Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

събота
февруари 25
Home Седмицата България По следите на изгубената памет - на Каймакчалан след 100 години (Част втора)

По следите на изгубената памет - на Каймакчалан след 100 години (Част втора)

Е-мейл Печат ПДФ

vasilen1Границата минаваме рано сутринта на 12-ти юли. На въпроса на дежурните полицаи отговаряме, че сме тръгнали на туризъм в Македония. Пътят се спуска стръмно надолу, слънцето постепенно набира сила, а завоите следват един след друг. Крива (или Криворечна) Паланка е малко градче, разположено от двете страни на река. Виждам хора, отиващи на работа и улици, които още се събуждат. Шосето, което е добре поддържано, въпреки че Македония не е член на Европейския съюз, продължава в посока на столицата Скопие. Нея обаче ще я подминем, за да завием на югозапад към гр. Велес, по магистралата за Гърция. Докато слънцето напича, съзирам в далечината блоковете и къщите на Куманово, сравнително голямо населено място. Скоро се качваме на магистралата, част от която е в ремонт, и се включваме в потока от коли, повечето от които отиват към морето и Солун.

Ето го и Велес - красив град, разположен амфитеатрално по бреговете на р.Вардар. Посещавал съм го три пъти и пазя хубави спомени от хората и природните му забележителности. Когато Македония се отделяше от Югославия в началото на 90-те години, тук се случи т.н. "афера на новите гемиджии", организирана от група граждани, желаещи да ускорят придобиването на независимост от новата държава. Тези смелчаци бяха обявени тогава за българофили - едно от най-страшните обвинения в бившата Титова страна. За жалост, сега няма да можем да се отбием във Велес и ще трябва да се задоволя само с поглед към него от магистралата.
Планините започват да се стават по-високи и по-стръмни, а релефът - да се нагъва. Вече караме в посока на Прилеп - градът на Пере Тошев, Данаил Крапчев и Димитър Талев. Движим се по-бавно, но въпреки това километрите, делящи ни от целта, се топят. Пред нас е прохода Плетвар, през който съм минавал за последно през 1998 г. Сега той е ремонтиран, а шосето към него - разширено. На няколко места зърваме следи от изоставен и по-малък, страничен път край него.
- Това е теснолинейката, строена от българската армия през 1915-та, а после и през 1941-ва. - казва Георги - Знаеш ли, че за откриване на най-доброто трасе са се съревновавали германски и български инженер? Нашият победил, като за да намери най-прекия път през планината пуснал едно магаре да върви и да го открие. Германецът, казват, се самоубил заради изгубената си професионална чест. - засмива се моят спътник. - Представяш ли си?
Взирам се и като че ли виждам останки от несъществуващата железопътна линия. И тя, както повечето следи на българското присъствие, е била яростно заличена от юговластите. Релсите са взривени и изтръгнати, а тунелите - запушени. Сега до Прилеп може да се стигне само с кола.vasilen2
Изведнъж пред нас светват скалите с крепостта на Крали Марко и градът в подножието им. Много ми напомнят на Сините камъни край Сливен - цветът на планинският масив е почти същото сиво-синьо, преливащо в розово на изгрев или залез слънце. В Прилеп живее Христо, мой приятел от студентските години в София. Той бе един от първите македонски студенти, дошли в столицата след промените, за да учи история. Гостувал съм му, както и той на мен в някогашния студентски град. Когато се ожени и му се роди дете, го кръсти Асен, за да бъде част от българската именна традиция. Няма да спираме в Прилеп, защото целта ни днес е Битоля, отстоящ на 43 км в южна посока.
Дотам стигаме не след дълго. Битоля е втория по големина македонски град, разположен в котловина, обградена отвсякъде с планини. Една от тях, тази на югоизток, е Нидже със забуления в мъгли свой първенец Каймакчалан.
Пием кафе с приятели на главната улица "Широк Сокак". Както е при нас, не личи кризата да се отразява на желанието на хората да прекарват времето си по кафенетата. Въпреки, че е почти обяд, не липсват минувачи, както в градския парк с известната му часовникова кула, така и по другите централни улици. Гоце и Миле ни разказават за тукашния живот и за мероприятията, отганизирани от българския консул в града. За него говорят с респект и гордост.
Планът ни за деня включва обекти по поречието на близката р. Черна, или известният в историята на Първата световна война "Завой на Черна". Те са разположени на изток от Битоля: селата Брод, Скочивир и Сович, заедно с хребета Рогачица, някога отбраняван от 10-ти Родопски полк, в който са били прадедите на Георги Кременаров. За посещението на набелязаните места се изискват разрешителни от граничната полиция и горското, които набавяме бързо с помощта на Гоце. Преди да потеглим, забелязвам името на битолското туристическо дружество – "Каймакчалан".
В Брод са останали едва няколко десетки жители и къщи, които времето безмилостно руши. Пътят е черен и колата на Георги вдига облаци от прах, докато преодолява завоите. По негова идея посещаваме гробищата на всяко село, с надежда да открием надгробни камъни от Първата световна война, принадлежащи на нашите войници. Опитваме се да намерим и следи от отбранителните линии и въобще някакви останки от бурните години на Първата световна война. Край църквата на с. Брод се натъкваме само на три-четири разкривени и буренясали каменни знаци на сръбски офицери.
- И да е имало наши, били са само дървени кръстове, понеже сме стояли по-кратко по тези места. После времето си е свършило работата. - убеден е Кременаров.
Същата ситуация ни посреща в с. Сливица, а и в с. Скочивир. Последното е интересно с факта, че в него е била военно-полевата болница на 11-ти пехотен сливенски полк, отбраняващ позицията на Каймакчалан. Църквата се намира на един рид, зад който е и гробището. Отново - нищо. Дори и сръбските гробове (появили се тук след октомври 1916 г.) са полузаличени и предали се на тревата и храстите. Оттук много ясно се вижда Каймакчалан, както и пътя, водещ към него, използван от българската армия през 1915-16 г. По стръмната стена почти не се забелязва растителност. А това, което се белее на върха като птица, спряла за миг да си почине, е сградата на сръбския параклис, построен през 1928 г. Нашето изкачване ще стане по южния склон, откъм Гърция. Той е по-полегат, което ще ни спести време и усилия.
След Скочивир продължаваме на юг, към границата и с. Сович, където и Георги ще бъде за първи път. Оставяме джипа край черен път в началото на Нидже и вървим пеш. До селото стигаме след тричасов преход и намираме около двадесетина къщи в различна степен на разрушение и нито един човек. Въпреки това църквата "Св. Анастасий" е възстановена и изглежда, че се използва. Вероятно хора от съседните населени места вършат това. Пием хубава планинска вода от чешмата в малкото дворче, докато почиваме. Георги е заслужено горд от себе си - ориентира се по компас и ръчен GPS, за да намери селото, което не беше много ясно отбелязано на картата. Изкачваме се и на хребета Рогачица, досами границата, по който откриваме следи от траншеи, но липсват осколки от снаряди или гилзи. След още два часа сме обратно при колата, където вечеряме и разпъваме палатката.
Тази вечер ще преспим на Нидже, а утре ще трябва да се доближим максимално до Каймакчалан. Докато се унасям от умората, си мисля, че днешният преход беше хубава тренировка преди изкачването, за което най-вече съм дошъл. И чакам в съня ми да дойдат сенките на героите от септември 1916-та.

 

Текст и снимки: Василен Васевски
кореспондент на в. "България"

 
  • Консултации

  • Последни

  • Най-четени

BULGARIA SECOND...

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер

save the internet