За брат Илия Миланов, на който Бог е дарил един изключителен и безценен дар - да изцелява с помощта на Светия Дух, се говори много и е нестихваща реакцията от неговото посещение сред християнските общности на Голямо Чикаго. Чудотворните изцеления, благословенията и хваленията, молитвите и Богоустремените проповеди и на американска земя са в сила и се превърнаха в едно неповторимо и спиращо дъха вдъхновение, в което всеки един присъстващ - вярващ и невярващ, жадно попива. Омаяно и очаровано от непривично приятните слова, стеклото се мнозинство се убеди в силата и неописуемия допир с най-могъщата от всички сили - която не подбира своя субект и е благоуханно целителна за всеки, който я желае и се е устремил към нея. Чрез рефлектиращите и незатихващи апели, произлизащи от словото и песните на брат Илиевия екип, Бог сякаш искаше от нас да се опомним, да се огледаме, да се ослушаме, да се съзерцаем в себе си и със своята си сфера на разсъждения, да проумеем, че той е навсякъде, никога не ни е напущал и е готов да се притече на помощ във всеки един момент на нужда, стига само да го призовем.
Той иска ние да го познаваме. Милее за нас и ни съчувства. Бащински ни протяга ръка и в нашите плахи и несигурни житейски стъпки ни подкрепя, като иска ние да се уповаваме и разчитаме на него.
Своето присъствие Бог е показвал, показва и сега с чудесата, които прави, чрез изцеленията духовни и телесни, които той е прехвърлил видимо върху плещите на своите избраници и невидимо чрез словата на духовниците, служещи нему.
Той ни обича и никога не е преставал. Словата са му прости, искрени и разбираеми, делата му - даде най-милото си, Сина си, като отменна жертва, за разплащане на нашите сметки, натрупани в страноприемницата на вековните ни грехове. И въпреки, че нашите дългове, на неговите любвеобвилни създания, постоянно растат, породени от неразумното ни непокорство, кой друг, освен Бащата е готов да покрие дълговете, за да ни извади от калта и да ни приведе по определения от него път. А посоката на този Път, е Истината за неподготвените и непрогледналите, за задушените от световния мрак и подлъганите по лъжовните светски лъскавини, която дава изцелителна глътка Живот и е искрена и жертвоготовна, защото е платена за пребъдване във вековете с Него поради безкрайното му човеколюбие.
А ние, рожбите, за които са приготвени всички тези дарове, за които е приготвено най-красивото от всички царства, готови ли сме да Го приемем? Искаме ли го или предпочитаме да се въргаляме в тинята? Имаме ли чувства, с които да откликнем или и те са закърнели?
Всеки един от нас знае и сам ще си отговори. Ние може да залъгваме околните, че даже и себе си, но от всевиждащото небесно око нищо не може да убегне.
А ако имаме непоклатимостта и увереността на призива, простичко желание или крещящата и непреодолима за нашите възможности нужда, то само едно невинно обръщение ще доведе на нашето рамо един бял гълъб, който по-сигурен от всеки един преносвач, ще поеме мощно нашата несгода и с бързината на всички скорости ще пренесе благоприятната развръзка пред Този, който гледа към нас благосклонно.
...
В град Варна един лекар дава отзив. “Как не ги е срам тези мръсници, да правят филм със скръбта на хората и с кръвта да се подиграват... че може вродена слепота, склеродермия, скоротечен рак 162, австралийска проказа - да се лекува.”
Но след като филмът, с цел да се разобличат мошениците, е гледан целенасочено отново и вече с по-разкрепостено чувство и по-съсредоточено е проследен, прави впечатление факта, че продукцията е извадена от анонимност - сиреч тя е проверяема.
Там всеки един свидетел - човек, страдащ преди от горните симптоми, с голяма охота предоставя цялата си информация - 3-те свои имена, точния си адрес, лекарите и здравните заведения, които са установили заболяването и съответните молитви, отправени за изваждането му от това състояние.
Статистиката е представена и в един събирателен труд с книжовно название “Божествено изцерени”. В това издание са сумирани 33 достоверни писма и отзиви на предоставилите ги.
В село Ягода, Старозагорско е имало случай на дете с Г-образно краче, където пострадалото краче е било 4 см по-късо. Детето е вървяло на кокал.
Но майката свидетелства пред екипа журналисти, показва фактови документи... и детето върви нормално.
33 писма с факти и свидетелства, които са реални.
Само един пример да беше измислен, представяте ли си как щеше да се тръби.
Въпросът е кой е заинтересован да няма гласност?
...
В град Сливен един сержант прострелва приятелката си и след това насочва дулото към себе си. На следващия ден брат Илия Миланов е загрижен, защото милее за загубата и знае, че ще се лепне стандартния етикет “Евангелист сержант уби приятелката си и след това разстрелва себе си.”
За съжаление неприятната помисъл се превръща в реалност. Едно популярно издание още на следващия ден гръмва с горното заглавие в основната част на новините си.
Не след дълго брат Илия среща бащата на момчето. Изказва своите съболезнования и за потвърждаване на своите предположения пита: “Ванко, твоят син идвал ли е някой път в евангелската църква?”
Бащата се разплаква и отвръща: “Де да беше идвал, брат Илия. Това нямаше да се случи с него, защото вие сте най-големите противници на самоубийството.”
Но Бог е определил времената. Когато Бог отвори врата, божието действие е явно и реално. Защото когато не е Божието време и хиляди Божии помазаници да се съберат, те нищо сами не биха могли да сътворят.
А за Илия Миланов определението време идва и той го приема още през 1990 г.
За нас, земните, е много любопитен този момент на разкриването, защото Господ е подготвил среща специално с всеки един от нас. Антилогично е, защото няма определен модел. Вярващ, невярващ, Той се представя пред всеки. Даже за тези, сякаш по-отдалечените с неговото общуване, Той идва и се явява като че с по-голяма настойчивост и се представя по съвсем необясним и аномален начин.
... За да може слепите да прогледнат, глухите да чуят... защото това не може да бъде случайна и незабележима среща, а чудодейна.
Точно в този момент на нас ни се дава правото да отсъдим и да изразим своята свободна воля. Дали избавлението от коварната болест или тежкото увреждане (физическо или духовно) е било на базата на късмет, на нашите си качества или е имало Някой, който е бдял над нас и се е притекъл на помощ точно в нужния момент.
Точно с този даден ни свободен избор, ние решаваме как да продължим, дали да приемем подадената ръка и да тръгнем по стръмнината към вечното спасение или да се спуснем по течението на ежедневната безпредметност.
Защото шансът е за всеки, без значение заслугите или прилежното държание, без значение дали добри или лоши в нашето поведение или умни и прости в нашето възпитание. Защото пред него всички сме равни.
...
Но идва повратният момент и за Илия. За преуспяващия бизнесмен, човека, разполагащ с много земни благини, се открива възможността за избор.
Точно преди 20 години. В рода на офицери и генерали, пълен с безбожници и атеисти. Само една майка християнка. Тя е жалеела за своя син, защото е знаела, че за “добрия” човек, който не е пушел, не е пиел, по жени не е ходил, бъдещето се очертавало безпътно.
“Първом потърсете Божието царство, и божията правда и всичко останало ще ви се прибави”
Интервю с брат Илия Миланов
- Брат Илия, сигурно си размишлявал със себе си и в един такъв момент какъв отговор си даваш, защо точно на теб Бог даде този дар, та чрез теб да се извършват целебни чудеса? Какво толкова си направил, че Господ точно та теб даде това благословение?
- По нашите човешки стандарти, аз би трябвало да съм последния човек, на когото Бог би трябвало да даде такъв дар. Защото е нормално и ние мислим, че категоризирането по нашата принадлежност, вяра, стриктност, обич към Бога и отдаване живота за Него, ще ни доведе до правилното място.
Да, но в библията не пише така. Там се казва, че Светият Божи Дух, който раздава дарбите, ги дава така, както нему се вижда угодно.
Нито един човек не се явява на тази земя без знанието на Бога. Всичко е планирано от Него и Негово е знанието във времето и пространството. Стандартите на Господ са различни и се различават от човешките пътища. Така се е видяло на Господ още преди утробата на моята майка, преди нейния век. Без никакви заслуги, мен Господ ме е оправдал. Незаслужена Божия милост. Господ е Архитектът, който планира и той знае кога ние ще се родим, кога да служим нему.
Та аз бях един голям безбожник. На 32 г. като “обикновен” строител в Либия, който даже и не знаеше как се държи отвеса, се предостави възможността да обладае света в най-големите му прелести. Бях осиновен от един Рокфелер на Арабския свят - мултимилионера Абусалем Бакуш. Бях на ръба да приема Исляма...
Върнах се в България, в родния град Сливен, в така нареченото време на начинаещата демокрация. Там също бях много добре, управител на най-престижния хотелски комплекс. Но Бог ме повика и аз се отзовах. Призова ме от Сливенските камъни да благовестявам и аз го послушах. Отначало бях сам със себе си, но после дойдоха хиляди. Едни ми завиждаха, че след като земни богатства съм имал, искам и небесните да придобия.
Но когато Творецът реши за мен и ми даде тези незаменими дарове, аз с радост ги приех.
- Но как стана точно това превключване? Ти си бил богат, а се знае, че богатството ангажира. Кога си имал време да мислиш за духовни неща и защо след като си имал земната задоволеност? Не е ли глупаво и наивно, когато човек е в “просперитет”, да мисли за неговото унищожаване?
- Човек е създаден по образ и прилика на Бога, не само привременната материя, а и за вечността. Така че каквито материални, политически и каквито и да са други човешки постижения да достигне, то не удовлетворява неговата посмъртна човешка душа. По този повод ап. Павел казва” “Какво ме ползва, ако спечеля целия свят, ако погубя безсмъртната си човешка душа.” На 1юли 1990 г. в нашия град дойде американската музикална група “Селебрант сингърс” и така започна всичко.
- Изцеряваш болки, а и за други проблеми помагаш...
- Аз не изцерявам, а се моля Господ да изцери заболяването. И човекът като получи изцелението се замисля в крайна сметка кой го е дал.
- И пари не вземаш...?
- Виж, аз зная, че хората се питат колко ли трябва да се плати на брат Илия. Но изцерението е Божия работа. Ако някой ти каже, че е Божи човек и ти поиска дори и 1 цент, не казвам долар, не му вярвай. Защото когато Господ дава дарбите, той казва: “Даром ти го дадох, даром и ти давай.” Друга алтернатива няма. Само и една пара да е - човекът не е Божий. Такива са всички тези лечители, екстрасенси, баячи, викачи на мъртви духове, гледачи чрез зодиакални знаци и какви ли още измерения, към които много хора се отправят поради недостатъчното си знание. Всички те са омразни пред лицето на Господа. Точно тези практики носят проклятие и болестите, произлизащи от тях, поради нашето незнание, носят още по-голяма вреда. Ние ставаме входна врата за нечестивите духове. Даже и не знаем защо и не осъзнаваме, че след като в случаи на привидно външно оздравяване, след контакта си с такива хора в семействата ни се получават дразги, разпри, скандали и закономерно завършват накрая с тежки трагедии. Демоничният свят е реален и той действа. Ако на нас са ни дадени вещи, “амулети”, “сини очи”, окултни книги и знаци и други такива пособия, претендиращи да помагат в познание и боговдъхновение - горете ги, братя и сестри. Горете ги! Никак не е безопасно да ходим по такива страшни огнища.
Всички тези проклятия се разчупват само когато човек съзнателно следва Господа Исус Христос. Бог разрушава проклятието, идващо от противника, недъга премахва и го обръща в благословение, но само и единствено когато ние търсим неговата помощ.
- След изказване на изцелителната молитва ти правиш и помазание. Какъв е неговият смисъл?
- Това свещено действие помазание, което се практикува и в православната църква, защото четем една и съща библия и служим на един и същи Бог. С малки разлики, но Бог не се сърди, сам той е казал “Службите са различни, но Господ е същия.” Извършва се, защото в библията е писано за него и Бог го е записал като тайнство и свещенодействие. - “Болен ли е някой от вас, нека да се извикат църковните презвители. И нека да се помолят над него и да го помажат с елей в Господното име. И молитвата, която е чрез вяра ще избави страдалеца. Господ ще го приповдигне и ако е извършил грехове, те ще му се простят и по този начин заповядва на свещениците да извършват служба за хората, които желаят да бъдат изцерени от Бога. Това не е заради славата на човека (проповедника). Понеже и предупреждава, че който служи, нека да служи като такъв, и който действа чрез силата, която Бог му дава.
Не за собствено облагодетелстване, а за да се слави във всичко Бог. Чрез господа Исуса Христа, комуто е славата и господството от века до века. И ако благодариш, не на мене, а на Господа благодари. Ако искаш нещо добро да направиш за брат Илия, помоли се поне веднъж и кажи “Господи, опази вярата в този грешник, пътя си да извърви, вярата си да опази.” С това можеш да ми помогнеш, с твоята молитва. Защото Господ казва: “Застъпвайте се един други, молете се един за други. Твоята молитва не е по-слаба от моята.
- Нужно ли е да се казва болестта?
- Бог знае много добре къде е болката. След молитвата до 3 дена обикновено болката може и да се увеличи. Това ознавача, че Бог работи с нея. Тогава с простички думи, с това, което ти роди сърцето се обърни с благодарност, в името Христово му кажи: “аз ти поисках хляб, ти камък няма да ми дадеш. Аз поисках от тебе риба, но в блюдото на твоето милосърдие змия няма да очаквам.” И така образно, с подобни изражения, нека молитвата да е сърдечна. Господ иска молитвата да е сърдечна. Такава, каквато ти я построиш, но да е искрена.
Когато излекуването стане, добре е човек да каже какво Господ направи с него, а не някакъв брат Илия, който не е голяма личност, а безполезен слуга. Аз не правя никакво от себе си действие. Вече друг е въпроса, че Бог иска чрез мен да изцери човека. Така му се видяло угодно на Бог. Библията казва, че Св. Божи Дух дава дарби така, както му е угодно, не по заслуги. Защото какъв бях аз, големия атеист, говорил против Бога и разплаквал майка си. Или какви заслуги имаше ап. Павел? Та той беше един убиец. Дишаше злоба и разоряваше църквата. По пътя към Дамаск Господ се явява в светлина и го попита: “Савле, Савле, защо ме гониш?” Тогава той ослепя, но Бог го изцери и той сам себе си преименува на Павел и стана един от най-верните вестоносци на Божията истина. Истина, достигайки до нашите земи, инвестирайки истината на Кръста и християнството до езическите народи. Амин!
- А ако по погрешка изтъркаме елея?
- Бог няма да се обиди. Моят пропуск да обясня това пък предизвика въпроса и така Бог ни казва какво да правим. Елея се оставя сам да си изсъхне, без да го чистим. Ето така както в този случай се избягва укорението за неправилно прилагане и за съответното ненаучаване.
Господ казва: Този, който научи неправилно най-малкия, най-малък ще бъде в царството божие. На тези, на които много се дава, от тях много и ще се иска.
- А мислиш ли се за поставено лице?
- Защо да съм поставен. Това е пълна глупост. Бог е тук. Сега в този момент. Това, което той прави не може да се имитира.
Аз само следвам това, което се иска от мен. Да чета библията и да следвам правила, които Бог е начертал там. Писано е как трябва да се вършат нещата. Ето например за болните, които нямат възможност да пътуват, наличието на тяхна дрешка е достатъчна в представянето им за молитва. Така е писано и аз се моля върху дрешката.
- Ако някой като мен не е почувствал тази Божествена изцерителна топлина да преминава през тялото, тръпка или олюляване по време на изцерителната молитва към Бога, тогава какво трябва да си мислим?
- И през мен тази топлина не минава, но хората свидетелстват, че минава през тях. Нека никой не се безпокои. Защото не е важно какво чувстваш, а е важно, че Бог те изцерява. Дали е инфаркт или инсулт, ние не виждаме, но понякога Бог проявява милост и ни дава физическо усещане на плътта.
Понякога и не знаем на коя точно молитва се получава изцерението, затова трябва да сме усърдни и постоянни. По мое наблюдение, най-много изцерения се дават на 3-я ден след молитвата. При някои е моментално, при някои по-късно. За всички хора, които са с вътрешни заболявания, нека си направят медицинско изследване (ние никак не сме против медицината) и тогава фактически ще се разбере.
Ние не се стремим да извлечем сензация от Божественото изцерение, това е голяма глупост. Да викаме и крещим и тропаме. Това не е угодно. Защото в много случаи, когато нашият Господ изцерява, съветваше даже и да не се казва.
- Но на много служби точно това се прави. Дали от лицемерие или нещо друго или пък да се покаже, че действително Бог е там.
- Така не бива. Аз знам и съм бил свидетел на това, но можеш ли да излъжеш Господа?
Пред хората, пред обществото, пред тях можеш да се показваш... но за Бог всичко е явно. “Не всеки, който казва - Господи, господи, ще влезе в царството Божие, а този, който върши ролята на Отца ми.” Човек трябва да е нащрек и да следи по словото, защото само то може да съди и оправдава.
Не човешкият ключ може да отключи човешкото сърце, а любовта на нашия Господ.
- Ти каза, че в твоите събрания за последните 20 г. са минали над 3 милиона души. Хиляди са излекувани, но мнозина като нас останаха с болежките си или ако в момента са преминали тези болести, те отново пак се връщат. Нашата невяра ли или нежеланието на Господ да изцери са ръководещите в този момент? Нима Господ селектира кого да изцери?
- Божественото изцерение е поставено като 2-ра позиция в Божествения план. Затова Исус Христос по този повод каза: “Първом потърсете Божието царство, и божията правда и всичко останало ще ви се прибави.”
Един човек, който се е родил от Бога, не може да бъде съблазнен, че не е получил Божественото изцерение, защото такива хора знаят, че всичко съдейства за добро за тези, които любят Господ.
Неизмерима е Божията благодат и физическото изцерение не е момент за съблазън.
Човек не трябва да се огорчава при неполучаване на изцерение. Това не говори за липсата на вяра или че Бог избира, но това е част от съвършения замисъл на Бога, който за всеки един от нас се разкрива в по-късни времена и който води до послушание и духовен растеж на личността.
Да не гледаме ефекта на чудото, а да се радваме, че за нас Бог ни е приготвил нещо повече, защото блажени са тези, които не се съблазняват.
Господ ни обича и той иска да ни спаси. Когато ние се помолим и поканим Господ да дойде, той ще запише името ти в книгата на вечния живот. Още в деня, в който се помолим. И когато дойде времето да си отидем от тази земя, Господ ще отвори книгата ще търси имената на хората, които са го приели за личен спасител. Които реално са го приели в живота си те са признали и авторитета на разпети петък.
Нашите събрания, както за физически, са и за духовни изцерения, братко. Господ казва: “Ето, що е волята на Отца ми: всеки, който види в мене Божия син и повярва в мене, ще има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден”. Няма друга алтернатива. Докато ти не видиш Божия син и не повярваш лично в него, не чрез някакви посредници на земята - брат Илия или негоподобни, като папи, владици, свещеници, а чрез лична среща с Бога, Господа Исуса Христа. Това може да се осъществи само и единствено когато човек се новороди, със зачатието на Божия Дух.
Поканваш чрез Божия Дух да се възкреси твоя човешки дух. Божия Дух влиза в твоето духовно естество и извършва акт, по подобие на биологическия. Може религиозно да си научил всички трактати, позиции, изпял всички песнярки и песни на светиите, но не се ли родиш от свише, не може да видиш царството божие. Не се ли родиш от вода и дух, не може да влезеш в царството Божие.
Ангел Георгиев
в. “България”
