“Епохите минават и отминават, раждат се и умират, а обесеният Апостол е жив. Българската земя вечно ще тръпне от неговите стъпки, оставили в душата и усет за трайност и величие. Много гиганти са лягали в пръстта и на пръст са станали. Но бесилото на Апостола със страшна сила проби пръстта и бликналият на това място извор никога не ще пресекне” - е написал писателят публицист Васил Попов.
Едва ли е знаел някогашният дякон, че краткият му живот ще надхвърли възможните човешки граници, ще надскочи тленността и ще отиде в безсмъртието.
Българският православен храм се изпълни в неделния ден с хора, дошли в топлия зимен ден да почетат паметта на Апостола. Свещеник Ноцков отслужи панахида и след това освети традиционния за всяка година курбан, който се подготвя и финансира от първосъздателите на идеята, Стоян Димитров и Крум Тирилов. Мило и приятно тържество се състоя в салона на храма. Учениците от неделното училище бяха подготвили специална програма, посветена на Апостола. За втори път нашият сънародник Александър Тейлър рецитира стихотворението“ Обесването на Васил Левски” от Христо Ботев на английски.“Българо-американската асоциация подари тематични картини на българското неделно училище. След тържеството бе раздаден чудесно направения курбан. За двата черпака се хванаха лично Стоян и Крум.
От името на двамата пред микрофона на вестник ”България” се реши да застане Стоян Димитров.
- Стояне, кога възникна тази идея? Къде се събирахте и колко хора бяхте в самото начало?
- Бих казал, че това не е моя идея точно. Аз бих се определил като един последовател на една традиция от много, много отдавна. Моят дядо, Бог да го прости, беше приел Апостола едва ли не като Христос. Той го боготвореше. Ние, по-възрастните, знаем, че някога във всеки български дом имаше кандилце с икона на стената. Там до това кандилце дядо ми поставяше снимката на Васил Левски. Трябваше да минат няколко години от моето детство, за да разбера, че всъщност този човек до иконата е бил един от нас. И че той е обрекъл себе си, разнасяйки огънчето на пробудата за свобода. Имал е дарбата да вижда в бъдещето и силното желание за по-добър живот в поробена България. Вече поколения свеждат глави пред подвига и саможертвата му. Макар и да сме далеч от България, той е с нас. Затова с моя приятел Крум решихме, че е невъзможно да забравим Апостола. За първи път ние двамата и тесен кръг приятели на деня на обесването се събрахме в къщата на Крум и направихме помена. По-късно църковното настоятелство и свещеникът при българския храм пожелаха да извършваме панахидата заедно и в храма. Днес за пореден път свещеник Ноцков освети курбана и той беше раздаден на нашите сънародници. Радващо е, че всяка година хората в салона стават все повече.
В салона беше и господин Валентин Дончев - Генерален консул в Чикаго, и госпожа Лила Георгиева -консул.
“Аз се радвам и според мен е чест да присъствам тук, като изразявам похвала на организаторите, че са се постарали на хиляди километри от Родината да направят това честване от обесването на Васил Левски - Апостола на свободата, който е една от най-достойните фигури в нашата история. За мен е изключително приятно да видя, че много хора са отделили време от почивния си ден, за да дойдат тук в българския храм и да се поклонят пред делото на Апостола.” - каза господин Валентин Дончев.
“Изключително ми е приятно да бъда една от всички тези българи, дошли на панахидата на Васил Левски. С риск да повторя думите на Генералния консул ще кажа, че инициативата е похвална. Както за българската православна църква, така и за останалите организатори” - допълни и госпожа Лила Георгиева.
Добри Карабонев
кореспондент на вестник “България”
