите на Чикаго се гордеят с нея и я виждат като новия представител на града в конгреса на САЩ на следващите избори." Мирко затвори вестника и го остави на бюрото си. Беше замислен. Като полицай, с натрупан вече достатъчно опит, усещаше в цялата тази популярност на сестра си и заплаха за самата нея. Погледна часовника си и вдигна телефона. Поиска спешна среща с представител на министъра на вътрешна сигурност.
 
Щата WYOMING,  САЩ
      
Слънцето силно припичаше над малкия град, сгушен в ъгъла на щата между MONTANA и IDAHO. Беше от малкото населени места в този пустинен пейзаж, където имаше зеленина. Тук в самия му край се оформяше хълмиста местност. Издигаше се леко и постепенно, за да достигне размерите на почти голяма планина, извисила се на границата между двата щата. Богата зеленина покриваше начупения и терен. Извисяваха се високи борове и ели, разперени стари дъбове,опряли клоните си почти до земята и безброй саморасли млади дървета, устремили се към светлината. Някога в района на тази планина е имало богат дърводобив. Хилядите стърчащи над високата трева пънове напомняха, че тук някога са бръмчали моторните резачки на дървосекачите. На малките поляни все още тук-таме можеше да се види неприбрано отрязано дърво, чиято дървесина се разпада. Тежките верижни машини, които са сваляли трупите, бяха проправили десетки пътища. Следите от веригите им все още се забелязваха по прораслите вече пътища. Такава една машина се бе кротнала на една сенчеста поляна. Полегнала малко настрани със скъсана  верига и обраснала с трева, стоеше изоставена кой знае от кога.   
Почти в края на поляната, под огромен стар бор, се намираше възстановената къща на дървосекачите. Градската полиция, която се реши да я възстанови и ползва като стрелбище бързо разбра, че не е хвърлила напразно парите си от годишния бюджет. Наплива на обучаващи се и на притежатели на лично оръжие накара шерифа Боб Канеда да въведе някакъв ред. Не мисли дълго, защото знаеше кой би могъл да бъде стопанина на тази нова придобивка.         
Когато старият Боб се обади на Крис и го повика в офиса, той с нежелание тръгна натам. Първото нещо, което си помисли беше, че от България искат видеовръзка. Беше започнало да му писва всичко това. Припомнянето и връщането назад във времето го дразнеше. И най-вече някои от лицата, които виждаше. 
- Как си, синко? - посрещна го усмихнат шерифът.
 -Ами, добре. Не се оплаквам - каза Крис, като му направи впечатление, ченищо не е приготвено за видеовръзката. 
- Синко, имам едно предложение за теб - каза шерифът и му посочи стола до бюрото - сядай. Да те почерпя нещо?
- Не, благодаря, Боб.
- Виж сега какво искам да ти предложа - намести се право срещу него шерифът - ще ти кажа направо. Мисля да те направя един домакин на стрелбището. Оказа се, че там ще си трябва денонощно човек. От теб по-добър избор нямам. Така че,  не смей да ми отказваш.
- Ами, не знам - обърка се Крис - нямам причини да откажа, но това ще бъде голяма изненада за мисис Katty. Както разбирам, аз ще трябва да се преместя, напускайки дома и. А точно преди два дни на вечеря тя сподели, че моето присъствие в къщата и дало сили за нов живот. Чувствала ме като син. Къщата се изпълнила с радост. Tази жена наистина е много добра и невероятна.
- Знам, говорили сме и друг път за нея - каза шерифът и извади кокалената си лула - така е, синко. Само който е изпитал самотата може да я разбере. 
Старият Боб запали бавно лулата си и като изпуфка два-три пъти дим около себе си, въздъхна.
- Слушай сега - проговори той между две кълба синкав дим - ще се обадя на вдовицата Katty, че с помощник шерифа сме решили този уикенд да и гостуваме. Ще се зарадва, защото ние наистина сме и обещали. И тогава ще си поговорим с нея. Тя е вдовица на полицай, така че не се нуждае от много обяснения. 
- ОК, това наистина е добра идея - зарадва се като малко дете Крис. А идеята да заживее в горската къща също му допадна много. Докато я възтановяваха с дърводелеца не спираше да се кефи на природата. Особено тоя мирис на борови иглички, който се носеше из въздуха.
 
На третия ден след уикенда пикапът на заместник-шериф Пати Санчес катереше лекия наклон по пътя към новия дом на Крис. Решиха да се възползват от свободния и ден и отскочиха до близкия по-голям град на пазар. Пикапът бе пълен с най-необходимото за една съвременна кухня. Милата вдовица мисис Katty даде с въздишка благословията си пред шерифа на града и прие обещанито на Крис, че ще я посещава       
Дърводелецът пък се отзова на на молбата на шерифа и за няколко дни прекрои огромния хол в къщата, като заформи чудесна кухня с един много приятен бар плот. А стаята за спане пък стана много уютна и светла. Прозорците от двете страни на ъгъла даваха възможност на слънцето да наднича през тях почти през целия ден. От вътре през прозореца на изток се виждаше цялата поляна отпред. А от  западния прозорец, само на десетина метра, започваше гората. 
 
Измина повече от месец, откакто Крис заживя в горската къща. Стрелбището се заформи като едно много приятно място за много от хората в градчето. Особено след откриването на курса по стрелба, който се зае да води заместник-шериф Санчес. Много скоро се наложи дърводелецът да направи и стая за съхраняване на муниции и оръжие, необходими за курса на Пати. 

 

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер