Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

неделя
декември 17
Home Седмицата България "Република на младостта" - легенда за неизвестното минало

"Република на младостта" - легенда за неизвестното минало

Е-мейл Печат ПДФ

tarnovo1В края на 70-те години край Малко Търново, под ръководството на Александър Фол започват археологически разкопки, като наред с това се провеждат три интердисциплинарни симпозиума "Странджа-Сакар", свързани с културно-историческото наследство на района. От това време датира и мистичната история, свързана със засекретените разкопки на Мишкова нива и откритата там гробница, които се осъществяват по инициатива на Людмила Живкова и са преустановени непосредствено след смъртта и през лятото на 1981 г.

В Малко Търново всичко е легендарно и енигматично, дори и прословутите врисове. Има два известни – малкият врис и големият врис. Това са извори, от които тече хубава вода и местните твърдят, че който пие от тази вода, остава завинаги в града, или се жени, или се преселва да живее тук. Е, ние не пихме от водата, но не защото не искаме да живеем там, а защото минералната вода в магазина ни се стори „по-безопасна"...! На същия този голям врис Атанаска Шишкова преди години разказа, как като млада булка, съпруга на заместник-началника на граничната застава – поручик Георги Иванов, тя решила една сутрин да отиде за вода. Както се полага, рано, още на разсъмване, тя поела по пътя, който не е твърде дълъг, от дома й до въпросния извор. По това време Атанаска е бременна с дъщеря си Николинка. Като стигнала до извора, Атанаска се навела да постави кофите под струята и когато се изправила, над вриса видяла светлина, нещо като пушек, сякаш нещо танцувало над извора. Било на разсъмване, светлината на деня все още била твърде слаба и Атанаска се уплашила от „привидението". Изоставила кофите и кобилицата и хукнала към дома си. По-късно бабите от Малко Търново й се скарали, че е ходила сама и на разсъмване за вода. Очевидно, те са знаели за „привидението" и също са го виждали! Какво е било това, никой и до днес не се наема да обясни.
Когато поручик Иванов е отзован от границата като ненадежден офицер, след политическите промени в страната от края на 1944 г., Атанаска Шишкова си спомня, как някъде преди Коледа на 1948 г. сънувала сън, именно че съпругът й е уволнен от армията и когато се срещат, тя бърза да му разкаже съня си. Той обаче също има новина – същата новина...! Двамата се просълзяват, събират буквално за минути багажа си, повиват вече родената си дъщеря и тръгват незабавно с военен камион с брезентова каросерия през Странджа, в посока към днешния Ахтопол и от там по пътя за Бургас, за да се приберат в София, където семейството на Георги живее от преди войната. Атанаска си спомня как дърветата, вероятно букови гори, са сплели клоните си над нея като тунел и те пътуват дълго и уморително през студената и енигматична планина. Наистина релефът тук е особен, като в Източните Родопи, сякаш не си в България, пейзажът е ниско хълмист, обрасъл предимно с храсти, по-малко дървета, особена е начупеността на Странджа, движението е като в лодка, ту се изкачваш, ту слизаш, но някак неусетно, без да се натоварваш, пътуваш като в морето...!tarnovo2
В началото на 1982 г. по поръчение на ЦК на БКП Министерският съвет приема прословутото 22-ро постановление, с което дава стимули на желаещите да се заселят в изостаналите райони на България. Акцентът е върху Странджа и Сакар, които са и най-обезлюдени. Малко Търново също е част от програма "Странджа-Сакар, сдобила се с прозвището "Република на младостта" . Привлечени от субсидията от 5000 лева, допълнителното стимулиране върху възнаграждението, осигуреното жилище и единственото условие – да живеят и да работят в региона поне 10 години, в града пристигат семейства от други части на страната.
В края на 80-те години населението на Малко Търново наброява около 4 500 души. С демократичните промени от края на 1989 г. се слага край на утопичната „Република на младостта", която още от самото си начало не дава желаните резултати и днес регионът е един от най-изостаналите и обезлюдени в страната.
Още след 9-ти септември 1944 г. Малко Търново и пограничния район около него попадат в така наречената гранична зона, за чийто достъп е необходим специален „открит лист", получил названието като документ „образец 12" за втора (гр. М.Търново) и съответно първа гранична зона (с. Сливарово), издаван от Дирекция на милицията. В Малко Търново е открито военно поделение, където служат наборни войници от цяла България, а главно в пограничните райони около града и в близките села край турската граница са дислоцирани множество застави, чиито гранични отряди, съставени от наборници от „Гранични войски" (граничари) охраняват строго българо-турската граница. От средата на 50-те години на миналия век населението на Малко Търново започва да нараства за сметка на обезлюдяването на селата в околността, чиито жители търсят препитание в градчето, където са открити множество предприятия. В края на 60-те години на главен път Е87 е открит ГКПП с Турция, в началото на 70-те отваря врати емблематичният за града Мотел на „Балкантурист", а през 1978 г. е открита голяма Поликлиника и Болница, която обслужва Малкотърновската селищна система. Добре развита е художествено-творческата самодейност, представена чрез местното читалище.

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София

Снимки на автора

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер