Как да съхраняваме историческото минало, без да го опорочаваме

Венцислав Жеков
Печат

ventislac1В последните години особено актуално стана възстановяването на стари паметници на територията на България. Въпросът е, че някои виждат възстановяването като създаване, от където идва и проблемът.
Така, неотдавна спонтанно възникнаха спорове при възстановяването на старинната част на София, в центъра, пред сградата на някогашния Централен универсален магазин - ЦУМ. Тогава дори поискаха оставката на министъра на културата Вежди Рашидов.
За какво ставаше дума? Тухлите, които атрактивно трябваше да наподобяват византийски градеж са изработени толкова съвременно, че оставят впечатлението за модерен строеж. На практика, стените и цялостният архитектурен вид на сградите се превръща в напълно съвременен, което не само не е възстановяване, по смисъла на първоначалния замисъл за тази част на археологическите разкопки в София, но по същество представлява изменение и пълно осъвременяване и съответно – унищожаване на историко-археологически обект.
Преди години възникна идеята всяко селище само, със собствени средства да си възстанови калето. Всички знаем, че цялата ни родина е изпълнена с руини от старите крепости, които някога са пазили землищата на нашите деди.
Наистина, почти няма населено място в България, където да няма крепост, кале, някаква фортификационна система, разбира се останки от такава, защото по време на османското владичество защитните системи напълно естествено са били унищожени от нахлуващите орди, за да не се дава възможност на местното население да се организира чрез съществуващите фортификации срещу новата власт.
Това беше идея на директора на Националния исторически музей, в която има много верни и патриотични неща. Проблемът е, че отново опираме до възстановяване, или изграждане наново.
Ние имаме относителна представа за това как са изглеждали тези стари сгради и фортификации в България от онзи години. Да, църковните книги са един от източниците ни. Там са изобразени сгради от онова време, но дали тези сгради са били тук, дали точно така са изглеждали нашите, българските крепости, не е ясно. Възможно е авторите просто да са копирали от византийски книги, или от венециански документи, а защо не и от други!? Никой не може да каже, кой от къде би могъл да копира, да вземе нещо, което му е направило впечатление.ventislac2
Точно това дава основание да смятаме, че възстановяването не е възможно да е напълно коректно, ако няма някакви оригинални скици на сгради, а такива очевидно няма.
Някъде през първата половина на ХІХ в. фанариотският търновски владика по онова време - Иларион Критски, заповядал да бъдат напълнени няколко каруци със стари книги и пергаменти и....да бъдат изгорени...!!! Дали тогава "изгаря" цялата автентична памет за българската средновековна история...?!
А ето и какво се твърди в научните среди: "Някъде към 1825-1831 г. Иларион разпоредил да се пробие стената в олтара на митрополитската църква за врата към двора. На това място се отворила малка зазидана стаичка, пълна със стара църковна книжнина. По-късно Константин Иречек и Марин Дринов изказват предположение, че владиката се натъкнал на част от библиотеката на търновските патриарси. След като митрополит Иларион прегледал книгите, по негова заповед част от тях били хвърлени в разпалената владишка пещ за хляб....Останалата неизгорена книжнина била заровена в митрополитската градина."

Тогава вероятно са били унищожени и автентични изображения на българската архитектура от Средновековието, ако въобще е имало запазени такива, но поне скици, или някаква форма на скициране, няма как да не е имало!
Днес един от напълно завършените обекти по инициативата за възстановяване на крепостите и калетата около населените места е крепостта при прохода Траянови врата – между Костенец и Ихтиман, само на 50-тина километра от София.
Имах възможност да посетя това място през далечната вече 2003 г., когато тук имаше импровизиран парк, а „крепостта", или поне остатъците от нея, бяха наистина автентични. Тогава се разходих из запазените арки, които бяха всъщност само една-две. Беше истинско, докосвах се до историята, защото тя беше непокътната, беше напълно истинска, можеше да се пипне с ръка тухлата, която някой български велможа е докосвал някога, преди столетия!
Сега, през 2016 г. отново посетих крепостта на прохода Траянови врата и останах не просто изненадан, а напълно ужасен от това, което видях 13 години по-късно! Видях една съвременна сграда, алеи, оградени с надписи, сгради, тухли, само дето нямаше алуминиева, или PVC-дограма! Това не беше онова, което помнех.
Казано е, реставрацията завършва, или поне трябва да завърши там, където се появява хипотезата, за да бъдат нещата автентични и чисти от към история, защото историята е точно толкова точна наука, колкото е и математиката!
Иначе всичко на Траянови врата е направено красиво, осветено, въведена е туристическа такса, разбира се /!!!/, има информационни табели, НО, всичко е изкуствено, всичко е ново. С една дума, направили сме нещо красиво, но ново, старото си е отишло тихо, без дори да забележим, че сме направили нещо, което е съизмеримо на онова, което някога е сторил митрополит Иларион Критски....!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на вестник „България" в София

Снимки на автора