Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

понеделник
октомври 23
Home Седмицата Култура Вероника - брой 9, 2016

Вероника - брой 9, 2016

Е-мейл Печат ПДФ

Добри Карабонев

- Да... - пак се насили да проговори, мъчейки се да разбере истина ли е това, което чува. Не е ли някакъв капан..,. дали няма да я застрелят, като им обърне гръб. Значи ли това, че я пускат... Боже, истина ли е...?
- Като е да, тръгвай, хайде, бързо. - каза той и се обърна към колата.
Не чака да и повтаря. Със сетни сили се обърна да се затича към посоченото място. Цялата трепереше от страх. Всеки момент очакваше да чуе изстрел. Беше достигнала вече двете ръждясали врати на някогашния портал на този запустял завод, когато моторът с двамата изрева зад нея. Спря се и хвана уплашено главата си с ръце. Профучаха, вдигайки прахоляк и ги видя как бързо се отдалечават. Минути по-късно се разнесе взрив и черен дим с облаци прах се извиси над порутените постройки.
... Краката и вече я боляха. Стомахът и се беше свил на топка. Имаше чувството, че върви вече час или повече. Отмаляваше, мислеше да спре за малко, когато зад един завой далеч пред нея светнаха полицейските светлини на кола. Толкова беше уморена и объркана , че не се сети да вдигне ръка и да поиска помощ. Вероятно очакваше той сам да спре. Сега гледаше светлините му да се отдалечават по пътя към старата фабрика. Някъде се чуваше и хеликоптер. Ту заглъхваше, ту се усилваше звукът на двигателя му. "Може би търсят сигнала от чантата с "парите.” - каза си, очаквайки да го види над себе си, за да почне да му маха с ръце. Но той така и не се появи. Тръгна отново по прашния път. Движеше се като сомнамбул. Право по пътя, копнеейки да види вече това мечтано населено място. Краката и се подкосяваха от умора, коремът все по-силно я болеше и чувстваше страшна жажда. Устните и се бяха напукали болезнено и кървяха. Не искаше да спира, страхът все още не я бе напуснал, затова вървеше упорито в очакване след всеки завой да види населеното място. Трепереща от изтощение се взираше напред по пътя да съгледа сгради, покриви, цели къщи. Да види хора, които да и помогнат.
С няколко кратки спирания изкачи малката височина пред нея и най-после видя в далечината няколко къщи. Не много далеч пред тях, в някаква нива, боботеше трактор. Прииска и се да тича, но успя само да се разбърза, защото болката в стомаха бе нетърпима вече. Краката и отказаха да вървят. Спря, разтрепери се и падна по очи на средата на пътя.
Виеше и се свят. Страхотна болка сковаваше всичките и вътрешности.Направи опит да се раздвижи, но силно главоболие премина през главата и. Усети, че някой я бе вдигнал на ръце. Отвори с мъка очи, за да види кой е, но всичко и се въртеше пред нея, беше и много лошо. По разлюляването разбра, че я сложиха в кола. След малко колата потегли, по-късно се разнесе и вой на полицейска сирена. “Полицаят, полицаят се е върнал и ме е намерил - каза си зарадвана и най-после, дори през болката, усети някакво облекчение. Опита се отново да отвори очи и да се надигне, но нямаше сили...
Беше будна, но не отваряше очи. Долавяше тих разговор на мъже, не далеч от леглото и. Все още не и се говореше. В главата и се въртяха картини от преживяното. “Колко ли съм спала..., господи, наистина ли всичко свърши?“ - се питаше тя, страхувайки се да отвори очите. Последното, което си спомняше, беше, че я бяха качили на един хеликоптер. Около нея имаше няколко въоръжени мъже. Може би бяха спец полицаи или някакви командоси. Беше и много лошо и сигурно бе загубила съзнание... Сега обаче се чувстваше значително по-добре.
Отвори бавно очите си. Беше в болница. Това го усети веднага щом се разбуди. Хладният специфичен за болниците въздух, високото легло с миришещите на хлор чаршафи и неизменният телевизор насреща. Сега до леглото и висяха две системи, които бяха прикачени за ръката. Наблизо се виждаше и апарат за кръвното налягане. Двамата мъже усетиха, че се раздвижи и се обърнаха към нея.
- Мирко - извика тя и протегна ръце към брат си. Той бързо седна до нея и я прегърна.
- Как си, сестра ми, оправяш ли се - радваше и се той - много се притесних за теб.
- Вече съм по-добре. Слава богу, всичко приключи. Бях много уплашена, брат ми. Сигурна бях, че ще ме убият.
- Как ще убият такова хубаво момиче като теб - прегърна я отново брат и.
- Тези не се интересуваха от нищо друго, освен от парите за откупа. Но на няколко пъти видях, че може да го направят.
- Е, извадила си късмет с тези похитители - забърса една сълза от бузата и Мирко. - Много на твое място не са го имали. Аз също много се уплаших, особено като разбрах за менте откупа. Сестра ми, това е главен комисар Джо Харис. Искам да му разкажеш всичко около това, което се случи с теб. Разбира се, ако си готова да говориш.
- Здравейте - приближи се и подаде ръка другият мъж - радвам се, че вече се чувствате по-добре. Няма да ви отегчавам с подробности, ще искам да си изясня само няколко детайла, необходими ни по спешност. По-късно в хода на издирването и залавянето на похитителите ще се наложи отново да свидетелствате. От конгресмен О’Браян взехме показания и вече работим по тях. Готова ли сте да ви задам първия въпрос?
- Да - каза кратко Вероника. Чувстваше, че наистина е готова да говори.
Главен комисар Джо Харис извади малък бележник и след като си зададе първия въпрос, се приготви да си взима бележки.

***
Три седмици по-късно Демократи и Републиканци станаха на крака с ръкопляскания в конгресната зала, за да посрещнат Конгресмен Jo Katshar. Съвсем очаквано до него вървеше и секретарката му Вероника Богомилов..
От една година и шест месеца Конгресмен Katshar не бе влизал в залата поради здравословни причини. Представляваше го неговата секретарка Вероника Богомилов. Причината за появата на “Оld Kаtshar" , както обичаха да го наричат конгресмените и от двете партии в Конгреса, бе във връзка с обсъждането на станалото посегателство над държавен служител.

 

. Роман на Добри Карабонев


Уважаеми читатели на вестник “БЪЛГАРИЯ” - Чикаго, този роман е продължение на романа “Да намериш себе си”.
Тези от вас, които са прочели първия роман, отново ще се срещнат с някои от героите му. Повечето от тях са в залеза на живота си, но малкото момиченце ще се превърне в една упорита и много красива жена. Тя е наследила характера на баща си и красотата на майка си.
От автора

 

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер