Как с „Червения Елвис" бореха „американския империализъм"

Венцислав Жеков
Печат

alenmak1Преди години, в здрача на комунистическия строй, в България се провеждаше фестивал на политическата песен, който се наричаше „Ален мак". Отвъд чисто художествените намерения и безспорни културни постижения, трябва да отбележим, че зад това начинание се криеше поредната партийно-политическа пропаганда, с която се целеше открита и непримирима борба с така наречения „американски империализъм"...!!! Младите певци и най-вече музикантите търсеха и все по-често намираха нови акорди и ново цялостно звучене на песните и музикалните изпълнения.
Целта е българската музика да звучи по-модерно, по-интересно, по-западно, за да бъде и по-слушана. Младите хора не могат и открито отказват да стоят на нивото на наивно благозвучната стара градска песен, елементаризираната романтика на шлагера и поизтърканата още в онези години естрада. Те търсят новото, а новото е в рок-музиката, която е новаторска, бунтарска, в която има протест, има хъс, има живот, има воля за прогрес и промяна. Точно това обаче не иска партията и за да канализира, а по този начин и да озапти, но най-вече – да контролира процесите, тя създава фестивала на политическата песен, който е наречен именно „Ален мак".
Непременно трябва да има нещо „червено", за да се подчертае партийната оцветеност на песните, или поне шапката да е политическа, така, както е здаявен и самият фестивал – на политическата песен!
Фестивалът „Ален мак" е създаден, всъщност, за да канализира енергията и протеста на музикантите от онази епоха в правилната посока - против американския империализъм, така, както искат от партийното и държавното ръководство, които тогава са се сраснали в едно тоталитарно цяло. Това са годините, когато Америка все още се приемаше за заплаха за реда и сигурността основно в така наречения социалистически лагер. Тя беше определяна като гнездо на оси и всичко и всеки, което и който копираше действия, култура, поведения, а не дай Боже – политика от Америка, беше повече от подсъдно и подлежащо най-малкото на проверка, това беше „обществено укоримо деяние". Партията пазеше територията си – идеологическата подготовка на хората, която се пропукваше в зоната на рок-музиката, която изразяваше бунт и протест срещу несправедливостта и подтисничеството във всички техни измерения и разновидности.alenmak2
Първият фестивал „Ален мак" започва на 15 октомври 1975 г., а последният е през октомври 1989 г. Тук са пели "Щурците", Георги Минчев, Булат Окуджава, американецът Дийн Рид /!!!/ и много други. С участието на един американец на този политически фестивал, властите се опитват да покажат, как са отворени, как организацията не е само комунистическа, а напротив, ето – дори и американец участва в този фестивал, друг е въпросът, че този американец всъщност е отявлен комунист по убеждения...!
През 50-те години рок-енд-рол треската е обхванала САЩ. Дийн Рид е един от многобройните млади мъже с приятен външен вид, решили да опитат късмета си с музиката. Неочаквано неговата песен „Our summer romance" се превръща в голям хит. Дийн Рийд изпълнява много рок-енд-рол песни, особено в началото на кариерата си. С тях той взривява залите в Източна Европа по време на концерти. Пее и доста песни на протеста като „Venceremos". През 1976 той идва в България и чува за песента („Имала майка едно ми чедо") научава я за няколко дни и на своя концерт пред наша публика я изпява.
Именно по време на престоя си в Латинска Америка Рийд се увлича по комунизма, вярвайки че той е средството, чрез което изстрадалите южни страни ще се преборят с бедността и тиранията.
Първото му турне в СССР му носи голяма популярност и през 1973 г. той заживява в Източна Германия. Популярността му е голяма и зад желязната завеса той е известен като „Червеният Елвис". Към средата на 80-те години Рийд губи популярност и дори обмисля връщане в Америка, но на 13 юни 1986 г. внезапно умира при съмнителни обстоятелства. Има съмнения, че е убит от тайната политическа полиция заради намерението си да се завърне в Америка.
През 1985 г. гост на Международния фестивал на политическата песен "Ален мак" в Благоевград е държавният глава на България и лидер на комунистическата партия - Тодор Живков. Цялата организация по мероприятието се следи зорко от централния комитет на младежката комунистическа оранизация - ДКМС.
Организаторите наистина треперят, на брадясалите певци е наредено да се обръснат. Именно брадите години по-късно, след политическите промени, ще се окажат „трън в очите" на комунистите, защото за тях брадата на представителите на младата тогава българска политическка опозиция е символ на протест.
Преди да излезе на сцената, се прослушва всеки един изпълнител. "Искахме да изпеем обикновена песен по стихове на испански поет от XVII век. В нея се разказваше как един крал окуцял, с него започнала да куца свитата му, а накрая и целият народ. Но ни забраниха", спомня си Люси Величкова. Така едно добро намерение за уж повече художествена свобода отново, като по традиция, се изражда в антиамериканска истерия и крайно политическо противопоставяне!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София