Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

петък
декември 15
Home Седмицата Бизнес Очаква се България да бъде осъдена за около 600 млн. евро за АЕЦ "Белене"

Очаква се България да бъде осъдена за около 600 млн. евро за АЕЦ "Белене"

Е-мейл Печат ПДФ

Международният арбитраж в Париж вече е взел вътрешно решение по съдебния спор между българската "Национална електрическа компания" (НЕК) и руската "Атомстройекспрот" (АСЕ) заради спрения проект за строежа на АЕЦ "Белене", научи Mediapool от няколко различни независими един от друг източници, запознати с хода на делото. В момента се пишат мотивите и до края на април съдът ще се произнесе по казуса, в който руската компания съди НЕК за поръчаното, изработено, но неплатено и недоставено оборудване за изграждането на втората ядрена централа у нас.
Предявеният от руснаците иск е за над 1 млрд. евро, българската страна има насрещен иск. Очакванията са НЕК да бъде осъдена да плати около 600 млн. евро. Според правителствени източници сумата може и да е по-малка, други я изчисляват като по-голяма. Прогнозите са и руснаците да бъдат осъдени за неизпълнени от тяхна страна ангажименти, но дължимото от тях обезщетение ще бъде приспаднато от българското, тъй като двата иска се разглеждат едновременно.


Официално нито българската, нито руската страна в процеса искат да коментират случая преди публичното произнасянето на арбитражния съд.
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви пред журналисти в парламента в четвъртък, че няма официална информация, която да е постъпила в НЕК или в Министерството на енергетиката за решение на арбитража в Париж.
Към настоящия момент никой не може да каже какво ще бъде решението, допълни тя и припомни, че българската страна има свой насрещен иск за 110 млн. Евро.
"Това е едно много сложно дело и много сложен арбитраж. Ние се надяваме на справедливо решение от страна на арбитража", коментира тя.
По думите на Петкова, не е реална сумата от 600 млн. евро, каквато е оценката на експертите, с които разговаря Mediapool.
По думите на енергийният министър решение на арбитража в Париж може да има до края на май и началото на юни.Проектът за строежа на АЕЦ "Белене" бе прекратен с решения на правителството и парламента през февруари 2013 г. с мотив, че липсват пари. Арбитражното дело обаче започна далеч по-рано. През юли 2011 г. АСЕ внесе в Париж иск за 54 млн. евро срещу НЕК заради неплатени суми по поръчано и произведено от руските подизпълнители оборудване за АЕЦ "Белене". Дни по-късно НЕК внесе контраиск за 63 млн. евро в Женева за това, че АСЕ по договор е трябвало да изкупи старото оборудване от площадката в Белене, но тя не е сторила това в пълния му обем. Година по-късно руснаците внесоха допълнителен иск и вдигнаха претенциите си до 1 млрд. евро. Двете арбитражни дела бяха обединени и по последни данни руските претенции са за около 1.2 млрд. евро.
Според прилаганите от арбитражния съд в Париж индекси за признаване на претенциите, НЕК може да бъде осъдена на суми в доста широкия диапазон от 400 до 800 млн. евро предвид руските искания. Повечето експерти, с които Mediapool разговаря, обаче смятат, че сумата ще е около 600 млн. евро.
Правителството има план Б и дори повече от един план, за да не плаща страната ни неустойка, в случай, че бъде осъдена по случая АЕЦ "Белене", заяви лаконично вицепремиерът по икономическите въпроси Томислав Дончев пред Mediapool. Той отказа всякакъв друг коментар по въпроса преди обявяването на решението на арбитражния съд. Финансовият министър Владислав Горанов също се ограничи с думите, че се разглежда вариант, по който руснаците да бъдат компенсирани заради прекратения ядрен проект.
Запознати с казуса твърдят, че най-вероятно правителството ще търси споразумение с руснаците да им предостави изработените два реактора за АЕЦ "Белене" и АСЕ да ги използва за някой от останалите й проекти в чужбина, които са по същата технология, каквато бе предвидена за българската централа.
Друг възможен вариант е решението на Парижкия арбитраж, което не може да се обжалва пред друг арбитраж, да се оспорва пред национален съд. Това е допустима, но рядка практика и на нея не се гледа с добро око в международната общност, коментира източник на Mediapool.
Други експерти също смятат, най-добре ще е НЕК и АСЕ да се споразумеят за пласирането на изработените реактори в някои от най-напредналите проекти на руската компания. Самата АСЕ би имала полза от това, тъй като за предсрочно изпълнение получава бонуси. Българската компания пък няма да се наложи да плаща пари, с каквито не разполага.
Според други мнения по-разумно ще е целият проект да се продаде на руснаците или да се обяви търг за инвеститори, които да довършат строежа, от което, вместо сегашните загуби, държавата може да инкасира съществени приходи за НЕК. Това обаче отваря отново големия въпрос трябва ли й на България въобще нова ядрена мощност на фона на световния бум на иновативни технологии в областта на енергетиката и енергийната ефективност. И ако да – дали да е отделна ядрена централа или нов блок в АЕЦ "Козлодуй".
Идеята за VІІ блок в АЕЦ "Козлодуй" битува още от правителството на Тройната коалиция преди първия кабинет на ГЕРБ, но реално бе стартирана в партньорство с "Уестингхаус" в края на 2014 г. от правителството на Пламен Орешарски. Този ход наля вода в мелницата на "Атомстройекспорт", тъй като аргументът за спиране на АЕЦ "Белене" заради липсата на пари олекна. Малко по-късно обаче проектът за нов реактор в АЕЦ "Козлодуй" също замря по същата причина – скъп проект и недостиг на финансиране, което доведе до сегашните разговори с китайски инвеститор за участие в проекта, чийто резултат тепърва ще става ясен.
Предстои да се види каква ще е реакцията на българското правителство след арбитражното решение и дали това ще е краят на сагата с АЕЦ "Белене", която започва преди 35 години по времето на Тодор Живков. Година след промените през 1989 г. реализираният частично проект е спрян и възроден през 2002 г. от тогавашния министър -председател Симеон Сакскобургготски.
След проведен през 2006 г. международен търг за избор на технология и изпълнител, тогавашното правителство на Сергей Станишев избра руската компания "Атомстройекспорт" пред чешката "Шкода", залагайки на чисто нова централа пред дострояването на изградената. Трудностите пред ядрения проект се появиха с идването на власт на правителството на ГЕРБ през 2009 г., когато не бе постигнато съгласие между НЕК и АСЕ за крайната цена на ядрената мощност от два блока по 1000 МВ, а и се оказа, че българската компания има проблеми с финансирането на проекта.
Началото на края настъпи след като германската енергийна компания RWE, която стана партньор на НЕК и трябваше да влезе като частен акционер с 49% в бъдещата АЕЦ "Белене", се отказа. Така се стигна до второто официално прекратяване на проекта през февруари 2013 г.

 


Mediapool.bg

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер