Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

сряда
октомври 18
Home Седмицата Култура Вероника - брой 16, 2016

Вероника - брой 16, 2016

Е-мейл Печат ПДФ

Добри Карабонев

В светлината на прожектора позна човека на земята. Беше Нил Запата, приятеля на Пати.
Вторият полицейски джип, който влезе на скорост на поляната, приплъзна от бързото спиране по тревата. От него изскочи шерифът. Обхвана с бърз поглед обстановката и след това с бързи крачки се отправи към свилия се Запата. Изрита пушката му в страни и го хвана за косата.
- Ти си свършен, глупако - разтърси го той, крещейки в лицето му - Пати, сложи му белезниците и го претърси.
Помощник-шериф Санчес притича и заби коляното си в гърба на Запата.Събра двете му ръце отзад и ги заключи с белезниците. Малък пистолет и нож изскочиха от джобовете му. Тя извади едно найлоново пликче и ги прибра.
Шерифът крачеше нервно по поляната. Личеше му, че се мъчи да се успокои. Шапката му бе останала в джипа и затова непрекъснато прокарваше ръка, за да оправи падналите бели кичури.
- Жалко. Беше добро куче - спря се за малко шерифът, като гледаше трупа на Марк.
- Мръсно копеле. Откъде се появи... - умълчалият се Крис изригна с вик и на два скока се озова до Запата. Със силен шут го превъртя на място и само бързата намеса на шерифа спаси челюстта му. Защото вторият шут, който отправи Крис, профуча над лицето.
- Крис, недей - спусна се и Пати към него и го издърпа.
- Дрогиран си, нали, глупако - надвеси се отново шерифът към Запата - няма да ти помогне. Този път ще влезеш за по-дълго. Надявам се да е на някое "добро" място, където такива глупаци като теб не виждат бял ден.

На поляната пред горския дом настъпи тишина. Полицейските светлини на двата джипа бягаха по високите борове и по надупчената къща. Пати Санчес говореше по телефона. Крис и шерифът влязоха в къщата. Пуснаха осветлението и мълчаливо оглеждаха погрома от куршумите. Крис се наведе и вдигна пружината на часовника. В единия и край се поклащаше главата на кукувицата.

България- София

Месец септември бавно се изнизваше от календара. Софиянци го обичаха. Защото беше пъстър, леко хладен и приятно топъл. Чудесен за разходки в парка и най-вече на планината Витоша, която гъмжеше от туристи по красивите си обсипани с листа пътеки. Особено тази година почти всичките септемврийски дни бяха хубави и примамващи за излет. Дори лекият есенен дъждец, който на два пъти тихо се кротна над столицата, бе толкова приятен, че изкара софиянци с чадърите по красивата столична улица Витошка. Какво удоволствие беше само да приседнеш под някоя ресторантска тента, да си поръчаш чаша бяло вино и заслушан в тихия ромон на есенния дъжд, бавно да отпиваш. Тази централна улица от край време беше символа на столицата. Изпъстрена с красиви бутици, малки и големи кафенета. Шикозни ресторанти и подмамващи приятни заведения за хранене и бърза закуска. Намерението на столичната управа да я превърне изключително в пешеходна зона се посрещна с одобрение. Спряха да дрънкат трамвайните мотриси по нея, изчезнаха и стотиците леки коли, паркирани по тротоарите и само след малко повече от година основен ремонт, нетърпеливите софиянци се зарадваха на една чудесна пешеходна зона, която ги примамваше като магнит.

В полите на планината Витоша след демокрацията се появиха много приятно оформени застроени терени. Понатрупалите пари по време на соца, а и бързо след това, си построиха чудесни къщи. Бившият адвокат Михаил Въжаров също осъществи тази своя мечта. Избра си един чудесен проект за раздвижена двуетажна къща и сега се радваше на още по-чудесната гледка, разгърнала поглед над столичния град.
Завили краката си с одеяла, той и президентът на България пушеха на терасата своите цигари, зареяли поглед над притъмнялата столица. Надигаха кристалните си чаши и водеха спокоен, но доста делови разговор. Българският президент често гостуваше на своя стар приятел. Както сега, двамата обичаха да се заседяват на терасата. Не едно и две решения от важно значение за държавата бяха взимани именно тук. Президентът ценеше съветите на стария си приятел. Не случайно го беше назначил за свой първи съветник по юридическите въпроси.
- Хем те разбирам, хем си мисля, че не си прав - каза съветникът, изспускайки бавно дима от цигарата си - това, че искаш да запазиш реномето на българските хирурзи е много добре. Но все пак ти си президента на България. Имаш право да потърсиш съветите на специалисти и извън страната. Дори и ако се налага операция, какво лошо, че ще е извършена в някоя клиника на известен специалист в чужбина.
- Не знам, но аз наистина имам голямо доверие на професор Христозков - загледан в панорамата пред себе си, заговори президентъг - знаеш, че съм под негово наблюдение вече близо една година. Усещам голямата му загриженост, виждайки какво прави за мен. Мисля, че и ти не можеш да отречеш заслугите му в българската хирургия. Болницата " ТОКУДА" влезе в световния медицински журнал благодарение на него. Също така американският екип от хирурзи, който присъства на последната му операция, не е случайност.
- Абсолютно съм съгласен с теб за професора. Трябва да ти кажа, че откакто си на лечение при него, не съм спрял да следя хирургическите му постижения. Радвам се на успехите му. Защото те са както лични успехи, така и успех за българската медицина, хирургия, лекари, медицински сестри... и въобще успех за поразклатеното лечение в България. - Мишо Въжаров направи малка пауза и дръпна от цигарата си - да, такива като него върнаха доверието на българина. Това са твои думи и аз съм съгласен с теб. И все пак не бих приел решението ти на сто процента. Ще внеса искане лично пред кабинета за консултация със специалист.

 

 

  Роман на Добри Карабонев


Уважаеми читатели на вестник “БЪЛГАРИЯ” - Чикаго, този роман е продължение на романа “Да намериш себе си”.
Тези от вас, които са прочели първия роман, отново ще се срещнат с някои от героите му. Повечето от тях са в залеза на живота си, но малкото момиченце ще се превърне в една упорита и много красива жена. Тя е наследила характера на баща си и красотата на майка си.
От автора

 

Репортер на вестника бе взел телефонно интервю от нея. Той го прехвърли бегло, търсейки нещо по-различно от останалите медии и се усмихна на заключението на репортерката в края на материала и. "Тези дни нашият град е особено популярен, тъй като мисис Богомилов е родена, живяла и завършила своето юридическо образование именно тук. Гражданите на Чикаго се гордеят с нея и я виждат като новия представител на града в конгреса на САЩ на следващите избори." Мирко затвори вестника и го остави на бюрото си. Беше замислен. Като полицай, с натрупан вече достатъчно опит, усещаше в цялата тази популярност на сестра си и заплаха за самата нея. Погледна часовника си и вдигна телефона. Поиска спешна среща с представител на министъра на вътрешна сигурност.
 
Щата WYOMING,  САЩ
      
Слънцето силно припичаше над малкия град, сгушен в ъгъла на щата между MONTANA и IDAHO. Беше от малкото населени места в този пустинен пейзаж, където имаше зеленина. Тук в самия му край се оформяше хълмиста местност. Издигаше се леко и постепенно, за да достигне размерите на почти голяма планина, извисила се на границата между двата щата. Богата зеленина покриваше начупения и терен. Извисяваха се високи борове и ели, разперени стари дъбове,опряли клоните си почти до земята и безброй саморасли млади дървета, устремили се към светлината. Някога в района на тази планина е имало богат дърводобив. Хилядите стърчащи над високата трева пънове напомняха, че тук някога са бръмчали моторните резачки на дървосекачите. На малките поляни все още тук-таме можеше да се види неприбрано отрязано дърво, чиято дървесина се разпада. Тежките верижни машини, които са сваляли трупите, бяха проправили десетки пътища. Следите от веригите им все още се забелязваха по прораслите вече пътища. Такава една машина се бе кротнала на една сенчеста поляна. Полегнала малко настрани със скъсана  верига и обраснала с трева, стоеше изоставена кой знае от кога.   
Почти в края на поляната, под огромен стар бор, се намираше възстановената къща на дървосекачите. Градската полиция, която се реши да я възстанови и ползва като стрелбище бързо разбра, че не е хвърлила напразно парите си от годишния бюджет. Наплива на обучаващи се и на притежатели на лично оръжие накара шерифа Боб Канеда да въведе някакъв ред. Не мисли дълго, защото знаеше кой би могъл да бъде стопанина на тази нова придобивка.         
Когато старият Боб се обади на Крис и го повика в офиса, той с нежелание тръгна натам. Първото нещо, което си помисли беше, че от България искат видеовръзка. Беше започнало да му писва всичко това. Припомнянето и връщането назад във времето го дразнеше. И най-вече някои от лицата, които виждаше. 
- Как си, синко? - посрещна го усмихнат шерифът.
 -Ами, добре. Не се оплаквам - каза Крис, като му направи впечатление, ченищо не е приготвено за видеовръзката. 
- Синко, имам едно предложение за теб - каза шерифът и му посочи стола до бюрото - сядай. Да те почерпя нещо?
- Не, благодаря, Боб.
- Виж сега какво искам да ти предложа - намести се право срещу него шерифът - ще ти кажа направо. Мисля да те направя един домакин на стрелбището. Оказа се, че там ще си трябва денонощно човек. От теб по-добър избор нямам. Така че,  не смей да ми отказваш.
- Ами, не знам - обърка се Крис - нямам причини да откажа, но това ще бъде голяма изненада за мисис Katty. Както разбирам, аз ще трябва да се преместя, напускайки дома и. А точно преди два дни на вечеря тя сподели, че моето присъствие в къщата и дало сили за нов живот. Чувствала ме като син. Къщата се изпълнила с радост. Tази жена наистина е много добра и невероятна.
- Знам, говорили сме и друг път за нея - каза шерифът и извади кокалената си лула - така е, синко. Само който е изпитал самотата може да я разбере. 
Старият Боб запали бавно лулата си и като изпуфка два-три пъти дим около себе си, въздъхна.
- Слушай сега - проговори той между две кълба синкав дим - ще се обадя на вдовицата Katty, че с помощник шерифа сме решили този уикенд да и гостуваме. Ще се зарадва, защото ние наистина сме и обещали. И тогава ще си поговорим с нея. Тя е вдовица на полицай, така че не се нуждае от много обяснения. 
- ОК, това наистина е добра идея - зарадва се като малко дете Крис. А идеята да заживее в горската къща също му допадна много. Докато я възтановяваха с дърводелеца не спираше да се кефи на природата. Особено тоя мирис на борови иглички, който се носеше из въздуха.
 
На третия ден след уикенда пикапът на заместник-шериф Пати Санчес катереше лекия наклон по пътя към новия дом на Крис. Решиха да се възползват от свободния и ден и отскочиха до близкия по-голям град на пазар. Пикапът бе пълен с най-необходимото за една съвременна кухня. Милата вдовица мисис Katty даде с въздишка благословията си пред шерифа на града и прие обещанито на Крис, че ще я посещава       
Дърводелецът пък се отзова на на молбата на шерифа и за няколко дни прекрои огромния хол в къщата, като заформи чудесна кухня с един много приятен бар плот. А стаята за спане пък стана много уютна и светла. Прозорците от двете страни на ъгъла даваха възможност на слънцето да наднича през тях почти през целия ден. От вътре през прозореца на изток се виждаше цялата поляна отпред. А от  западния прозорец, само на десетина метра, започваше гората. 
 
Измина повече от месец, откакто Крис заживя в горската къща. Стрелбището се заформи като едно много приятно място за много от хората в градчето. Особено след откриването на курса по стрелба, който се зае да води заместник-шериф Санчес. Много скоро се наложи дърводелецът да направи и стая за съхраняване на муниции и оръжие, необходими за курса на Пати. 

 

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер