Празничен ден в училище „Св. Иван Рилски - Чудотворец"

Добри Карабонев
Печат

rilskiВсяка година, на най-светлия български празник " 24-ти май", деня на славянската писменост, българските училища в Чикаго приключват своята учебна година. Това е ден последен за равносметка на една преминала ученическа година. На този ден ученици, учители и родители се вълнуват радостно, давайки си сметка за свършеното през годината. Както всяка, и тази ще остане в спомените на всички ученици ,родители и най-вече във всички учители. "Не можем да не се вълнуваме на този ден - каза в словото си Мими Янкова - директор на училището - та нали ние единствени в света празнуваме деня на буквите. Гордост, която ни напомня за родолюбивите пловдивски учители Найден Геров и Йоаким Груев. Гордост, която надхвърля училищните стени и става всенароден ден на българската просвета и култура. В утрото на този ден ние, българските учители, вием венци и кичим с ликовете на светите братя Кирил и Методий училищата си и гордо припяваме химна "Върви народе възродени..." Защото правото на всеки народ е да се учи и изповядва вярата си на своя роден език". Развълнувана, директорката припомни думите на Константин-Кирил Филосов, който казва: "Не изпраща ли Бог дъжда еднакво за всички? Слънцето не сияе ли за всички? Не дишаме ли въздуха всички еднакво... - каза тя и допълни - Много ми се иска тези думи да бъдат чути от света, защото в тях говори разумат и мъдростта на вековете ".
Много приятно тържество направиха учениците от неделното българско училище "Св. Иван Рилски - Чудотворец". Най-малките обраха аплодисментите на своите родители и гости. Пременени с народни носии, завихриха едно прекрасно хорце. Не липсваха и самостоятелни изяви. Децата се бяха подготвили да зарадват и изненадат своите родители и успяха. Това се виждаше по лицата на всички в салона. Не спираха фотоапаратите да светкат и запечатват този тържествен завършек на една училищна година в българското училище. Най-тържествения момент беше раздаването на дипломите. Две осмокласнички взеха своите последни дипломи.Те се радваха, че завършват, но и съжаляваха, че се разделят с учители и приятели в неделното училище, където осем години ше останат в спомените им.
Красивата млада учителка Ирен Стоянова бе най-развълнувана. Това беше нейната първа учебна година. "За да дойдем в Америка, се наложи да прекъсна следването си. Но когато разбрах, че тук има български училища, сърцето ми трепна и не се замислих. Върнах се в България и се дипломирах като учител. Това са ми първите цветя като учителка. Прегръщам ги и дишам дълбоко. Признавам си, че съм много развълнувана" - казва тя, а аз гледайки я, виждах в нея любовта, която е приела от своите ученици и техните родители. Не случайно казвам, че гледаме на УЧИТЕЛЯ С ЛЮБОВ.
"Нека този ден ни зареди с оптимизъм .., нека не допускаме духовността да изчезне от живота ни, защото благодарение на нея сме се съхранили като нация." - каза в обръщението си на раздяла Мими Янкова. Хубави думи,който всеки българин трябва да помни и знае.

 

Добри Карабонев
кореспондент на в. "България"