От Кукеровден до Великден с второкласниците на Малко българско Училище

Ирина Новакова
Печат

jivkaОт незапомнени времена нашите деди са измисляли ритуали, за да въздействат на природата. Гадаели по слънцето, звездите, водата и огъня. Надеждите и мечтите си възпявали в народните песни. Пролетните празници и обичаи започват, когато цялата природа, растения и животни се събуждат за нов живот и сякаш слънцето се ражда отново.
Изучаването на празниците и обичаите е възможност българските деца зад граница да се приобщят към богатството на нашия колоритен бит. Хореографите, учителите и учениците от вторите класове с нетърпение очакваха този ден, за да представят пред своите родители моменти от различните български обичаи и наричания.
Първи излязоха кукерите - с маски на главите. Те танцуваха под звуците на кукерски звънци и чанове, пропъдиха лошите сили и студа. Представиха и Тодоровден, наричан е още и Конски Великден, заради конете, които заемат важна роля. Гривите на детските бутафорни кончета бяха украсени с мъниста и пискюли. Момичетата пък танцуваха „ буенек" и пяха лазарски песни.
Лазаровден е празник на нивите, пасищата и горите, но е и празник на момите и младостта. Песните им са магически. Те канят пролетта и плодородието, привличат добрите сили и прогонват зимната тъга. Танците са живи и буйни, от там и названието „ буенек". След лазаруването момичетата изпълниха ритуала „ кумичене" - хвърлиха своите венчета в реката, за да си видят късмета. Този ритуал се изпълнява на Цветница. Лазарките отиват на реката и пускат по течението изплетените от върбови клонки и цветя венчета. Казват, че девойката, чието венче излезе най-напред е с най-голям късмет. Тя става кумица. Второкласниците съпровождаха народни песни и с детски музикални инструменти. Празникът завърши с най-красивия танц - ръченица, след което лазарите бяха дарявани от родители и учители. Събраната от четирите класа сума възлиза на $670, която децата решиха да подарят на каузата за покупка на българска сграда.
Огромна е връзката на българския фолклор с езиковото обучение, защото езиковата форма и интонация са много близки с музикалната. Връзката между фолклора и изкуствата подтиква децата да изразяват мислите и чувствата си с различни средства.
Ние, педагозите, имаме прекрасната възможност и щастие да работим с малките - можещи и знаещи талантливи хора. Българските деца трябва да познават колорита, разнообразието и красотата на народната песен, танц, костюм, мелодичността и звучността на българските народни инструменти. Нашата идентичност - това е българският фолклор с неговото разнообразие, ритмика и богатство.

 

Ирина Новакова
за в. „България"