Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
февруари 22
Home Седмицата България "FORD" срещу „вожда и учителя" Г. Димитров

"FORD" срещу „вожда и учителя" Г. Димитров

Е-мейл Печат ПДФ

dimitrov1Какви ли не глупости и дивотии се изписаха за къщата-музей на интернационалния комунистически лидер Георги Димитров в София! То не беше „къща-близнак", то не беше „къща на духовете", то не бяха спекулации с Петър Дънов, който наистина е живял в пристройката-„близнак", с роднини на Димитров, то не бяха измислици и за състоянието й. Да, къщата се руши и скоро, може би наистина съвсем скоро ще рухне.
Обществеността, поне онази част от нея, която има някакво, не твърдя добро или лошо, отношение към комунистическия лидер, се опасява, че никой не се грижи за този музей. Първо обаче, това не е никакъв музей, това е една обикновена съборетина в някогашния столичен квартал „Ючбунар". Второ, кой трябва да се грижи за един музей на комунистически лидер, ако не комунистическата партия. В България има поне няколко такива, а като прибавим и социалистическата партия, която е пряк наследник на комунистическата, то определено това са организациите, които трябва да отделят средства и да поддържат този музей! Не е достатъчно някой да се самоопредели като комунист във фейсбук, ако е такъв, нека се погрижи и за „светините" на онова, в което вярва и онова, което почита, иначе лозунгативността става твърде натрапчива и нелицеприятна, не че иначе е по-лицеприятна...!dimitrov2
Проблемът е в това, че се предвижда разширяване на улицата пред къщата и това я прави на практика обречена. Има обаче и още нещо. Кому е нужно да има къща-музей на един човек, който до голяма степен носи отговорността за избиването на почти цялата българска интелигенция в годините след преврата от 9 септември 1944 г.?! Ако е необходимо да има историческа памет, а е безспорно така, то достатъчно би било да се организира една малка експозиция в Националния исторически музей, за да се знае кой е бил Димитров и толкова. Но къща-музей на един все пак твърде спорен, да не кажем направо напълно безспорен политик, при това полубългарски, определено не е нужна на никого днес!
Всъщност къщата-музей на Димитров, в която семейството живее от 1888 до 1923 г., до Септемврийското въстание и излизането в нелегалност на Димитров, в момента е склад за непотребни вещи от съвсем близкия политехнически музей. Къщата е открита като музей на 21 януари 1951 г. само няколко години след смъртта на „вожда".
През 70-те години на ХХ в. се строи основна нова сграда, която да побере администрацията и цялата експозиция за Димитров. През 1992 г. обаче тя е преоборудвана за Национален политехнически музей и е стопанисвана от Министерство на културата.
Така „къщата на духовете" днес отново е самотна, останала без основната си сграда. Сега в нея на практика няма експозиция. Поискахме да влезем вътре, да снимаме, но всъщност то няма и какво да се снима. Преди време вътре са проникнали крадци, които задигнали телефона от бюрото на Димитров и някои други дребни вещи. Сега прозорците са изпочупени. Една любвеобилна котка се разхожда гордо из двора, а „леговището" й се намира вероятно в мазето, където някога е живял комунистическият лидер, защото и там прозорците са изпочупени.
Конструкцията на къщата на практика се е усукала и се държи наистина на магия. Отговорността за това обаче не е на общината, или на Музея за история на София, отговорността е на онези, които са наследници на Българската комунистическа партия, защото този музей е създаден по решение именно на Централния комитет на комунистическата партия.
Посрещнаха ни добронамерено, с обяснението, че няма какво да снимаме. Защо обаче крият Димитров? В Димитровград, така да се каже неговият град, буквално са скрили статуята му в една оранжерия до реката. Поискахме да снимаме, но ни забраниха преди две години, тук, в къщата му в София – също не можем да снимаме! Защо е това криене, кой се страхува от Димитров, или защо го крият? Целта ни не е да възродяваме /не дай Боже!!!/ комунистическият диктатор, целта ни е да разкажем за него днес, със съвременния поглед.
Изпращат ни от музея със „заръката" да пишем „положително"...! А как, питаме се, да пишем положително за човек, по време на чието управление в България са избити хиляди невинни, някои от които по особено жесток, дори зверски начин...!? Как се пише положително за човек, който нехае за човешкия живот изобщо...?!
И все пак, къщата-музей на Георги Димитров има някакво странно обяснение като състояние. Тя е така разнебитена, както е и неговата лична драма, неговата битност на политически деец, диктатор, комунист.
Някак мелодраматично и почти комично днес, в новата сграда, която е биела построена именно за експозиция на Димитров, ни посреща един американски „Ford". Политехническият музей е пълен с „американски", разбирай - „вражески" технически експонати и то точно на място, което комунизмът е трябвало да превърне в почти религиозно средище за поклонение, така, както е къщата на Ким I-ви в Северна Корея! Уви, съдбата понякога си играе твърде дръзко и ни показва, че истинските ценности често биват в съзнанието ни, а не са материални!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София

 
  • Консултации

  • Последни

  • Най-четени

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер