Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

петък
октомври 20
Home Седмицата Култура Вероника - брой 15, 2016

Вероника - брой 15, 2016

Е-мейл Печат ПДФ

Добри Карабонев

-Божичко, ще го убие... Пази се...Идвам към теб - каза и затвори.
Пистолетът му беше в кухненския шкаф в чекмеджето с кърпите. Припълзя и го извади. Пълнителя беше пълен.Напипа между кърпите резервния, но беше празен. Нещо, за което Пати не спираше да го проверява. Това беше един от многото съвети, които му даваше. "Няма по-страшно нещо от това да видиш празен пълнител в нужда".
Успя да се примъкне до таблото с шалтера и спря осветлението. Това му даде възможност да види проблясъка от следващия изстрел. Беше някъде пред онази изоставена верижна машина. Дръпна предпазителя и промуши дулото на пистолета през счупеното стъкло, отправи първите си два изстрела. Това вероятно учуди стрелеца отвън, защото настъпи кратко затишие. Крис припълзя точно навреме в другия край на хола, защото два бързи изстрела разбиха рамката на прозореца, пред който беше преди малко. От новата си позиция той отправи още два куршума. Вече бе разбрал точно къде е залегнал стрелящият. Беше зад дебелия обраснал с трева пън на три-четири метра пред онзи влекач. Смени отново мястото си и отправи нов изстрел. Навън настъпи кратко затишие. "Може би зарежда копелето..." - каза си той и това го подсети, че и неговите патрони намаляват. Легна на мокета и запълзя към вратата на склада. Напипа номератора и бързо набра кода. На светлината на телефона си намери кутия с патрони. Извади пълнителя и го допълни. Смяташе да зареди още един резервен, но два бързи изстрела отвън разбиха остатъците от рамката на втория прозорец. Изтрещя трети изстрел. Заби се точно в часовника. Разбра по краткото "ку-ку...", като последно обаждане на кукувицата. Пружината и изсвистя някъде по пода. "Е, сега ти разказах играта, копеле гадно..." - вбеси се Крис и напипа една помпа в склада. Провери дали е заредена и напълни двата си джоба с още патрони. Първите два изтрела стреснаха вероятно онзи отвън. С няколко бързи притичвания изскочи през вратата на кухнята и застана зад дебелия бор. Два бързи изстрела отправи напосоки и човека зад пъна. Светкавично с едно вдигане Крис също му отговори и чу как единият от куршумите издрънча в метала на влекача.
- Факю.ю.ю... се чу в тъмнината.
- Факю.ю.ю... - отговори му и Крис и гръмна в посоката на гласа.
Полицейски сирени се чуваха от към града. Светлините им пробягваха над дърветата.
- Шибано копеле, ще те направя на решето - изкрещя онзи между два изстрела.
Крис стреля и притича зад пикапа. От там ясно се очертаваха контурите на човека зад обрасналия пън. Луната се бе промушила между дърветата и хвърляше оскъдна светлина, но достатъчна за Крис. Стреля отново и видя силуетът на краката му как се премести. Онзи също стреля по посоката на неговия изстрел и една от гумите на пикапа изсъска. Крис притича зад близкия бор и отново видя силуета на краката му. Вероятно беше с каубойски ботуши, защото нещо метално по тях отразяваше лунната светлина. На Крис вече му стана много забавно. За първи път стреляше по човек. Тази жива мишена, която по указание на помощник-шериф Санчес трябваше да внимава да не уцели, му създаде страхотна тръпка. Това дебнене повдигна адреналина му и прогони алкохола от него. Стреля и видя как металният отблясък се скри. Разбра, че човекът зад пъна се въртеше около него в обратна посока на часовниковата стрелка. Приведе се и притича отново. Движеше се в полукръг около поляната. Металният проблясък на ботуша отново се видя. Можеше да се прицели в него, но нямаше гаранция, че ще го улучи. Тези пушки нанасяха големи поражения, но нямаха точна стрелба. Изстрелът му отново попадна в основата на пъна. Стрелецът отзад пак се завъртя, за да се прикрие.
Крис използва едно тъмно пространство и бързо го притича. Когато надникна зад укритието си се изненада. Беше почти зад гърба на човека. Тук луната бе образувала една малка светла пътека, която преминаваше през краката му. Ясно се очертаваше единият ботуш с металната катарама. На три метра от пъна, встрани към къщата имаше някакво тяло. Крис остави очите му да се вгледат по-добре и скоро разбра, че това е тялото на Марк. Бялото петно на челото му изпъкваше в тъмнината. "Убил го е..." - каза си с болка в стомаха и усети как в него се надигна страхотна злоба.
- Мамка ти... копеле.., ще те убия.., ще те убия - закрещя той и излезе от прикритието си, стреляйки. Вървеше право срещу обраслия пън. Куршумите му глухо се забиваха по изпъкналите му корени. Тревясала пръст и парчета дърво хвърчаха наоколо. Въздуха се насити с прах, мирис на борово дърво и барут.
- Ще те убия, ще те убия... - продължаваше да вика и стреляше, застанал само на метри от разръфания от куршумите му боров пън...
- Факю..., шибаняк гаден, простреля ми крака - крещеше зад пъна човекът -шибано копеле, трябва да умреш.., виж какво направи... мамка ти.
Поляната ярко се освети. Бял лъч осветяваше човека зад пъна. Някой викаше силно.
- Крис, спри да стреляш - чу се ясно между два изстрела.
- Спри.., ще го убиеш - застанала зад вратата на джипа Пати Санчес продължаваше да крещи - спри, ти казвам, ще го убиеш.
Спря да стреля, но не защото чу гласа на Пати, а защото му свършиха патроните в пушката. Хвърли я и се затича към тялото на кучето.
- Факю..,факю...- продължаваше да крещи онзи на тревата, обхванал ботуша си. Прожекторът от джипа на Пати го бе залял със светлина.
- Легни по корем и изпъни ръцете встрани - викаше Пати с насочен пистолет.
- Факю..., виж шибаното копеле какво направи, ще го убия - продължаваше да стиска окървавения си крак мъжът.
- Легни по корем, казах - изкрещя помощник-шерифът и пистолетът в ръката и изтрещя - по корем, казах и с ръце встрани.
Този изстрел накара Крис да се съвземе. Отпусна главата на Марк на тревата и се изправи.

 

 

  Роман на Добри Карабонев


Уважаеми читатели на вестник “БЪЛГАРИЯ” - Чикаго, този роман е продължение на романа “Да намериш себе си”.
Тези от вас, които са прочели първия роман, отново ще се срещнат с някои от героите му. Повечето от тях са в залеза на живота си, но малкото момиченце ще се превърне в една упорита и много красива жена. Тя е наследила характера на баща си и красотата на майка си.
От автора

 

Репортер на вестника бе взел телефонно интервю от нея. Той го прехвърли бегло, търсейки нещо по-различно от останалите медии и се усмихна на заключението на репортерката в края на материала и. "Тези дни нашият град е особено популярен, тъй като мисис Богомилов е родена, живяла и завършила своето юридическо образование именно тук. Гражданите на Чикаго се гордеят с нея и я виждат като новия представител на града в конгреса на САЩ на следващите избори." Мирко затвори вестника и го остави на бюрото си. Беше замислен. Като полицай, с натрупан вече достатъчно опит, усещаше в цялата тази популярност на сестра си и заплаха за самата нея. Погледна часовника си и вдигна телефона. Поиска спешна среща с представител на министъра на вътрешна сигурност.
 
Щата WYOMING,  САЩ
      
Слънцето силно припичаше над малкия град, сгушен в ъгъла на щата между MONTANA и IDAHO. Беше от малкото населени места в този пустинен пейзаж, където имаше зеленина. Тук в самия му край се оформяше хълмиста местност. Издигаше се леко и постепенно, за да достигне размерите на почти голяма планина, извисила се на границата между двата щата. Богата зеленина покриваше начупения и терен. Извисяваха се високи борове и ели, разперени стари дъбове,опряли клоните си почти до земята и безброй саморасли млади дървета, устремили се към светлината. Някога в района на тази планина е имало богат дърводобив. Хилядите стърчащи над високата трева пънове напомняха, че тук някога са бръмчали моторните резачки на дървосекачите. На малките поляни все още тук-таме можеше да се види неприбрано отрязано дърво, чиято дървесина се разпада. Тежките верижни машини, които са сваляли трупите, бяха проправили десетки пътища. Следите от веригите им все още се забелязваха по прораслите вече пътища. Такава една машина се бе кротнала на една сенчеста поляна. Полегнала малко настрани със скъсана  верига и обраснала с трева, стоеше изоставена кой знае от кога.   
Почти в края на поляната, под огромен стар бор, се намираше възстановената къща на дървосекачите. Градската полиция, която се реши да я възстанови и ползва като стрелбище бързо разбра, че не е хвърлила напразно парите си от годишния бюджет. Наплива на обучаващи се и на притежатели на лично оръжие накара шерифа Боб Канеда да въведе някакъв ред. Не мисли дълго, защото знаеше кой би могъл да бъде стопанина на тази нова придобивка.         
Когато старият Боб се обади на Крис и го повика в офиса, той с нежелание тръгна натам. Първото нещо, което си помисли беше, че от България искат видеовръзка. Беше започнало да му писва всичко това. Припомнянето и връщането назад във времето го дразнеше. И най-вече някои от лицата, които виждаше. 
- Как си, синко? - посрещна го усмихнат шерифът.
 -Ами, добре. Не се оплаквам - каза Крис, като му направи впечатление, ченищо не е приготвено за видеовръзката. 
- Синко, имам едно предложение за теб - каза шерифът и му посочи стола до бюрото - сядай. Да те почерпя нещо?
- Не, благодаря, Боб.
- Виж сега какво искам да ти предложа - намести се право срещу него шерифът - ще ти кажа направо. Мисля да те направя един домакин на стрелбището. Оказа се, че там ще си трябва денонощно човек. От теб по-добър избор нямам. Така че,  не смей да ми отказваш.
- Ами, не знам - обърка се Крис - нямам причини да откажа, но това ще бъде голяма изненада за мисис Katty. Както разбирам, аз ще трябва да се преместя, напускайки дома и. А точно преди два дни на вечеря тя сподели, че моето присъствие в къщата и дало сили за нов живот. Чувствала ме като син. Къщата се изпълнила с радост. Tази жена наистина е много добра и невероятна.
- Знам, говорили сме и друг път за нея - каза шерифът и извади кокалената си лула - така е, синко. Само който е изпитал самотата може да я разбере. 
Старият Боб запали бавно лулата си и като изпуфка два-три пъти дим около себе си, въздъхна.
- Слушай сега - проговори той между две кълба синкав дим - ще се обадя на вдовицата Katty, че с помощник шерифа сме решили този уикенд да и гостуваме. Ще се зарадва, защото ние наистина сме и обещали. И тогава ще си поговорим с нея. Тя е вдовица на полицай, така че не се нуждае от много обяснения. 
- ОК, това наистина е добра идея - зарадва се като малко дете Крис. А идеята да заживее в горската къща също му допадна много. Докато я възтановяваха с дърводелеца не спираше да се кефи на природата. Особено тоя мирис на борови иглички, който се носеше из въздуха.
 
На третия ден след уикенда пикапът на заместник-шериф Пати Санчес катереше лекия наклон по пътя към новия дом на Крис. Решиха да се възползват от свободния и ден и отскочиха до близкия по-голям град на пазар. Пикапът бе пълен с най-необходимото за една съвременна кухня. Милата вдовица мисис Katty даде с въздишка благословията си пред шерифа на града и прие обещанито на Крис, че ще я посещава       
Дърводелецът пък се отзова на на молбата на шерифа и за няколко дни прекрои огромния хол в къщата, като заформи чудесна кухня с един много приятен бар плот. А стаята за спане пък стана много уютна и светла. Прозорците от двете страни на ъгъла даваха възможност на слънцето да наднича през тях почти през целия ден. От вътре през прозореца на изток се виждаше цялата поляна отпред. А от  западния прозорец, само на десетина метра, започваше гората. 
 
Измина повече от месец, откакто Крис заживя в горската къща. Стрелбището се заформи като едно много приятно място за много от хората в градчето. Особено след откриването на курса по стрелба, който се зае да води заместник-шериф Санчес. Много скоро се наложи дърводелецът да направи и стая за съхраняване на муниции и оръжие, необходими за курса на Пати. 

 

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер