ОТКЪС 138
продължение от предишния брой
- О. К. - издаде звук мама Бети, сигурно благодарна до Бога, че ги има тези две букви и се загледа след момичето.
Богомил усети бързо, че трябва да се разкара и се запъти с чашата към бара. От там той наблюдаваше как мамчето хвърля огнени погледи към витата стълба в хола. Дори и на петнайсет години, Мирко изглеждаше почти на седемнайсет. Висок, с добро телосложение и хубави европейски черти, беше привлекателно момче. Богомил отдавна разговаряше с него по мъжки. Двамата се разбираха идеално. Още първата година на американското училище той беше пожелал да го нарича “татко”. Беше питал майка си, след това и него. И от този момент се обръщаше към него с татко. Разбира се, на Богомил му стана много приятно. Той го беше харесал и обикнал наистина като свой син. Голямата празнина, която витаеше в къщата преди пет години, изчезна с идването на тях двамата. Беше благодарен на Господ, че се смили над него. Често ходеха в българския православен храм “ Св. Иван Рилски - Чудотворец”, палеха свещички за здраве и никога не забравяха и мъртвите. Винаги на Голяма задушница раздаваха помен за своите близки. Тогава се събираха всички. Богомил гледаше Бети, Краси, леля Мария, Веско и Мирослав и душата му се радваше. “Животът ми вече има смисъл” - мислеше си винаги на този ден и усещаше как се навлажняват очите му...
Бети вече доста видимо наедряваше. След седмица влизаше в четвъртия месец. А след вчерашния преглед доктор Сяо Дън доволно потри ръце и усмихната каза, че бебокът расте нормално. Двете решиха, че е време таткото да се включи в програмата за очакваното събитие. Той беше започнал да се заглежда в Бети, но тя упорито прикриваше коремчето с размъкнати блузони и фланелки. Днес бе решила да му каже. Стана рано и направи бухтички. Забърка една кана студен айрян за себе си и Мирко, а за Богомил извади една купичка и я напълни с кисело мляко. Той го предпочиташе така. Тя беше станала голям майстор на киселото мляко. Вече трета година хладилникът не оставаше без него. А тараторът стана хит през лятото. Комшията Bеn вече пиеше водката си само с таратор.
- Ау.у.у... че вкусно мирише - протегна се до вратата Богомил и разкърши кръста - като гледам и тази неделя няма желаещи за крос. Миро още не се е раздвижил, а майка му пак е завъртяла вкусотийки за закуска.
Богомил се наведе и вдиша от аромата на топлите бухтички.
- Олеле, ще падне здраво лапане - изправи се и прегърна Бети отзад - муцка, започнахме да си разваляме стройните фигури. От тези твои вкусотии напълняхме. Напоследък лапаме здраво. Виж си дупето как е наедряло ... трябва да се замислим.
- Правилно, трябва да открием причините - скри усмивката си Бети и сложи последните бухтички в тигана.
- Причините са на масата - каза Богомил и се запъти към банята - от известно време си във вихъра на готварското изкуство.Здраво ни глезиш. Ама и ти си лапкаш заедно с нас.
- Остава да кажеш и че ям като за двама - засмя се тя и сложи голямата купа с бухтичките на масата.
- А, ти го каза. Аз мислех да ти го спестя - каза и натисна дръжката на вратата.
- Аз пък мислех, че не си забелязал... - подхвърли Бети
- Виждам аз, всичко виждам... - вече от банята долетя гласът му.
Слизаше по стълбите, когато видя на вратата на банята Богомил с насапунисана брада и бръснача в ръка. Стоеше неподвижен, загледан в нея. Тя по навик вече държеше ръка на корема и бавно слизаше надолу. Спря се усмихната срещу него. Гледаха се от разстояние...
- Муцка, ти си бременна... - тя кимна с усмивка и той тръгна към нея, като привлечен от магнит.
Прегърнаха се, смеейки се на глас. Цялата коса на Бети стана с пяна от брадата му. След това Богомил бързо довърши бръсненето си и побърза да седне до Бети. Докато закусваха, той я засипваше с въпроси. Кога, на колко месеца е, какво казва д-р Дън за нея и за бебето. Как се чувства. Има ли нужда от нещо... Бети отговаряше и му се радваше на искрената загриженост. Той не забрави да и напомни няколко пъти да се пази и да следи здравето си. Да се консултира с д-р Дън за всичко... въобще стана друг човек.
Неделята премина бързо. След закуска двамата отидоха до българския храм. Запалиха си свещичките, поговориха със свещеника и след като изпиха по едно кафе с общи познати в барчето, слязоха до езерото Мичиган. Покрай бреговете му беше хладно и приятно за разходка. Прибраха се към три часа и Бети взе книгата и се излегна под тентата, а Богомил си намери работа в двора. Привечер Краси намина с приятеля си и заформиха едно каре на карти. От гаража се чуваше тиха музика. Мирослав правеше записи с приятелчета. На циментовата алея пред къщата имаше три колелета и едно скутерче. Отдавна беше притъмняло. Нощта се очертаваше тиха и хладна. Небето над Америка беше осветено от пълнолуние.
Продължава в следващия брой...
Добри Карабонев
(откъс от романа “Да намериш себе си”)
