Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

сряда
декември 13
Home Седмицата Култура Вероника - брой 5, 2016

Вероника - брой 5, 2016

Е-мейл Печат ПДФ

Добри Карабонев

Качи се и джипът потегли отново със свистене на гумите. Вероника забеляза, че бяха излезли на магистралата.
- Ебати шевито, лети като самолет - кефеше се този до нея.
Вероника погледна скоростомера. Караха с повече от сто и тридесет мили.
Хвана я страх. Просегна се и потърси колана. Този отзад и го подаде. Едвам го сложи. Рамото я болеше много.
- Намери ли телефона - каза този зад волана.
- Да. И нещо друго намерих. Я виж... - шофьорът погледна в огледалото
Вероника извъртя леко глава. Този отзад показваше малък пистолет. Беше изсипал и двата сака на седалката до него.
- Полицай... полицай.. намали - развика се този от задната седалка.
- Мамка му, не го видях. Минах с повече от сто и двайсет. Тоя сигурно е заспал.
- Ти внимавай, че другият може и да не е заспал. Виж отбий някъде за две минути да пусна една вода. А тази кучка през това време ще звънне.
- За колко ще говорим - каза шофьорът, намалявайки скоростта. Започна леко да отбива в тревната площ.
- За сто. По петдесет, за колата и за кучката. Срок до шест тази сутрин - каза другият и слезна.
Пикаеше върху задната гума. Тя го виждаше на огледалото. Беше висок, рус, с леко примижала физиономия, характерна за късогледите. Опика си ръката, докато го изтръскваше. Избърса се в панталоните и дръпна ципа. Качи се в колата и подаде телефона точно с тази опиканата ръка. Стори и се, че усети миризмата на урината му.
- Звъни на твоя човек. Като се обади му казваш, че си отвлечена и ми даваш телефона. Ясно.., нито дума повече - каза и го тихо, но тя усети заплахата.

Рик вдигна още на първото позвъняване. Започна да говори бързо, като я отрупа с безброй въпроси, които в момента нямаха отговор. Но разбира се, това го знаеше тя. Успя да му каже да спре.
- Рик, отвлечена съм. Искат да говорят с теб. - този отзад грабна телефона и го притисна към седалката.
- Една дума повече и ще ти разбия главата - каза пак този с неговия тих глас, като я изгледа с присвитите си очи. - Ало, слушай внимателно... Абе ти чу ли, че аз ще говоря. Ей, тъпанар, млъкни... Ебати простака. Млъкни бе... Тръгвай - каза и затвори телефона - ебати тъпака, аз искам да му предложа сделка, той ме заплашва. Тоя е много тъп. Обади му се пак и му кажи само да слуша, обади ли се, затварям. И това ще е последно.
Рик пак вдигна от първото позвъняване. Но имаше вече промяна в гласа му. Уплашен беше.
- Рик, моля те, изслушай го, трябва да знаеш, че не се шегуват - телефонът пак отиде бързо в ръцете на онзи отзад.
- Ей, тъпак, искаме откуп. Двеста хиляди. Даваш парите и получаваш колата и кучката. Срок утре до шест сутринта. Ние ще се обадим. И никакви ченгета, ясно ли ти е... Чуваш ли ме.., ало. Тоя тъпанар млъкна... ало.о...Да шест часа, правилно си чул. Какво...Какъв чек бе... Кеш, и в сак с цип.... Край, затварям.
- Абе, тоя или е голям умник, или е голям тъпанар - каза каращият - чек, ебати говедото. За к’ви ни мисли тоя. Щеше да мине със сто хиляди, сам се набута. Чек... ха...ха... Ебаси говедото.
Отзад щракна запалка и в купето се понесе познатата вече миризма на някакви скапани цигари.
- Усещам, че тоя тъпанар ще се опита да ни изработи - говореше отзад другия - трябва да внимаваме.
- Ще бъде жалко за кучката - продължи каращият и се обърна към нея - хубававо парче си, мисля, че заслужаваш дори по-голяма цена. Как мислиш, ще те измъкне ли?
- Не знам - гласът и леко потрепери - познаваме се съвсем отскоро. Само приятели сме, нищо повече.
- Тъпанарът какво работи - обади се този отзад.
- Конгресмен е - след леко колебание каза истината.
- Уау... усетих го, че е голям тъпанар с пари. Дано само не е стиснат и да те зареже. Тогава лошо. Какво ще кажеш, ще плати ли?... Теб питам, ще плати ли? - стресна я с гласа си пак този отзад. Беше се размислила, като сама си задаваше същия въпрос.
- Не знам. Казах ви, че се познаваме отскоро. Повярвайте ми. Не знам, просто не знам как ще постъпи - ако знаеха само колко е откровена в момента.
- ОК. В шест ще знаеш. Млъквай сега - каза и вдигна крака на седалката.Маратонките му се запънаха във вратата. Беше дълъг и седалката едвам го побираше. Много скоро отзад се дочу леко похъркване. Другият караше, като продължаваше да цъка плюнка през открехнатия прозорец.

Настъпи неочаквана и странна тишина. Този отзад похъркваше равномерно, а другият си караше. Умора и страх я завладяваха. Искаше да не го показва, но и ставаше все по-трудно. Все пак усети че въпреки това не бе изпаднала в паника. Може би това, че похитителите не я стресираха толкова. И все пак трезво осъзнаваше сериозността на положението, в което се намираше. Отдалечаваха се все повече от онази злополучна бензиностанция. Погледна часовника на таблото. Спомняше си, че последния път, когато го видя, показваше три и половина. Сега наближаваше вече четири и половина. Един час близо джипът летеше поне със сто и двадесет мили в час. “Боже, къде ли отиваме“ - започна да си мисли, а също така се питаше какво би могла сама да си помогне. Тишината в колата я убиваше. “Рик със сигурност се е обадил на полицията - опита се да разсъждава - ще започне издирване на колата и скоро би трябвало да я засекат”. И изведнъж се сети... "Ами да, синята лампичка. Тя им помага да се измъкват бързо от мястото. Онзи полицай не спеше. Просто ги пропусна и докато тази лампичка свети, няма да ги спре никой. Ще летят по магистралата безпроблемно... Майко мила, похитители, ползващи специален режим...” .
Започна трескаво да мисли, но всичко се въртеше около тази мигаща малка светлина. Ако я нямаше, досега сигурно щяха да ги спрат.

.

 Роман на Добри Карабонев


Уважаеми читатели на вестник “БЪЛГАРИЯ” - Чикаго, този роман е продължение на романа “Да намериш себе си”.
Тези от вас, които са прочели първия роман, отново ще се срещнат с някои от героите му. Повечето от тях са в залеза на живота си, но малкото момиченце ще се превърне в една упорита и много красива жена. Тя е наследила характера на баща си и красотата на майка си.
От автора

 

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер