Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

вторник
октомври 17
Home Седмицата Култура Приказка за пораснали деца и още нещо

Приказка за пораснали деца и още нещо

Е-мейл Печат ПДФ

prikazka1- Хайде, заспивай!

- Разкажи ми приказка!
- Приказка за какво?
- Знаеш ли такава за смисъла?
- Да помисля...Да, може би. Сещам се за историята на едно колело...
- Като моето ли?
- Да, но не съвсем. Имаше в тази огромна страна Америка един град с велосипедни традиции и култура. Из велоалеите на този град, из красивите му паркове с изобилие от езера и животни, търкаляше гуми едно колело. То не беше като никое друго.
- Защо? С какво едно колело може да бъде различно от всяко друго?
- О, може. Това колело имаше история, имаше семейство и баща.
– Как така?
- Ами така. То не познаваше масовото производство като своите събратя, слезли от конвейра на някоя фабрика и изглеждащи еднакво с много други. Това беше уникално, защото беше единствено по рода си. Такива бяха и неговите братя, защото то беше седмата рожба на своя баща - нещо като Буратино за татко Карло ... Първо, то беше само идея в главата на своя родител, после идеята оживя с реални размери в чертеж на стената и след няколко седмици упорит труд неговото изящно тяло видя света и светът му се възхити, защото то наистина бе удивително със своя дизайн, цвят и параметри. Бе изцяло ръчна изработка, както бижутерът измисля и оформя внимателно всяко ново бижу, така и то бе правено с много мисъл, творчество и любов - бе ваяно и сушено, боядисвано и изписвано от талантливата ръка на своя създател и това му придаваше уникална стойност. Разбира се, отначало, то не разбираше своята уникалност, но блестеше гордо и ярко на слънце, когато виждаше, че привлича сияйните погледи на други колоездачи, които често ги спираха и обсипваха с въпроси неговия баща. Въпроси, наситени с възклицания и възхита от таланта и уменията му да създаде единствено с ръцете си толкова перфектно, сякаш недокоснато с ръце- неговото велосипедно тяло. Постепенно осъзна, че велосипедите, които среща навън са доста скучно-еднообразни и започна да разбира удовлетворението, което носеше - като скулптура или картина, като произведение на изкуството.prikazka2
- В това ли е смисълът?
- Да, за предпочитене е да носиш радост, да предизвикаш усмивка или да бъдеш полезен за нещо, а то беше и двете. И му беше хубаво. Но все пак понякога му беше малко самотно. Изпитваше някаква непозната тръпка като срещаше себеподобните си навън. Започна да различава мъжки и дамски модели и усети как дамските някак по-различно го вълнуват. Също както долавяше вълнението на баща си, разминавайки се с някоя по-впечатлителна мацка.
– Мацка? Това някой модел велосипед ли е?
– Е, не. Така мъжете наричат по-интересните жени. Например висока руса дама с по-заоблени форми и по възможност по-малко плат по себе си... Ако караш колело след нея може да забравиш на къде си тръгнал, защото гледката е спираща дъха и повишаваща пулса почти толкова, колкото бе очарователен и спиращ различни хора от пътя им Веселопедът, чиято история ти разказвам.
- Веселопедът? Ти съвесем се обърка с тези жени...
- Не, не съм се объркал. Така понякога галено го наричаше баща му. Това колело беше именно Веселопед, защото радваше и създаваше весело настроение у околните. Но както казах, понякога му беше малко самотно. Затова изпита голямо вълнение, когато един ден баща му доведе в дома им - жена. Тя беше много внимателна с него, дори излязоха веднъж заедно на кратка разходка, снимаше го и му се радваше, а то се перчеше още повече, защото удоволствието беше взаимно. Така у нашия герой се прокрадна идеята, че щом в къщата има жена, може би ще доведат някой дамски модел колело и остана очарован, когато не след дълго време в дома им се появи едно седефено-бяло дамско колело - истинско френско бижу, с име и история. Отначало изглеждаше малко занемарено, но неговият баща знаеше как да се погрижи - смени му някои части, други притегна и то стана така привлекателно, че когато излизаха заедно на разходка и някой подвикнеше с радост: "Хубаво колело имате!" не ставаше ясно за кое от двете по-скоро се отнася. Освен това нашият герой се кефеше това да е за неговата френска приятелка, защото бе истински кавалер и се радваше, че не само той мисли така за нея. Случваше се да излизат на разходка по отделно, тогава си разказваха кой къде е бил и какво е видял и радостта им бе пълна, защото до сега всеки бе живял сам, а сега виждаха през очите на другия. Откриха щастие в това да има някой, за когото си единствен, за когото знаеш, че те чака да му разказваш за приключенията си навън.
- Искаш да кажеш като истинско семейство?
– Да, като истинско семейство. Всеки може да живее и абсолютно сам, да се справя с всичко и това да носи удовлетворение, но когато има с кого да споделяш мислите и преживяванията си, когато имаш някой, който те гледа с обич, тогава неизменно удовлетворението е двойно. Това разбра нашият герой, въртейки гуми до гумите на французойката и на взаимната им радост не пречеше нито зимното време навън, нито разликите в параметрите им. Те бяха заедно и това ги правеше щастливи. А сега е време за сън, лека нощ!

 

Галина Костова
Мадисън

 

 

Приказката почива на реални факти - човекът, който изработва абсолютно изцяло ръчно велосипеди от карбон е много талантлив българин. Той прави това абсолютно на ръка, от идеята за дизайна до реализацията.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер