Служебният кабинет иска да отмени гласуването в чужбина

www.mediapool.bg
Печат

Министерството на правосъдието предлага промени в Закона за българското гражданство, с които практически отнема възможността на почти всички българи в чужбина да гласуват на избори у нас. Предложените изменения в Изборния кодекс предвиждат, че право на глас в изборите за народни представители и за държавен глава ще имат само българските граждани, са живели последните три месеца на територията на страната.
Според основния закон право да избират парламент и президент имат "гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода". Така възникват сериозни съмнения, че с промените Министерството на правосъдието си позволява да "дописва" конституцията.
Условие за уседналост в България има за местни и европейски избори. Това е възможно, тъй като конституцията казва, че тяхното провеждане се урежда със специален закон. При вота за Народно събрание и президент правото и начина на провеждането му е фиксирано в конституцията.
"Целта на предлаганите промени е уеднаквяване на изискванията за упражняване на активното избирателно право от страна на българските граждани", се казва в мотивите към законопроекта, публикувани на сайта на МП.
Неизвестните засега автори на проекта цитират решението на Конституционния съд по дело № 4 от 2011 г., в което се казва, че няма "дописване" на основния закон при въвеждането на уседналостта за местните избори и избори за Европарламент. В мотивите се допълва, че КС вече е приел, че уседналостта "по принцип не е противоконституционна".
"В българското изборно право такова изискване е с установени традиции, свързвано е с мястото на упражняването на активното избирателно право...", посочват авторите на проекта.
Законопроектът на служебния кабинет предлага комплексни мерки в законите за българското гражданство, за вероизповеданията, за политическите партии и Изборния кодекс. Промените очевидно са замислени да ограничат вота на българските изселници в Турция, които на основание на двойното си гражданство имат право на глас на парламентарни и президентски избори в България. Ако предлаганият законопроект бъде приет от 44-я парламент, практически ще бъдат ограничени правата на всички българи зад граница, които имат постоянен адрес извън територията на България.
Новият парламент няма никакво задължение да се занимава със законодателната инициатива на служебното правителство. Не е изключено обаче "Обединените патриоти", които се очертава да имат сериозна роля в новото правителство и още в предишния парламент настояваха за драстични ограничения на вота зад граница, да припознаят проекта за свой.
От Министерството на правосъдието не отговориха кой е авторът на промените, а това още повече подхрани съмненията, че става дума за законотворчество на президента Румен Радев, каквито са неофициалните информации. По конституция държавният глава няма право на законодателна инициатива.
Какво се случваше досега в Турция
По различни оценки броят на българите в чужбина с право на глас е около един милион души. На последните парламентарни избори в чужбина гласуваха 117 000 души. Проверка на Mediapool от протоколите показват, че в турските секции са гласували точно 33 077 души. Общият резултат на ДПС и ДОСТ от чужбина е почти равен на гласувалите в Турция – 32 820 гласа. Това са около 30% от всички гласоподаватели в чужбина. ДОСТ спечели срещу ДПС с 19 на 13 хиляди гласа.
На втория тур на президентските избори през 2016 година в чужбина гласуват 104 000 души. От тях 39 000 души са гласували в Турция, което е близо 40% от всички, т.е. тежестта на турските секции е значително по-голяма.
Тогава Цецка Цачева (подкрепена от ДОСТ) и спечели балотажа в Турция срещу Румен Радев (подкрепен от ДПС). Интересното е, че пропорцията на гласовете в Турция между Цачева и Радев е почти същата, както тази между ДОСТ и ДПС на парламентарните избори – 24 хиляди срещу 15 хиляди гласа (с невалидните бюлетини). Това е доказателство колко силно е контролиран вота в Турция.
Въпросът какво да се прави с гласовете от Турция нямаше да е актуален в момента, ако властите бяха въвели електронното гласуване. Така всеки български гражданин с право на глас в чужбина щеше да може гласува много по-лесно и да се намали тежестта на контролирания вот в Турция.
Допълнителна власт на прокуратурата в изборния процес
Проектът предвижда и допълнителни правомощия на главния прокурор в изборния процес. Така например той ще може да иска от ЦИК мотивирано заличаване регистрацията на партия, коалиция или инициативен комитет, които системно нарушават определени забрани в ИК. Като такива са посочени невъзможността синдикалните и работодателските организации да провеждат предизборна агитация на работните си места.
В измененията се предвижда още главният прокурор да иска заличаване от ЦИК, ако в предизборната кампания участват религиозни институции, както и ако агитацията се извършва от служители на вероизповеданията.
С промените в Изборния кодекс се въвежда и нов член, според който всеки кандидат-депутат ще подписва декларация, че ще използва за предизборна агитация само български език, която се представя от партията, коалицията или инициативния комитет пред съответната избирателна комисия при регистрацията на кандидатските листи.
Измененията в Закона за политическите партии въвеждат още едно основание за заличаване на регистрацията на политически партии от Софийския градски съд. Това ще става с тези, които системно включват религиозни институции и техни представители в политическата и организационната си дейност, в предизборни кампании и агитации. Според закона системни нарушения са три или повече нарушения, извършени за една година.
Ако текстовете се приемат, дарения за партии могат да бъдат правени само от български граждани.
С друго предложение се предвижда на регистрираните в България вероизповедания да бъде забранено да бъдат финансирани от чужди държави и техни организации, освен по силата на международен договор.
"Да, България" настоява предложенията да бъдат оттеглени
По-късно през деня от партия "Да, България" настояха Министерството на правосъдието да оттегли проекта си, тъй като изискването за уседналост от 3 месеца ще изключи от политическия процес значителен брой български граждани, живеещи трайно извън страната.
"Това противоречи както на принципите на общото, равно и пряко избирателно право, така и на чл. 42 от Конституцията, който съдържа допустимите органичения пред упражняване на това право. Също така, Конституцията изисква всички български граждани, където и да се намират, да имат гарантирана възможност за упражняване на своите основни права, сред които е и активното избирателно право", се казва в становището на "Да, България".
В партията смятат, че с предложения законопроект се въвеждат ограничения, които противоречат на заявената до този момент политическа воля от всички основни институции за активно включване и приобщаване на българските граждани, живеещи извън страната, към националната общност и демократичния политически процес. "Това може да стане само като се предоставят повече възможности за участие, включително като реално се въведе електронно дистанционно гласуване, в съответствие с волята, изразена по категоричен начин на националния референдум през 2015 г., а не като се ограничават съществуващи и упражнявани до този момент права", пишат от формацията.
Според тях също предложенията главният прокурор да може да иска от съответната избирателна комисия да заличава регистрацията на политическа партия, коалиция, или инициативен комитет на основания, които не са достатъчно прецизно определени, и за които липсват законови критерии, крие риск от непосредствено засягане на принципа на политическия плурализъм, на свободата на политическото слово и свободата на участие в политическия процес.


www.mediapool.bg