Двадесет години български културен център в Чикаго

Добри Карабонев
Печат

clubМалката уютно поддържана зала на "Първи български културен център" се изпълни с българи, дошли да върнат времето назад и си спомнят за едни отминали години, когато този клуб успокояваше сърцата им в Америка. Като единствено средище за събиране, тук преди двадесет години младата българска емиграция плахо споделяше мечтата си за по-добър живот. Близостта и на първата българска православна църква дълго време държеше сънародниците ни в пределите на големия град. Това бяха местата, където в почивните дни можеха да се срещнат българите. Да споделят и си дават взаимно кураж. Днес си припомниха това не чак толкова далечно време Иван Тодоров, Атанас Гелев. Деветдесет и пет годишният вече Александар Дърводелски, който разчувствено разказа за онези петъци вечер в клуба, когато членовете на "Национален патриотичен фронт" се събираха на своите редовни заседания. Спомням си и аз онази много снежна зима на 1999 г., когато с моето семейство посетихме за първи път клуба и каква изненада ни направи тогава Татяна Лолова. "Е.е.е... Шикаго, здравейте." - влетя тя с куп снежинки през вратата. Заедно с Иван Кулеков бяха прелетели океана за среща с българите. Каква незабравима среща беше, какви сладки мигове изживяхме няколкото сънародници тогава.

Първият български културен център в Чикаго е основан през 1997 година от Стефан и Татяна Димитрови. Много години той бе единственият представител на българското културно общество. Тук за първи път се случват много значими неща. Като редовната доставка на вестници и списания. Началото на първата българска библиотека с дарени книги. По-късно аудиотека, видеотека, записи и презаписи на концерти и видеокасети от България. Организиране на семинари, срещи и консултации с наши лекари, юристи, бизнесмени. Всичко това постепенно утвърждава клуба като активен информационен и социален център. "Няма да бъде пресилено, ако кажа, че през всичките тези години няма български емигрант, който пристигнал и установил се в Чикаго, да не е потърсил и получил помощ, съдействие, услуга или топлина в Първи български културен център - казва днес големият наш журналист Климент Величков, сам свидетел на израстването и запазването му до ден днешен.
Именно от тук тръгва и първото българско радио, първата българска телевизия. Финансирани лично от създателите на клуба, те дълго време се радват на интереса на българската общност. Стефан Димитров бе режисьор, сценарист, гововорител и оператор. Трудно му беше в един единствен час да обхване случващото се през седмицата, но тогава и този единствен час бе достатъчен и крайно необходим за младата ни емиграция. Паметен ще остане един организиран пролетен бал от клуба. Препълнена зала и страхотната музика на "Подуене Блус Бенд". Стефан Димитров беше поканил цялата "банда". Васко Кръпката тогава докосна сърцата на младата българска емиграция със своя блус. На този бал беше избрана и първата "Мис Пролет". Благодарение на клуба, българите в Чикаго в тези години посрещнаха Лили Иванова, Камелия Тодорова, Георги Христов, "НЛО", Сигнал, Щурците, театрални трупи от Народния театър "Иван Вазов", Театъра на Армията и много други.
През цялото си съществуване "Първи български културен център" е в центъра и живота на българската емиграция. Не може да не споменем, че той застава зад инициативата за подкрепа и събиране на средства за построяване на българската православна църква "Света София", за подкрепата и събиране на средства и за изработването на иконостаса в църквата "Св. Иван Рилски". Заснема и първите спектакли на театър "Апостоли" - първият български театър зад океана.
Това е истината, която в неделния ден си припомниха гостите на Таня Димитрова, която развълнувано духна двадесет свещички. Днес, когато идваме в клуба, с гордост вдигаме глава, за да видим табелата на стълба отпред. Защото от тази година широкият чикагски булевард носи и името на скъпия на всички ни български писател Алеко Константинов. Неговият огромен портрет, подарен лично от генералния консул Иван Анчев, посреща днес всеки, прекрачил прага му.

 

Добри Карабонев
кореспондент на в. "България"