Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

събота
октомври 21
Home Седмицата Култура Вероника - брой 42, 2016

Вероника - брой 42, 2016

Е-мейл Печат ПДФ

Добри Карабонев

- ОК...
Дилърът се разприказва. За по-малко от минута Пати знаеше мястото, паролите за връзка и всички подробности, които не бе и очаквала. Черният Джак бе готов на всичко, за да отърве затвора. Прокурорът се съгласи на споразумение, но както и тя каза, само след като има резултат.
Три дни помощник-шериф Санчес наблюдава изоставената ковачница. Движение почти не се забелязваше. Някакъв скитник преспа една нощ и след това си пое пътя. Малко преди да свали уморена бинокъла на третата нощ, автомобил със загасени светлини се промъкна от север и се прилепи до здравия зид. Няколко сенки бързо се мушнаха в порутената сграда. Пати извади телефона и се обади на шерифа. След кратък разговор и двамата бяха на мнение, че трябва да се атакуват. Изненадата щеше да е на страната на полицията. Липсата на седмината няколко дни показва, че не стоят на едно място. Ако полицията не действаше сега, откриването щеше отново да се забави. Пати увери шерифа, че има достатъчно полицаи и се зае с акцията по залавяне. Два часа по-късно с черно облекло и маски десет полицаи бавно обграждаха изоставената ковашка работилница. По думите на дилъра, отвън трябва да има пост, който се сменява през два часа. Пати реши да изчака смяната и да елиминира и двамата, така щеше да си има работа само с петима. Скоро двата упойващи куршума изсвистяха тихо в тъмнината от заглушителя и двете фигури в тъмното се свлякоха на земята. Единият обаче падна много шумно върху някаква ламарина и тя отекна в нощния мрак. Пати тихо изруга и грабна бинокъла. Две сенки бързо се появиха и пробягаха в мрака. Едната бе улучена от упойващ куршум, но той не си свърши работата и автоматен откос накара храстите наоколо да се раздвижат. Птици и животни нарушиха нощната тишина.
- Край с упойващите, зареди бойни патрони - каза тихо Пати и отправи два бързи изстрела.
От срутената ковачница вече се стреляше сериозно. Всички бяха с автоматично оръжие. Пати се опитваше да следи колко от бандитите са ударени. Едра сянка прибяга и залегна зад някакви сандъци. Имаше тежкокалибрена пушка, която караше куршумите и да пищят по скалите наоколо. След всеки изстрел зад сандъците просветваше слаба жълта светлина. Беше достатъчна на Пати да се ориентира къде са краката на стрелящия. При следващото отражение куршумът и се заби някъде по краката му и той извика, събаряйки укритието си. Вторият куршум на Пати го накара да затихне. Някой се опита да подкара колата, но така си остана на седалката с намеренията. Стрелбата постепенно затихваше. Скоро настъпи затишие и двама полицаи на прибежки се долепиха до стената. Останалите ги наблюдаваха и бяха готови за стрелба в случай, че се наложеше. Някъде пред къщата изгърмя пистолет. Един от полицаите отвърна и отново настъпи тишина.
На светлината от прожекторите на двата джипа преброиха пет трупа, два от които трябваше да са упоени. Ако бандата беше все още седем човека, то значи, че двама бяха успяли да се измъкнат.
На другия ден пресата и телевизията гръмна с новината, че прочутата банда на седемте е разбита. Помощник шериф Санчес беше на голяма снимка. Всички журналисти не спираха да хвалят смелата полицайка.
- Ето това не ми харесва - каза си на глас шерифът и хвърли вестника. На другия ден той извика Пати в офиса.
- От днес ще се движиш само с шофьор - това е заповед, побърза да каже шерифът, преди заместникът му да се обади - до второ нареждане.
- Слушам, шериф Канеда - козирува Пати на път да се пошегува, но се отказа, гледайки сериозния вид на шефа си. Тя разбра, че шерифът е загрижен за нея и затова и прикрепи охрана.
***
Два месеца изминаха след акциите на полицията. В Новото селище и града настъпи спокойствие. Населението не спираше да хвали хората на реда в града. Шериф Канеда отброяваше последните десет дни до пенсия. Пати Санчес се бе съгласила да поеме поста след него, но само до края на годината. Беше категорична и от щатския департамент я увериха, че приемат условието и.
Крис се бе размечтал, защото двамата го бяха решили вече. След Новата година отиваха в Чикаго. Пати се свърза със своята приятелка от огромния град и не минаваше ден да не се чуят. Дори им изпрати снимки на квартирата, която се освобождава в близост до нея. Всичко се уреждаше на сто процента и Крис усети един ден, че това малко градче ще му липсва. Често се заседяваше в беседката пред къщата, връщайки времето назад. Дори започна да се прокрадва мисълта дали нямаше да сбъркат. Дали спокойствието на малкия град няма да им липсва. Но това беше само когато беше сам. Събереха ли се с Пати, всички пътища водеха към втория по големина град в Америка. Тя бе категорична. Мечтата и бе да имат собствено кафене. На някоя тиха уличка, с няколко масички отпред. Казваше, че ще вложи всичките си спестявания, за да осъществи тази своя мечта. Слушайки я, Крис започна по-често да се вижда в забързания град. Толкова много бе слушал за него още в България. Понякога така се вълнуваше, захласнат в мислите си, че приятна усмивка стоеше дълго на лицето му.
* * *
Беше един притъмнял неделен ден.Още от сутринта времето бе отвратително мрачно. Тежки купести облаци бяха надвиснали над малкото планинско градче. Ситен дъжд валеше от сутринта, без да спре дори за минутка. В такова време всеки предпочиташе да си стои в дома и да гледа през прозореца сипещият се неспирно октомврийски дъжд .
Шериф Санчес също се бе загледала навън.Подпряла се на рамката до голямия прозорец в полицейския си офис, наблюдаваше ръмящия дъжд в образувалата се голяма локва вода на асфалта в паркинга. На лицето и бе застинала усмивка. Преди малко разговаря с Крис и той успя да я разсмее. Според него двете кучета са усетили, че скоро ще се разделят и напоследък са станали много гальовни. Даже женската овчарка Габи на два пъти от сутринта влизала вкъщата за по няколко минути и след като го близвала, мълчаливо изскачала.

 

 Роман на Добри Карабонев


Уважаеми читатели на вестник “БЪЛГАРИЯ” - Чикаго, този роман е продължение на романа “Да намериш себе си”.
Тези от вас, които са прочели първия роман, отново ще се срещнат с някои от героите му. Повечето от тях са в залеза на живота си, но малкото момиченце ще се превърне в една упорита и много красива жена. Тя е наследила характера на баща си и красотата на майка си.
От автора

 

Репортер на вестника бе взел телефонно интервю от нея. Той го прехвърли бегло, търсейки нещо по-различно от останалите медии и се усмихна на заключението на репортерката в края на материала и. "Тези дни нашият град е особено популярен, тъй като мисис Богомилов е родена, живяла и завършила своето юридическо образование именно тук. Гражданите на Чикаго се гордеят с нея и я виждат като новия представител на града в конгреса на САЩ на следващите избори." Мирко затвори вестника и го остави на бюрото си. Беше замислен. Като полицай, с натрупан вече достатъчно опит, усещаше в цялата тази популярност на сестра си и заплаха за самата нея. Погледна часовника си и вдигна телефона. Поиска спешна среща с представител на министъра на вътрешна сигурност.
 
Щата WYOMING,  САЩ
      
Слънцето силно припичаше над малкия град, сгушен в ъгъла на щата между MONTANA и IDAHO. Беше от малкото населени места в този пустинен пейзаж, където имаше зеленина. Тук в самия му край се оформяше хълмиста местност. Издигаше се леко и постепенно, за да достигне размерите на почти голяма планина, извисила се на границата между двата щата. Богата зеленина покриваше начупения и терен. Извисяваха се високи борове и ели, разперени стари дъбове,опряли клоните си почти до земята и безброй саморасли млади дървета, устремили се към светлината. Някога в района на тази планина е имало богат дърводобив. Хилядите стърчащи над високата трева пънове напомняха, че тук някога са бръмчали моторните резачки на дървосекачите. На малките поляни все още тук-таме можеше да се види неприбрано отрязано дърво, чиято дървесина се разпада. Тежките верижни машини, които са сваляли трупите, бяха проправили десетки пътища. Следите от веригите им все още се забелязваха по прораслите вече пътища. Такава една машина се бе кротнала на една сенчеста поляна. Полегнала малко настрани със скъсана  верига и обраснала с трева, стоеше изоставена кой знае от кога.   
Почти в края на поляната, под огромен стар бор, се намираше възстановената къща на дървосекачите. Градската полиция, която се реши да я възстанови и ползва като стрелбище бързо разбра, че не е хвърлила напразно парите си от годишния бюджет. Наплива на обучаващи се и на притежатели на лично оръжие накара шерифа Боб Канеда да въведе някакъв ред. Не мисли дълго, защото знаеше кой би могъл да бъде стопанина на тази нова придобивка.         
Когато старият Боб се обади на Крис и го повика в офиса, той с нежелание тръгна натам. Първото нещо, което си помисли беше, че от България искат видеовръзка. Беше започнало да му писва всичко това. Припомнянето и връщането назад във времето го дразнеше. И най-вече някои от лицата, които виждаше. 
- Как си, синко? - посрещна го усмихнат шерифът.
 -Ами, добре. Не се оплаквам - каза Крис, като му направи впечатление, ченищо не е приготвено за видеовръзката. 
- Синко, имам едно предложение за теб - каза шерифът и му посочи стола до бюрото - сядай. Да те почерпя нещо?
- Не, благодаря, Боб.
- Виж сега какво искам да ти предложа - намести се право срещу него шерифът - ще ти кажа направо. Мисля да те направя един домакин на стрелбището. Оказа се, че там ще си трябва денонощно човек. От теб по-добър избор нямам. Така че,  не смей да ми отказваш.
- Ами, не знам - обърка се Крис - нямам причини да откажа, но това ще бъде голяма изненада за мисис Katty. Както разбирам, аз ще трябва да се преместя, напускайки дома и. А точно преди два дни на вечеря тя сподели, че моето присъствие в къщата и дало сили за нов живот. Чувствала ме като син. Къщата се изпълнила с радост. Tази жена наистина е много добра и невероятна.
- Знам, говорили сме и друг път за нея - каза шерифът и извади кокалената си лула - така е, синко. Само който е изпитал самотата може да я разбере. 
Старият Боб запали бавно лулата си и като изпуфка два-три пъти дим около себе си, въздъхна.
- Слушай сега - проговори той между две кълба синкав дим - ще се обадя на вдовицата Katty, че с помощник шерифа сме решили този уикенд да и гостуваме. Ще се зарадва, защото ние наистина сме и обещали. И тогава ще си поговорим с нея. Тя е вдовица на полицай, така че не се нуждае от много обяснения. 
- ОК, това наистина е добра идея - зарадва се като малко дете Крис. А идеята да заживее в горската къща също му допадна много. Докато я възтановяваха с дърводелеца не спираше да се кефи на природата. Особено тоя мирис на борови иглички, който се носеше из въздуха.
 
На третия ден след уикенда пикапът на заместник-шериф Пати Санчес катереше лекия наклон по пътя към новия дом на Крис. Решиха да се възползват от свободния и ден и отскочиха до близкия по-голям град на пазар. Пикапът бе пълен с най-необходимото за една съвременна кухня. Милата вдовица мисис Katty даде с въздишка благословията си пред шерифа на града и прие обещанито на Крис, че ще я посещава       
Дърводелецът пък се отзова на на молбата на шерифа и за няколко дни прекрои огромния хол в къщата, като заформи чудесна кухня с един много приятен бар плот. А стаята за спане пък стана много уютна и светла. Прозорците от двете страни на ъгъла даваха възможност на слънцето да наднича през тях почти през целия ден. От вътре през прозореца на изток се виждаше цялата поляна отпред. А от  западния прозорец, само на десетина метра, започваше гората. 
 
Измина повече от месец, откакто Крис заживя в горската къща. Стрелбището се заформи като едно много приятно място за много от хората в градчето. Особено след откриването на курса по стрелба, който се зае да води заместник-шериф Санчес. Много скоро се наложи дърводелецът да направи и стая за съхраняване на муниции и оръжие, необходими за курса на Пати. 

 

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер