Как посрещат и изпращат емигрантите ни при комунизма...!?

Венцислав Жеков
Печат

posreshtane1Българите, които напускат родината си по едни или други причини във времената на налагане на тоталитарна власт у нас, а и преди това, рядко се завръщат по родните си места, докато трае въпросно управление в страната. И все пак има и такива, които се осмеляват да се завърнат. Такъв е случаят с Флоранс Мирчоф /Цветанка/ от София, която заминава за САЩ при своя баща-емигрант още в края на 20-те години на ХХ век, но се връща в България на няколко пъти, дори и по време на комунизма!

Интересното е, че роднините на Цветанка, винаги, когато тя се завръща в родината си, както и подобава, се стремят да се представят. Така например, в онези години, точно когато на мода излизат газираните напитки, племенницата на Флоранс в София, Николинка, решава да почерпи леля си, когато дойде в родината си, именно с газирана лимонада-швепс. Лелята обаче отказва, защото обяснява, че при нея, в САЩ, газираните напитки не са особено препоръчителни за здравословния начин на живот.
Николинка остава силно изненадана от това, защото това е най-модерната напитка в България в онези години и тя не може да проумее, как така в Америка, тази така развита страна, газираните напитки, като лимонадата, не са модерни и не се препоръчват...!
Всъщност, „гостите" от Америка, или роднините, които са емигрирали някога, обикновено посещават България през лятото. Причината за това е само една. В този сезон може по-лесно да се пътува през океана, а дори и със самолет, защото е по-топло и приятно времето, пък и може да се разходят и из България. През лятото това отново е по-удобно, отколкото през зимата, когато е студено.
По спомените на Николинка, ястията, които се приготвяли, когато леля й е била в София са най-често: печени чушки с доматен сос, зрял фасул-яхния, мусака, различни гювечи и салати.
Обикновено готвят домакините, защото другите се считат за „гости", но се случва и те да представят свои рецепти. Така например Флоранс издала „тайната" на българските кюфтета и в Америка, които са пухкави и меки, защото в тях ние слагаме хляб, а в Америка това било непознато тогава...!
„Гостите" от САЩ често консумирали и много плодове, характерни за сезона – най-често диня и грозде. Чушките и доматите обаче освен за ястия се ползвали и за ежедневна употреба на различни салати.
Често се купували яйца и извара, пълнели се чушки и се запържвали в олио, което днес се счита за вкусно, но не и особено здравословно хранене. Пържели се често и кюфтета, картофи, а в зелената салата често слагали за разкош и репички.
За питиетата, най-често се пиели чайове и минерална вода. По това време особено популярен е швепсът, за който вече стана дума!
Разбира се, не всички ястия били за пред гости, така да се каже. Например, за тържествената трапеза, когато ще се посреща наш емигрант, ястията са по-отбрани, като например кюфтета и пържени картофи със салата, а за десерт – плодове.posreshtane2
Същото или поне подобно е менюто и за гостите, когато се правят традиционните за дома на Николинка роднински и предимно приятелски срещи като за „добре дошла" на всички приятели и роднини-емигранти.
Едно обаче е ястието, което всички еднакво много предпочитат и обичат – това е традиционната българска вита баница със сирене. Тя обикновено се прави за събота или за неделя и с това се закусва, като се добавя и също толкова традиционното българско кисело мляко.
Сравнително често и то предимно за гости се прави и картофена салата, която колкото е салата, почти точно толкова е и основно ястие, понякога. Често се правят и модерните за онези години кренвирши, които се разцепват на половина по дължина и в образувалата се цепнатите се слага кашкавал, като след това се запичат и кашкавалът се разтопява. Тараторът също е традиционна студена супа за лятото, която е ефектна, вкусна и най-важното – не е особено скъпа.
От десертите и предимно за гости се прави крем-карамел и различни кексове. От спиртните напитки най-често се пие ракия, която обикновено е домашно производство и вино, което обаче е доста по-слабо алкохолно от днешните трапезни вина. Мезетата са предимно колбаси, но те не са така популярни в онези години, когато повече се набляга на салатите.
Когато идват роднини и приятели на споменатите вече традиционни срещи за „добре дошъл", повечето носят кутии с бонбони, но също и диня, ябълки, круши. Кексовете са доста по-чест сладкиш, отколкото сладките, които стават популярни значително по-късно.
Супите също са често блюдо на масата на българите, когато посрещат сродници от САЩ. Супите са диетични, освен това, с традиционната за българите прекомерна употреба на хляб и тестени изделия, те се явяват основно ястие за много от домовете в онези години.
Сравнително чести ястия са пиле-супа, пиле-фрикасе и пиле с картофи. Пилешкото е предпочитано, защото през лятото то е по-подходящо за употреба по време на горещините.
Традиционното носене на храни от България към Америка, тогава все още не е познато. Пък и в Америка още в онези години е забранено внасянето на храни от частни лица.

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София

Снимки: архив на автора.