Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

сряда
октомври 18
Home Седмицата Култура Вероника - брой 14, 2016

Вероника - брой 14, 2016

Е-мейл Печат ПДФ

Добри Карабонев

Имаше нареждане оградата на стрелбището да се направи по-сериозно. Готовите платна бяха докарани и тези планки вероятно бяха за тях. От шофирането в жегата Крис се беше скапал. Марк също. Сега и двамата седяха в беседката на хлад. Марк гледаше една катерица как демонстративно се разхожда по тревата и изглежда и бе простил това нарушение на територията му, защото само я следеше с очи,  но по всичко личеше, че не му се тича. И тъй като бе понеделник, тоест почивен ден за стрелбището, Крис си отвори една студена бира Бекс и почти я пресуши на първа глътка.  

Започна да се смрачава и беседката постепенно се напълни с различни летящи насекоми. 

- Марк, да се прибираме, тук вече не е за нас - каза Крис, поглеждайки третата празна бирена бутилка и се надигна - а май е време и да похапнем нещо. 

Марк се разлая одобрително и пръв стигна до вратата.

Когато го мързеше и не очакваше да дойде Пати за вечеря, Крис си забъркваше едни яйца с шунка, като задължително си ги сервираше с тигана. Защото това много му напомняше за тигана на баба му. Очукан, малко изгърбен, но пък в него винаги всичко беше страхотно вкусно. Особено онова месо с праз лук. Какви подправки му слагаше, само тя си знаеше. Изяждаше си пръстите, защото бяха омазани от топенето на залците . А тези спомени, които нахлуваха понякога в него тук, го разтърсваха от носталгия. В такива моменти си наливаше едно уиски и се усамотяваше замислен. Много му се искаше да научи нещо за родителите си, роднините си в България, но добре помнеше думите на онзи президентския съветник - С когото и да се свържеш, трябва да знаеш че го обричаш на смърт.

Този път замести шунката с бекон и сега в кухнята се носеше аромата на бъркани яйца с много бекон. Чудесно мезе за една голяма доза уиски. Сложи тигана  направо на бар плота и нападна съдържанието му, като си отвори и една бутилка бира. Беше му крайно нужна, за да гаси пожара от лютия мексикански пипер, с който бе забъркал яйцата. Марк отдавна бе облизал купата си и сега доволно се изтягаше на мокета срещу него. Като уж небрежно следеше дали няма да падне нещо от тигана.

Подлютил се здравата и добре похапнал, Крис събра трохите от плота и ги изсипа в празния тиган. С чаша уиски в ръка се намести на големия фотьойл срещу телевизора и натисна дистанционното. Превъртя няколко канала, докато се спря на нещо интересно. Беше някакво местно шоу с кънтри изяви. Не беше сигурен дали му се гледа, но пък не го и ангажираше, така че го остави. 

В кънтри шоуто имаше две-три добре сложени участнички, който му допаднаха и той с кеф следеше задниците им по екрана. Няколкото бири и втората чаша уиски, която довършваше, му дойдоха много добре. Беше се изтегнал в станалия му вече любим фотьойл със "скорости”, както го наричаше, защото когато седнешеу издърпваше една ръчка встрани и отпред изскачаше едно удължение за краката. Опънал се в цял ръсту сега започна да коментира на глас и освирква журито, когато неговите фаворитки получаваха ниски оценки. Марк също участваше директно от мокета с неговото басово бау, бау. 

Часовникът с кукувицата, който старата мисис Кейти му подари, изкука за единайсет часа. Крис го погледна и въздъхна. Тайничко се надяваше Пати да се отбие за малко. Беше на нощно дежурство и понякога между десет и десет и половина се отбиваше. След това дежурството и се уплътняваше почти до сутринта. 

- Марк, приятелю - изтегна ръце зад главата си Рик - нашата Пати няма да мине и да ни пожелае лека нощ. Май сами трябва да се ориентираме към леглата. Какво ще кажеш?

  Марк го гледаше и същевременно изправяше глава и въртеше уши. Дори притича до вратата и се заслуша.

- Няма да дойде, нали ти казах. Виж, единайсет часа е вече - посочи кукувицата Крис и дръпна "скоростите” на фотьойла. Кожената поставка за краката се прибра и краката му стъпиха на пода - хайде, приятел, стига си въртял глава. На помощник-шерифа сега не му е до нас. Пияниците от двата ресторанта няма да я оставят да скучае. Утре ще ни разказва, така че...

Не довърши, защото навън се чу гръм и веднага един куршум проби горния ъгъл на прозореца. Заби се под картината в стената насреща . Крис от изненада политна и седна отново. Втори гръм долетя отново и този път куршумът се заби над фотьойла. Марк със силен лай се втурна по стълбите към таванския етаж. Там Крис му бе пригодил на единственото малко прозорче една подвижна гумена преграда, през която той си влизаше и излизаше, когато беше сам. Беше му много удобно, защото от покрива скачаше на по-ниската постройка в двора, от там на струпаните дърва до стената и беше на поляната.

- Марк, Марк... върни се - залегнал на мокета викаше Крис.

Трети куршум влетя в хола, като този път пръсна едно от стъклата на прозореца. 

Крис трескаво се оглеждаше за телефона си. Сети се, че го остави на кухненския плот. Стараейки се да не се повдига, той прилази до кухнята и мина зад плота. Напипа телефона отгоре и бързо включи номера на Пати.

- Пати, някой стреля по къщата - каза бързо още преди да чуе гласа и.

- Какво? - попита тя с голяма доза изненада.

Стреля се откъм поляната - бързаше да и каже, но думите му заглъхнаха от разбилия се куршум в холния шкаф. Няколко порцеланови чаши се изсипаха от него на парчета.

- О, боже - долетя гласа и - досещам се кой може да е. Слушай, загаси осветлението в къщата и му покажи, че си въоръжен. Стреляй на посоки, но гледай да не го улучиш. С какво стреля? 

- С пушка, струва ми се помпа, като гледам какви поразии нанася, а и силата на звука. - каза бързо Крис и сам се изненада от познанията си.

- ОК. Прикривай се зад стените. Не пускай Марк навън.

- Не можах да го спра, изскочи на първия изстрел.

 

 

  Роман на Добри Карабонев


Уважаеми читатели на вестник “БЪЛГАРИЯ” - Чикаго, този роман е продължение на романа “Да намериш себе си”.
Тези от вас, които са прочели първия роман, отново ще се срещнат с някои от героите му. Повечето от тях са в залеза на живота си, но малкото момиченце ще се превърне в една упорита и много красива жена. Тя е наследила характера на баща си и красотата на майка си.
От автора

 

Репортер на вестника бе взел телефонно интервю от нея. Той го прехвърли бегло, търсейки нещо по-различно от останалите медии и се усмихна на заключението на репортерката в края на материала и. "Тези дни нашият град е особено популярен, тъй като мисис Богомилов е родена, живяла и завършила своето юридическо образование именно тук. Гражданите на Чикаго се гордеят с нея и я виждат като новия представител на града в конгреса на САЩ на следващите избори." Мирко затвори вестника и го остави на бюрото си. Беше замислен. Като полицай, с натрупан вече достатъчно опит, усещаше в цялата тази популярност на сестра си и заплаха за самата нея. Погледна часовника си и вдигна телефона. Поиска спешна среща с представител на министъра на вътрешна сигурност.
 
Щата WYOMING,  САЩ
      
Слънцето силно припичаше над малкия град, сгушен в ъгъла на щата между MONTANA и IDAHO. Беше от малкото населени места в този пустинен пейзаж, където имаше зеленина. Тук в самия му край се оформяше хълмиста местност. Издигаше се леко и постепенно, за да достигне размерите на почти голяма планина, извисила се на границата между двата щата. Богата зеленина покриваше начупения и терен. Извисяваха се високи борове и ели, разперени стари дъбове,опряли клоните си почти до земята и безброй саморасли млади дървета, устремили се към светлината. Някога в района на тази планина е имало богат дърводобив. Хилядите стърчащи над високата трева пънове напомняха, че тук някога са бръмчали моторните резачки на дървосекачите. На малките поляни все още тук-таме можеше да се види неприбрано отрязано дърво, чиято дървесина се разпада. Тежките верижни машини, които са сваляли трупите, бяха проправили десетки пътища. Следите от веригите им все още се забелязваха по прораслите вече пътища. Такава една машина се бе кротнала на една сенчеста поляна. Полегнала малко настрани със скъсана  верига и обраснала с трева, стоеше изоставена кой знае от кога.   
Почти в края на поляната, под огромен стар бор, се намираше възстановената къща на дървосекачите. Градската полиция, която се реши да я възстанови и ползва като стрелбище бързо разбра, че не е хвърлила напразно парите си от годишния бюджет. Наплива на обучаващи се и на притежатели на лично оръжие накара шерифа Боб Канеда да въведе някакъв ред. Не мисли дълго, защото знаеше кой би могъл да бъде стопанина на тази нова придобивка.         
Когато старият Боб се обади на Крис и го повика в офиса, той с нежелание тръгна натам. Първото нещо, което си помисли беше, че от България искат видеовръзка. Беше започнало да му писва всичко това. Припомнянето и връщането назад във времето го дразнеше. И най-вече някои от лицата, които виждаше. 
- Как си, синко? - посрещна го усмихнат шерифът.
 -Ами, добре. Не се оплаквам - каза Крис, като му направи впечатление, ченищо не е приготвено за видеовръзката. 
- Синко, имам едно предложение за теб - каза шерифът и му посочи стола до бюрото - сядай. Да те почерпя нещо?
- Не, благодаря, Боб.
- Виж сега какво искам да ти предложа - намести се право срещу него шерифът - ще ти кажа направо. Мисля да те направя един домакин на стрелбището. Оказа се, че там ще си трябва денонощно човек. От теб по-добър избор нямам. Така че,  не смей да ми отказваш.
- Ами, не знам - обърка се Крис - нямам причини да откажа, но това ще бъде голяма изненада за мисис Katty. Както разбирам, аз ще трябва да се преместя, напускайки дома и. А точно преди два дни на вечеря тя сподели, че моето присъствие в къщата и дало сили за нов живот. Чувствала ме като син. Къщата се изпълнила с радост. Tази жена наистина е много добра и невероятна.
- Знам, говорили сме и друг път за нея - каза шерифът и извади кокалената си лула - така е, синко. Само който е изпитал самотата може да я разбере. 
Старият Боб запали бавно лулата си и като изпуфка два-три пъти дим около себе си, въздъхна.
- Слушай сега - проговори той между две кълба синкав дим - ще се обадя на вдовицата Katty, че с помощник шерифа сме решили този уикенд да и гостуваме. Ще се зарадва, защото ние наистина сме и обещали. И тогава ще си поговорим с нея. Тя е вдовица на полицай, така че не се нуждае от много обяснения. 
- ОК, това наистина е добра идея - зарадва се като малко дете Крис. А идеята да заживее в горската къща също му допадна много. Докато я възтановяваха с дърводелеца не спираше да се кефи на природата. Особено тоя мирис на борови иглички, който се носеше из въздуха.
 
На третия ден след уикенда пикапът на заместник-шериф Пати Санчес катереше лекия наклон по пътя към новия дом на Крис. Решиха да се възползват от свободния и ден и отскочиха до близкия по-голям град на пазар. Пикапът бе пълен с най-необходимото за една съвременна кухня. Милата вдовица мисис Katty даде с въздишка благословията си пред шерифа на града и прие обещанито на Крис, че ще я посещава       
Дърводелецът пък се отзова на на молбата на шерифа и за няколко дни прекрои огромния хол в къщата, като заформи чудесна кухня с един много приятен бар плот. А стаята за спане пък стана много уютна и светла. Прозорците от двете страни на ъгъла даваха възможност на слънцето да наднича през тях почти през целия ден. От вътре през прозореца на изток се виждаше цялата поляна отпред. А от  западния прозорец, само на десетина метра, започваше гората. 
 
Измина повече от месец, откакто Крис заживя в горската къща. Стрелбището се заформи като едно много приятно място за много от хората в градчето. Особено след откриването на курса по стрелба, който се зае да води заместник-шериф Санчес. Много скоро се наложи дърводелецът да направи и стая за съхраняване на муниции и оръжие, необходими за курса на Пати. 

 

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер