ДЕНЯТ НА БЪЛГАРИЯ В ЧИКАГО

Добри Карабонев
Печат

botanikБезоблачен и много слънчев бе "Денят на България", който се проведе на 10 септември в Чикаго. Алеите на Ботаническата градина бяха изпълнени с българи. Разноцветни искри проблясваха от народните носии.Слънчевите лъчи се отразяваха в пайетите, обкичили носиите, светеха игриво и закачливо заедно с усмивките на децата. Българска реч се чуваше навсякъде. Под огромния навес на павилион Маг Гинли, стотици българи в този ден си дадоха среща.
Празничният ден бе организиран от Генералното консулство на Република България в Чикаго и Ново българско училище в Нейпървил. Обещаното от тях представяне на най-доброто от българските традиции, фолклор и култура бе лицето на празничния български ден. Двата водещи състава за народни танци в Чикаго, "Хоро" и "Верея", вдигнаха допълнително адреналина на българите. Прекрасните им изпълнения винаги трогват до дъно душите на сънародниците ни, които трудно устояват на българския ритъм. Прекрасно се включиха и гостите от Детройт. Танцовият ансамбъл с ръководител Николай Аличев получи заслужени аплодисменти за играта си. A колко приятно прозвуча българският химн, изпълнен от децата, родени в Америка. Този детски хор с ръководител Зоя Минкова при "Малко българско училище", става все по-популярен и търсен на българските тържества. Характерните им детски гласчета, обработени професионално от тяхната ръководителка за хорово пеене, будят умиление, радост и гордост. Игривият ритъм с тъпани на Георги Танчев и фамилия също се понесе над стихналото езеро в парка. Тъпанът, като символ на българщината, отекна във всяко българско сърце, носейки незабравими спомени от Родината. Приятна изненада бе включването в края на програмата на популярният български блусар Васко Кръпката, пристигнал в Америка за концертна изява.
За първи път на такива тържества за децата бе организирана специално подготвена състезателна програма. Спортния дух на Станислав от център "Магура" накара децата да се впуснат в игри, които до такава степен ги увлякоха, че не разбраха кога свърши деня. Баби, дядовци и родители участваха заедно с тях. Накрая и едните, и другите съжалиха, че игрите свършват. На лицата на победителите сияеха усмивки, а победените се впуснаха в разбор, търсейки причините за неуспеха си. "Дядо, ти си виновен - сърдеше се русоляв малчуган на своя "треньор". "Добре, аз съм" - понасяше вината,смеейки се, дядото.
Водеща на тържеството в празничния ден бе Галина Петрова. Тревисто зеленият и костюм се сля приятно с фона на красивия парк. Със своя прекрасен английски, тя  даде възможност на любопитните американци да се запознаят с България и българското, което се виждаше подредено по масите в павилион Мак Гинли. Голям интерес предизвика репликата на тракийското съкровище. Много бяха тези, който искаха да се снимат с него. Отрупана с всичко българско и родно бе и масата на магазин "Малинчо". Български вина, българско кисело мляко, сирена..., изпълваха кошницата на магазина, на която се поклащаха прословутите български червени люти чушлета. Добилият широка известност зад граница "Съюз на българските писатели в САЩ и по света" показа поредицата си от издавания всяка година Алманах "Любослов".
Този прекрасен неделен слънчев ден, наречен "Ден на България" от организаторите, се осъществи със спонсорството на Центъра на източно-европейски изследвания при Чикагския университет.
И ако имаше какво да си пожелаят българите в този хубав септемврийски ден, то бе да има повече такива дни.

 

Добри Карабонев
кореспондент на в. „България"