Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

вторник
декември 12
Home Седмицата Култура Вероника - брой 6, 2016

Вероника - брой 6, 2016

Е-мейл Печат ПДФ

Добри Карабонев

С тази скорост това беше сигурно. “И като ги спрат какво - сипеха се въпроси в главата и - този отзад има пистолет. Ако реши да го използва ще стане страшно... Не, по-добре да ги пропускат. Няма да е за дълго. Колата е обявена за открадната. Номер, марка, цвят... Ще ги хванат..., сигурно много скоро...” . От много мислене я заболя главата...

Колата силно се разклати и я стресна. Беше заспала. Навън се беше стъмнило. Караха по някакъв тесен и неравен път. Отстрани се виждаха високи дървета. Часовникът показваше, че е спала повече от час и половина. В колата миришеше силно на онези гадни цигари. Извърна се и видя огънчето на цигарата, която беше увиснала в края на устата на този отзад.
- Goоd morning - посрещна я с нещо като усмивка той .
Не отговори. Усети присмех в думите му, а и не и се говореше.

Спряха пред малка дървена къща. Открояваше се между дървета на светлината на фаровете. Дългият слезна и отиде в къщата. След малко вътре светна жълтеникава светлина.
- Слизай - каза другият и загаси фаровете. Навън стана тъмно като в рог.
Вероника бавно слезе и се раздвижи. Под краката и изпукаха съчки. Нищо не се виждаше. Чу как другият се измъкна от джипа и звучно се изплю в тъмнината. ”Майчице, къде се намирам” - каза си тя и усети страха в себе си отново.
- Къде си, хайде, влизай - чу глас и видя силуета му на няколко крачки пред себе си, тръгна след него, гледайки да прави малки крачки в тъмнината.

Зад скърцащата врата, на светлината на един газов фенер се очертаха няколко стола, ниска кръгла маса и шкаф с няколко полици.
- Добре дошла в бърлогата на звяра - чу познатия и вече глас на дългия - сега е тъмно, но утре ще видиш сред каква природа сме те довели. Туристическа мечта. Сядай, сядай. Не стой права. Както виждаш, има удобства. Столове, маса, дори един плетен диван. Направо лукс. Като вип персона, ще спиш на него.
Вероника сега забеляза, че до стената имаше още нещо. Което, както каза дългият, трябваше да е диван. Седна на най-близкия стол.
“Божичко, дали ще ми посегнат. Толкова съм беззащитна.” - почнаха да бягат мисли в главата и. Чувстваше се като животно, хванато в капан. “Дали да опитам да избягам като заспят. Може би, ако вървя само надолу, ще излезна на някакъв път или населено място. Майко мила, къде ли се намирам...” - оглеждаше се в тъмнината и усещаше как студени тръпки я полазват.
- Ето едно одеялце да се завиеш и една шуба за всеки случай, ако стане много студено - каза дългият и ги хвърли на плетения диван.
Тези “екстри”, дето и предложиха свалиха за малко напрежението в нея. Все пак проявяваха някаква човещина, загриженост. “Нали съм ВИП персона...” - сети се какво каза дългият и направи опит да се пошегува със себе си, но не се получи. Продължаваше да бъде нащрек. Макар и в тъмното ги наблюдаваше какво вършат и не ги изпускаше от погледа си. “Какво спане, как си го мисли този.Сигурно ще чакат да легна и тогава ще се примъкнат към мен... Божичко и това ли трябва да преживея“. Реши да будува.Привикваше с тъмнината, защото вече по-ясно виждаше движенията на двамата си похитители. Дори видя на масата една пълна с фасове консервна кутия. До нея имаше една вилица. Вероника се вгледа в нея и бързо схвана, че тя може да и послужи за отбрана. Сложи ръката си върху нея и бързо я прибра.
Вече попривикнала с тъмното забеляза, че двамата и похитители си бяха постлали на пода някакъв голям брезент или нещо подобно. Дългият вече се беше изтегнал и пушеше. Другият си свали обувките и ги метна встрани. След това отвори външната врата и застана на прага и. По разкрачената му стойка разбра какво ще прави. Скоро пикнята му заплющя по циментовите стъпала. " Ох...” - чу го да казва, докато се загащваше. Усети, че има същата нужда и както виждаше, трябваше да ползва пространството пред къщата. Все пак реши да попита...
- Трябва да отида до тоалетната.
- Отивай - каза кратко току що изпикалият се.
- Навън ли...
- Навън, навън..., хайде заминавай.
- Ами, мога ли да взема светлината? - попита плахо.
- Взимай и млъквай.
- Ще си взема кърпичките от колата, отключена ли е?
- Хайде млъквай... прави к’во ще правиш и лягай - обади се дългият.

Слабата жълтеникава светлина от газовия фенер едвам проникваше в тъмнината отвън. Вероника бавно слезе по опиканите стъпала, като уж внимаваше къде стъпва. Отиде до колата и отвори задната врата. Повдигна фенера, за да вижда по-добре. Едвам намери това, което и трябваше. Съдържанието на двата сака беше по цялата седалка, дори и по пода. Докато ровеше една мисъл я жегна и тя бързо освети таблото на колата. Очакваше да види ключовете там. Нямаше ги.
Макар че си облече якето, усети студения вятър, който се промъкваше между дърветата. Високо над тях луната осветяваше небето, но долу си беше страшна тъмница. Мислеше си да грабне фенера и да тръгне по пътя надолу. Дори ще тича. Но къде е този път. Нищо не се виждаше между дърветата. А дори и да го намери, с този мижав фенер нямаше да стигне до никъде. Сгушена в тънкото яке до стената на къщичката, тя напрягаше мислите си. Искаше и се да си помогне някак си, но виждаше, че това няма как да стане. Едно безразсъдно тичане в тъмнината напосоки можеше да я хвърли в по-голяма опасност. “Не, не би трябвало да го правя. Та аз съм само една заложница. Утре си взимат откупа и ще ме пуснат. Боже, двеста хиляди. Това са много пари. Ами ако ги няма, или пък откаже да плати..., тогава какво ще стане с мен... Брат ми, когато е живял в България, също са го отвличали. Майка ми лично е платила откупа. Била е припаднала, когато са я излъгали, че са му отрязали пръстите.

 

.

 Роман на Добри Карабонев


Уважаеми читатели на вестник “БЪЛГАРИЯ” - Чикаго, този роман е продължение на романа “Да намериш себе си”.
Тези от вас, които са прочели първия роман, отново ще се срещнат с някои от героите му. Повечето от тях са в залеза на живота си, но малкото момиченце ще се превърне в една упорита и много красива жена. Тя е наследила характера на баща си и красотата на майка си.
От автора

 

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер