Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Тя им поиска две хиляди, но те категорично настояха да оставят пет. Много го харесаха и помолиха да ги изчака до понеделник. Купуваха го за сина си, който е студент в София. Бяха от Стара Загора, много приятно семейство.
Докато пътуваше с градския транспорт, Бети беше скована от страх. Особено когато на Лъвов мост с нея се качиха тайфа цигани. Гърдите и се бяха изпотили от притискането на найлоновия плик към тялото и. Когато прекрачи прага на Булбанк, и олекна. Внесе парите и първото нещо, което и се прииска, бе да запали една цигара. Отиде до пепелниците и жадно дръпна от цигарата си. Беше четири и половина след обяд. Петък. Набра телефона на Кети. Каза и, че след малко тръгва към нея. Разбра, че Мирослав и Боби са се кротнали и гледат някакъв филм... Дръпна още няколко пъти от цигарата и напусна Булбанк успокоена. В понеделник щеше да внесе и другите пари. Тогава ще отвори на Мирко и детския влог. Трябва да помоли Мишо да се огледат за някаква кола. Трябваше и. Нямаше да трепери сега в рейса и трамвая, ако не бяха и откраднали колата. Снощи се обади съседката на баба Роза, каза, че бабата искала да я види. “Сигурно не е добре” - каза си Бети. Може да се наложи да я кара до болницата. Ще помоли някой от комшиите, ще му плати, каквото трябва. Старата жена разчиташе на нея... Божичко, как можаха точно сега да и откраднат колата... за кой ли път днес се ядосваше тя и се оглеждаше за трамвая на площад “Света Неделя“.
... С Мишо едва не се сблъскаха на “ГРАФА”..Той излизаше от една пряка, където беше паркирал.
- Ето с кого ще пия една ракия - зарадва и се истински той и я хвана под ръка - твойта приятелка напоследък е станала въздържател.
Качиха се в апартамента и двете момчета шумно ги посрещнаха. Боби започна да се оплаква, че майка му е прибрала кашона с количките. Мишо побърза да го увери, че това е временна мярка. Като приятел му обеща, че ще съдейства за сваляне на ембаргото. Боби доби самочувствие и отиде веднага да каже на майка си какво е казал чичо Мишо.
- Чичо ти Мишо да не ти е адвокат - чу се гласът на Кети от кухнята - кажи му, че това е прокурорско решение.
- Чичо Мишо - дотича в хола Боби - мама каза, че това е... по... по... - не можеше да се сети думата - мамо.о.о... какво беше...
- Про-ку-рор-ско решение - продиктува майка му... Боби се замисли, сигурно се опита да си го каже на ум...
- Чичо Мишо, чу ли - хитро се измъкна малкият палавник.
- Боби, не се притеснявай - обади се вече от банята Мишо - ще обжалваме при всяко едно положение. Кажи на прокурора да слага салатата.
Бети слушаше усмихната и се радваше на приятната атмосфера, която беше в дома на Кети. Стана и интересно как адвокатът е повлиял на Боби... реши да отиде да види приятелката си в кухнята.
- Муцка, какво майсториш ти тука - каза, влизайки в кухнята Бети - да не въртиш някакъв специалитет?
- Ами, специалитет - забърса ръце Кети - заредих гюведжетата. След малко са готови. Току що им чукнах по едно яйце. Ти нали обичаш люта чушка, защото за нас съм мушнала по една. Той Мишо не признава гюведжето без люта чушка... Направила съм салатата, ако искаш я носи натам, аз идвам след малко, само да изключа фурната.
Пиха по ракийка, след това поляха вкусните гюведжета с по една “ЗАГОРКА” и се разприказваха. Мишо каза, че тя утре непременно трябва да отиде с кола. Кети не можеше да дойде с нея, бяха канени с майка и на гости в техни роднини. Решиха Бети да вземе “ФОЛКСВАГЕНА” на Мишо. Той каза, че ще издържи един ден без кола. На Бети и беше много неудобно, но приятелите настояха. Мишо каза да изчака още една седмица и след това ще помислят да и вземат кола. Каза, че има на предвид нещо. Той не бе споделил нищо за разговора си с Гаро, нито на Бети, нито на приятелката и. Това, което му каза Гаро, си беше “фирмена тайна”. Колата на Бети беше обявена от полицията за издирване. А както каза Мишо... оттук натам тя да чака от умрял писмо. Поговориха още малко, посмяха се развеселени от алкохола и Мирослав и Бети си тръгннаха.
... На сутринта станаха рано. Бети направи закуска, след това събраха в един сак това, което мислеха, че ще им трябва и го приготвиха до вратата. Снощи тя не посмя да кара. Затова се обади за такси и с Мирослав взеха сака и другите дреболии, които бяха в два найлонови плика и слязоха долу да чакат таксито. След десетина минути то се появи. Метнаха сака и пликовете в багажника и жълтият “ОПЕЛ ВЕКТРА” се понесе по смълчаните софийски улици към центъра. Таксиметърджията също мълчеше, нещо не му се говореше. Пъшкаше и надигаше голяма чаша с кафе. Изглежда много разчиташе на нея. Въпреки полупразните улици той караше изключително внимателно. Спираше плавно и търпеливо изчакваше редките минувачи. Дори не си бе пуснал и радиото. Бети го наблюдаваше и я напушваше смях...
- Радиото работи ли - не издържа да не го попита.
- Не ... - стресна се шофьорът и побърза да вдигне чашата с кафето.
Въпреки тежкия махмурлук, който го държеше, таксиметърджията ги докара точно на адреса. Излезе навън и се разкърши, след това отвори багажника и им пожела лек ден.
- И на вас - усмихната му каза Бети и му подаде парите.
Той попита точно ли са и ги прибра, без да ги гледа. Отлепи плавно “ОПЕЛА” от тротоара и се отправи към “ВИТОШКА”.
Ключовете от “ФОЛКСВАГЕНА” бяха в Бети. Откриха го на уличката, качиха багажа и потеглиха. Щеше да се обади на Кети по-късно.
... Магистрала “ХЕМУС” беше все още спокойна. Бети закрепи колата на шейсет и потърси музика. Мирослав се сети изведнъж, че е взел касетките, но са в багажника. На първата отбивка спряха и той си ги взе. Бети с учудване установи, че синът и си пада по латино музиката.