Людмила Билярска
Разкърти тишината...Престани да мълчиш.Разчупи тишината със взлом. Разпраши я с юмруци, с ритници. По мъжки. Приюти ме веднъж. Обичта ми дарувай със дом. Ако знаеш що стори, ще застанеш на клада самичък. Ти раздипли над мен светлината на девет звезди. И разжари в кръвта ми огньове на девет огнища. Вдигна храм, който срина. И в сърцето ми нов съгради. Следвам Бог. Следвам Теб. Но, къде съм в тълпата от нищи?... Раздроби този камък... Разсипи го на пепел. На сол. Не разбра ли, че Ти си? Животът ми целия - твой е. Ще те следвам до край, до последния залезен склон. Направи го сега. Остави любовта да говори. |
Дочаках теДочаках те.Свещицата гори. От крехкия й дъх запалвам нова. Нощта се стапя. Утрото зари. Прозорецът разлива слънчев огън. И ето те на пътната врата - красив и уморен, какъвто тръгна... Ела, Любов, гребни живот от мен. И утолявай тежка жад до дъно... |
|
|
|
Игра на огледалоРазбира се - огледах се в очите ти...Какво по-ценно огледало за жена? Видях ли нещо? Тебе ще попитам. Надявам се, че драснах и следа?... И пак съм аз, която ще дълбае в зениците... Ако им позволиш. Така, за малко... да си поиграем. Естествено, че и в играта има риск... |
Вечерня в МанастираДенят е наедрял от греховеи уморено моли свойта прошка. Сдрачава се и шепот на нозе по калдаръма се понася кротко. Клепалото надава плахо глас, а после се задъхва от тревога. Свещта Жената Двете й деца Монасите... Молитвата... И Бога. |
|
|
|
Да раниш ангелПрестанах да се вглеждам за вини.Навярно още мога да прощавам? Фалшиви думи - с шепи и с торби... Усмихвам се на пясъчния замък... Защото ще се срине само с “ах” - на вечната вълна, родена в прилив... Под кротък дъжд от ангелски пера - нима тогава, точно, сме щастливи?... |
|
