"Република на младостта" - легенда за неизвестното минало

Венцислав Жеков
Печат

tarnovo1В края на 70-те години край Малко Търново, под ръководството на Александър Фол започват археологически разкопки, като наред с това се провеждат три интердисциплинарни симпозиума "Странджа-Сакар", свързани с културно-историческото наследство на района. От това време датира и мистичната история, свързана със засекретените разкопки на Мишкова нива и откритата там гробница, които се осъществяват по инициатива на Людмила Живкова и са преустановени непосредствено след смъртта и през лятото на 1981 г.

В Малко Търново всичко е легендарно и енигматично, дори и прословутите врисове. Има два известни – малкият врис и големият врис. Това са извори, от които тече хубава вода и местните твърдят, че който пие от тази вода, остава завинаги в града, или се жени, или се преселва да живее тук. Е, ние не пихме от водата, но не защото не искаме да живеем там, а защото минералната вода в магазина ни се стори „по-безопасна"...! На същия този голям врис Атанаска Шишкова преди години разказа, как като млада булка, съпруга на заместник-началника на граничната застава – поручик Георги Иванов, тя решила една сутрин да отиде за вода. Както се полага, рано, още на разсъмване, тя поела по пътя, който не е твърде дълъг, от дома й до въпросния извор. По това време Атанаска е бременна с дъщеря си Николинка. Като стигнала до извора, Атанаска се навела да постави кофите под струята и когато се изправила, над вриса видяла светлина, нещо като пушек, сякаш нещо танцувало над извора. Било на разсъмване, светлината на деня все още била твърде слаба и Атанаска се уплашила от „привидението". Изоставила кофите и кобилицата и хукнала към дома си. По-късно бабите от Малко Търново й се скарали, че е ходила сама и на разсъмване за вода. Очевидно, те са знаели за „привидението" и също са го виждали! Какво е било това, никой и до днес не се наема да обясни.
Когато поручик Иванов е отзован от границата като ненадежден офицер, след политическите промени в страната от края на 1944 г., Атанаска Шишкова си спомня, как някъде преди Коледа на 1948 г. сънувала сън, именно че съпругът й е уволнен от армията и когато се срещат, тя бърза да му разкаже съня си. Той обаче също има новина – същата новина...! Двамата се просълзяват, събират буквално за минути багажа си, повиват вече родената си дъщеря и тръгват незабавно с военен камион с брезентова каросерия през Странджа, в посока към днешния Ахтопол и от там по пътя за Бургас, за да се приберат в София, където семейството на Георги живее от преди войната. Атанаска си спомня как дърветата, вероятно букови гори, са сплели клоните си над нея като тунел и те пътуват дълго и уморително през студената и енигматична планина. Наистина релефът тук е особен, като в Източните Родопи, сякаш не си в България, пейзажът е ниско хълмист, обрасъл предимно с храсти, по-малко дървета, особена е начупеността на Странджа, движението е като в лодка, ту се изкачваш, ту слизаш, но някак неусетно, без да се натоварваш, пътуваш като в морето...!tarnovo2
В началото на 1982 г. по поръчение на ЦК на БКП Министерският съвет приема прословутото 22-ро постановление, с което дава стимули на желаещите да се заселят в изостаналите райони на България. Акцентът е върху Странджа и Сакар, които са и най-обезлюдени. Малко Търново също е част от програма "Странджа-Сакар, сдобила се с прозвището "Република на младостта" . Привлечени от субсидията от 5000 лева, допълнителното стимулиране върху възнаграждението, осигуреното жилище и единственото условие – да живеят и да работят в региона поне 10 години, в града пристигат семейства от други части на страната.
В края на 80-те години населението на Малко Търново наброява около 4 500 души. С демократичните промени от края на 1989 г. се слага край на утопичната „Република на младостта", която още от самото си начало не дава желаните резултати и днес регионът е един от най-изостаналите и обезлюдени в страната.
Още след 9-ти септември 1944 г. Малко Търново и пограничния район около него попадат в така наречената гранична зона, за чийто достъп е необходим специален „открит лист", получил названието като документ „образец 12" за втора (гр. М.Търново) и съответно първа гранична зона (с. Сливарово), издаван от Дирекция на милицията. В Малко Търново е открито военно поделение, където служат наборни войници от цяла България, а главно в пограничните райони около града и в близките села край турската граница са дислоцирани множество застави, чиито гранични отряди, съставени от наборници от „Гранични войски" (граничари) охраняват строго българо-турската граница. От средата на 50-те години на миналия век населението на Малко Търново започва да нараства за сметка на обезлюдяването на селата в околността, чиито жители търсят препитание в градчето, където са открити множество предприятия. В края на 60-те години на главен път Е87 е открит ГКПП с Турция, в началото на 70-те отваря врати емблематичният за града Мотел на „Балкантурист", а през 1978 г. е открита голяма Поликлиника и Болница, която обслужва Малкотърновската селищна система. Добре развита е художествено-творческата самодейност, представена чрез местното читалище.

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София

Снимки на автора