Людмила Билярска
Орфей, Евридика и нощта...Ако ме вплиташ - плах и тих мотив, във строфите си, сипнати във златно, изваян си във скромния ми стих - изпълваш го докрай и благодатно. И ако аз съм перлена сълза, в изящната ти светла словостилност, то ти, любов си вик на радостта в градежа ми от чувствена обилност. *** А, слънцето - ще спусне по рида... И в скута си ятата ще повика... Небето ще утихне, а нощта - ще броди със Орфей и Евридика... |
Ordinary woman...Няма време за slim, та макар да е fast - лека блузка и джинси навлича. Незастлала съня, на педала за газ, утринта недоспала пресича. Удря карта за in, пази друга за “след”... Ах, каква ти в леглото закуска?! Хапва сандвич от плик с освежаващ diet - просто break и кафе в петминутка. Наедрява денят. Тя след пътния знак, отминава разходка и jogging.... Куп рекламни писма и вечеря на крак. Пак се пъха в съня си тревожен... |
|
|
|
На най-отвесната скала...Стоя на острието на ръба - на синия разпад на светлините. Разрязва ме мъчително върха. Какво, нали съм мъжкото момиче и грешница и майка и жена Слепец и глух и зрящ и чул Всемира... Стоя на най-отвесната скала... И нямам, нямам право да умирам... |
На мератаЩе ида, мале. Що ли се косиш? Нима не помня пътя за мерата? И питка ще омеся. Ти седни. За няма час - и стъкмила бохчата. Пътечката я води с бързина. Гергана сеща свежест. Стъпва дивна. Задъхана си казва - ей, ги на. След късо време, вече ги достига... До тейко й, и батю й е там. И как е силен, грабва я в ръцете. Завърта се и цялата Земя... Гласче-камбанка трепка над полето... |
|
|
|
СилуетиА колко нежни чувства пропилях. Без време се изрони цвят от пролет... Улучиха синигерче в мига, когато бе понесло сламка в клоните... Свещта в онази стая догоря, а хлябът - потъмнява и се спича... Превръща се във точка на брега самотен, силуетът на момиче... |
|
