Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

понеделник
декември 11
Home Седмицата Култура Вероника - брой 8, 2016

Вероника - брой 8, 2016

Е-мейл Печат ПДФ

Добри Карабонев

- Сви ме стомаха - каза все така приведена, без да го погледне .
- И мене ме свива. Търпи малко, казал съм на малкия да донесе нещо за ядене.
- Поне вода няма ли..?
- У къщата няма. Требе да се отиде до реката, ама не е близо - прояви някаква почти загриженост тоя странен човек - малкият требва да дойде всеки момент. У колата намерих някакви дъвки и бонбони. Те земи нещо да сложиш в устата.
Вероника се надигна и взе една бонбона. Бяха някакви смучещи се. Устата и бързо се овлажни и сладкият сок се спусна към свилия и се стомах.
- Хубави презервативи ползва твоя човек. Взел си е от всички цветове. Даже има и някакви пъпчасали. Не бех виждал такива. Тоя конгресмен требва да е сериозна работа. Виж как се е погрижил за жените. За всяка цвят по избор. Какъв е твоя любим цвят?
- Нямам такъв - ако не я болеше стомаха, сигурно щеше да се разсмее.
- И аз нямам. Даже мразим да ползвам - вкючи се на сериозен разговор дългият.
Сигурно очакваше тя да се включи активно в темата, за да си достави той удоволствие. Предпочете да замълчи. Болките леко заглъхнаха и тя се изправи.
- А, его малкият се връща. А да видиме сега твоят тъпанар държи ли на тебе или ще те зареже. Ако съдим по презервативите, много е възможно.
Къде го видя този "малкия" така и не разбра. Вероятно този шум от преближаващ се мотор трябваше да е той. Скоро се увери, защото един мотоциклет изскочи между дърветата и спря на поляната. "Малкият” свали каската и откачи ремъците, които стягаха към багажника малък сак и един найлонов плик. Хвърли сака към дългия, който се беше подпрял на джипа. Той падна в краката му.
- Няма смисъл да го отварям, така ли? - каза той, гледайки го от своята височина.
- Що, отвори го да видиш как хубаво ги е подредил - каза малкият.
Дългият се наведе и дръпна ципа. Разтвори сака с двете си ръце, вгледа се в него и бръкна с едната ръка. Извади няколко пачки, привързани с тиксо. Започна да ги разлиства и хвърля една по една на тревата. Вдигна целия сак и го изсипа. Приклекна и се разрови в десетките привързани старателно пачки.
- Fachioo - изкрещя той и изрита купчината.
Вероника беше на няколко метра встрани, гледаше ги и не разбираше какво става. Една пачка от изританите падна наблизо до нея и тя се вгледа. Това не бяха пари. Направени бяха в същия цвят на долара и с лек рисунък отгоре. Широкото тиксо покриваше голяма част от тях.
- Казах ли ти че е тъпанар тоя, а, казах ли ти - крещеше към нея дългият - конгресмен тъпанар, говедо. Е това е тоя.
Беше побеснял. Вероника се разтрепери от страх. Изправи се, готова да побегне. Гледаше ту единия, ту другия.
- Какво е това бе - малкият държеше малка черна кутийка. От нея святкаше почти невидима червена светлина. Дългият притихна и се доближи до него.
- Мамка му. Това трябва да е индикатор - разглеждаше го той - сложили са го на дъното на чантата, за да я проследят и ни открият. Качвай се на мотора и отивай да го хвърлиш в реката. Чакай ни в старата фабрика.
Моторът с малкия бързо избръмча между дърветата и заглъхна някъде в гората.
- Събирай бързо тоя боклук в чантата - ритна сака към нея дългият и изтича в къщата. Секунди и отново беше навън - качвай се - извика и сам влетя зад волана.
След бясно каране през гората слязоха в една котловина и прегазиха реката, която бе в нея. Недалеч от брега изскочиха стари порутени постройки. Джипът влезе на скорост през широко разтворена врата на някакво голямо хале и спря по средата, където бе и мотора на малкия.
- Слизай - каза без да я погледне дългият - отиди до колоната отсреща и застани там.
- Защо - трепереше цялата, дори устните и заподскачаха - моля ви се, аз нямам никаква вина, нали ви казах, че...
- Ти чу ли какво ти казах - обърна се срещу нея дългият, а присвитите му очи искряха през малките отвори - слизай и отивай до колоната.
Треперейки, като на няколко пъти се препъна, тя почти заднешком се придвижи до посочената и колона. Застана на едно място, скована от страх, очаквайки да чуе изстрел или кой знае какво. Беше сигурна, че ще я убият.
Имаше чувството, че стои вече часове изправена до металната колона, залепена до стената. Двамата и похитители разговаряха в джипа. Страх сковаваше цялото и тяло. Целият и живот преминаваше като на филм пред нея. Видя майка си, баща си, брат си. Всеки, който се появяваше пред нея даваше воля на сълзите и. Сякаш с всеки се прощаваше... ”Ще ме убият, сега ще излезнат и ще ме убият.., аз съм свидетел, аз съм заплаха за тях, ще ме убият, за да се отърват от мен.., майчице мила, защо...брат ми, къде си, сигурно си разбрал вече за мен и се чудиш как да ми помогнеш, но не знаеш къде съм. И аз не знам, брат ми, и аз не знам къде съм, и аз не знам защо това трябваше да се случи, защо.., какво сгреших пред тебе ,господи... моля те, не искам да умирам... моля те, моля те...” .
Вратите на джипа се отвориха почти едновременно и двамата се разбързаха. Дългият отвори багажника и там разкъса нещо, което беше от плат. Взе една пръчка, отвори капачката за резервоара и с пръчката наблъска плата в тръбата. Малкият запали мотоциклета и го закара до вратата.
- Ей ти, за какво ревеш. За онзи боклук тъпанара, дето те заряза. Голям тъпанар е този, да знаеш. И да му кажеш... чу ли? - дългият говореше и ровеше нещо по колата отзад. Свърши си работата и извика към нея - чу ли, те питам?
- Да - едвам излезна звук от пресъхналата и уста.
- Добре, щом си чула... Там през онзи портал тръгва един път - говореше той, застанал до висящия парцал от резервоара на джипа - вървиш само по него и след миля и половина ще стигнеш малко населено място... Разбра ли...?

 

. Роман на Добри Карабонев


Уважаеми читатели на вестник “БЪЛГАРИЯ” - Чикаго, този роман е продължение на романа “Да намериш себе си”.
Тези от вас, които са прочели първия роман, отново ще се срещнат с някои от героите му. Повечето от тях са в залеза на живота си, но малкото момиченце ще се превърне в една упорита и много красива жена. Тя е наследила характера на баща си и красотата на майка си.
От автора

 

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер