От „Тамбур-мажор" във военното училище в София до САЩ...!

Венцислав Жеков
Печат

tambur1Открит е тамбурмажорският жезъл на българския емигрант в САЩ – Стойо Крушкин, който е основател и главен капелмайстор на оркестър „Bulgarian Balkan Band" в гр. Стилтън, Пенсилвания, САЩ. Вестник „България" нееднократно е писал за Крушкин, но сега поводът е нов, а оказва се и твърде любопитен и интересен, защото се докосваме до една нова веществена реликва, принадлежала на маестрото...!
От името на вестник „България" изказваме специална благодарност към майор Ради Радев – главен диригент на Българската армия и началник на Гвардейския представителен духов оркестър, който пръв уточни и датира тамбур-мажорът на Стойо Крушкин и сподели, че това е ценна вещ, която според него се датира между 1920 и 1940 г. и вероятно е имала и текстилна украса, която не е запазена! Благодарим и на преводачката Олга Шишкова, която ни помогна с преводи на информация, върху които стъпи настоящата статия!
Става дума за специален тамбурмажорски жезъл, който се използвал за подаване на команди. В задълженията на изпълняващия служител, който боравел с въпросния жезъл, влизало и обучението на оркестрантите. В много армии е съществувала или съществува сходна длъжност под други названия.
В Британската армия например се говори за drum major. Обикновено за човек, боравещ с тамбурмажор се назначавал унтер-офицер от висок ранг. Това е рангова категория на младши командир в армията, която съответства на сержантския състав. Унтер-офицерпите са низшите командири в армията, докато обер-офицерите са представители на висшия команден състав. Тоест, в случая се има предвид, че за „оператор" на тамбур-мажор се назначава най-висшият от низшите командири – унтер-офицерите, какъвто очевидно е бил Стойо Крушкин.
Справка в Държавния военен архив във Велико Търново сочи, че Стойо е бил назначен в списъка на Лейбгвардейския на Негово Царско Височество ескадрон като волнонаемен музикант с чин запасен младши унтер-офицер – хорен музикант, на 6/24 април 1902 г.
Според архива, за добро поведение и усърдие към музикантското изкуство, той е произведен в чин старши унтер-офицер, на 6/1 януари 1906 г. Това вече отговаря на изискванията, посочени за заемане на тамбурмажорска длъжност в армията.
На 4/12 януари 1911 г. Стойо Крушкин е произведен в чин вахмистър, отново по същите заслуги! Това съответства на званието – „старшина" в кавалерията /конните войски/.
С времето с това наименование – тамбурмажор, започват да се наричат ръководителите на военните оркестри на марша, което е обичайно съвместимо с наименованието „капелмайстор". Това е музикант, който отговаря за изпълнението на непублични музикални изпълнения. Наименованието произлиза от латинското capella - параклис - първоначалното значение на термина е свързан именно с музиканта, който организира и ръководи богослуженията в параклисите.tambur2
По-късно капелмайстори биват наричани и придворни музиканти, които водят частните музикални изпълнения при частните аристократични дворове. С течение на времето двете значения се смесват, но днес терминът се свързва изключително с първоначалното си значение.
Длъжност, която съществува при френския кралски двор от ХI век и постепенно се разпространява и в други страни. В началото тя се заема от висш духовник, който ръководи цялото богослужение (в т.ч. и музикалните изпълнения). През ХV и XVI век все по-често на този пост се назначават музиканти. В периода XVI-XVIII век капелмайстори се наричат ръководителите на вокални или инструментални състави. От XIX в. и особено през ХХ век терминът почти напълно изчезва от музикалната практика и се заменя с понятието диригент.
В България първият капелмайстор е Йозеф Хохола, по народност чех, пристигнал в страната през 1879 г.
Институтът на тамбур-мажорът е учреден във френската армия през 1651 г. Парадният мундир на тамбур-мажорът съответствал на мундира на войниците и офицерите в полковете.
В руската армия званието е въведено през 1815 г. Тамбур-мажорът изпълнявал задължения на старшина в командата на барабанчиците и тръбачите. Тук този инструмент се наричал още булава и с нея се подавал сигнал към барабанчиците и тръбачите да започнат или да завършат свиренето си.
„...Диригентът има особена професия. И от всеки музикант диригент не става. Диригентът и композиторът са най-високата точка в йерархията при създаването и интерпретирането на музиката...", казва в интервю за вестник „Българска армия" от 2015 г., майор Ради Радев – началник на Гвардейския представителен духов оркестър. По думите му, при военния диригент са съчетани две професии – на диригент и на военен. „...Военният диригент пази авторитета и на армията, и на държавата...без дисциплина никой не е станал добър музикант...", споделя майор Радев.
Първият военен оркестър у нас се състои от 20 чехи, които правителството наема след Освобождението ни през 1878 г. Те пристигат във Велико Търново, а после са зачислени в Лейбгвардейския конен полк в София и са в основата на гвардейския ни оркестър. Първите години диригентите са само чехи и пръв променя това Емануил Манолов в Пловдив, а по-късно – и маестро Георги Атанасов.
За проявени заслуги към армията и музикантското изкуство, Стойо Крушкин, чийто тамбур-мажор открихме едва сега, е награждаван лично от Цар Фердинанд със сребърен медал за заслуга на военна лента за отлична служба – 1/7 август 1913 г., знак за 10-годишна непрекъсната и полезна служба – 13/6 декември 1914 г.
Стойо напуска армията окончателно, по свое желание, на 1 септември 1923 г., като прослужва времето с известни прекъсвания, в които заминава за САЩ, за да работи. След това отново заминава за САЩ, завръща се в родината си в средата на 30-те години на ХХ в., после отново заминава за Америка и повече никога не вижда България, чак до смъртта си през 1957 г.

 

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София

Снимки – архив на автора.