Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
август 17
Home Седмицата България По следите на изгубената памет - на връх Каймакчалан след 100 години

По следите на изгубената памет - на връх Каймакчалан след 100 години

Е-мейл Печат ПДФ

vasilen1(Част първа)

Днес заваля упорит летен дъжд, който дойде след седмица на жежко слънце. Започнал в ранния следобед, той обещаваше да продължи поне до вечерта. Водата, падаща от небето насищаше сухата земя и после се събираше в множество локви и малки ручеичета. Стоях под стряхата на софийската кооперация, в която бях отседнал и наблюдавах дъжда. Чувствах нужда от успокояващата му прегръдка, за да подредя спомените от отминалите пет дни. Тях прекарах в Македония по стъпките на прадедите си, загинали преди един век в пламъците на Първата световна война. Беше ли изтрила изтеклата оттогава вода спомена за тях - храбрите мъже, воювали за България? Почти, но не напълно. Паметта за тях мъждукаше като малко пламъче, около което събрах шепи в надежда то да се разгори...
Експедицията си в Македония планувах и замислях от една година. Нейна основна цел беше изкачването на връх Каймакчалан, първенецът на Нидже планина, на границата на Македония с Гърция. Връх, обвеян с мъченическа слава, лобно място на около 2,000 български войни през есента на 1916 г., между които и двамата ми прадядовци Ганчо и Стефан. Една от най-страшните битки в историята ни, неспечелена, но трудноповторима като подвиг и саможертва пред отечеството. Сражение, забравено и потулено по идеологически причини в близкото минало, когато войната, в която се е случило, беше наричана "империалистическа". Оттогава споменът за Каймакчалан се е предавал от уста на уста, наред с мъката на няколко поколения от невъзможността да се докоснат до пръстта и скалите, погълнали предците им. Затова, когато днес политическите условия не възпрепятстват пътуването, се усещах призван да го извърша и да възстановя прекъснатата верига на родовата си памет.
В месеците преди тръгване грижливо събирах информация за върха и географските му дадености, карти, снимки и описания на хора, били вече там. Препрочетох и писменните източници за битката, между които неоценимо полезни ми бяха "История на 11-ти Сливенски полк" от Георги Кременаров и "Каймакъ-Чаланъ" на Красимир Узунов, с чийто автори вече бях установил връзка. Походът ми до Каймакчалан се очертаваше да бъде един от най-запомнящите се моменти в планираната ми лятна ваканция в България. За мен той щеше да бъде не само поход, а поклонническо пътуване - без преувеличение, нещо като посещение на Божи гроб.vasilen2
Екипът на експедицията трябваше да се състои от 3-4 души, водени от Георги Кременаров, ходил няколко пъти на това място. В детайлна имейл кореспонденция с него уточнихме всичко, необходимо за носене в планината. Планирахме да спим на палатка край полуизоставени села и встрани от големите пътища. Освен Каймакчалан, щяхме да се отбием при обекти по завоя на р.Черна, където българската армия се бие в периода 1916-1918 г. Бях зареден с очакване и нетърпение да започнем пътуването си.
Големият ден дойде на 11-ти юли. Срещнах се с Кременаров в родния му Пловдив, откъдето потеглихме с личния му джип "Тойота". Оказа се, че ще пътуваме само двамата, тъй като останалите желаещи се бяха отказали. Така щяхме да имаме повече място в колата и в палатката, щяхме и по-лесно да се придвижваме. Георги Кременаров е адвокат със собствена практика в града под тепетата. Интересен събеседник, с любима тема - войните на България за национално обединение. Автор е на три книги, последната от които "България в Първата световна война" е видяла бял свят миналата година.
До границата пътуваме през Пазарджик, Ихтиман, Костенец и Самоков. Говорим надълго за Първата световна война и българското участие в нея. Припомняме си победите, грешките, пропуснатите възможности, както и трагичния за родината ни край. Брат на прадядото на Георги е убит в самото начало на бойните действия, през октомври 1915 г., на сръбската граница. Разговорът ни естествено се завърта около темата Каймакчалан. По идея на Георги и с помощта на адвокатската колегия в Пловдив тази пролет се издаде юбилейно списание, посветено на битката. То включваше фототипни материали от сп. "Отечество"(1917 г.) и съвремени статии, както материал за дейността на комитет "Каймакчалан 2016"-Чикаго.
Темата Каймакчалан е много  близка и до сърцето на моя спътник. При едно от ходенията си до върха той е поставил собственоръчно паметна плоча на героите, но на следващата година тя вече е била унищожена. Ентусиаст и исторически романтик, Кременаров е човек, с когото усещам духовна близост от самото начало на познанството ни. И си казвам, че годините, в които почти всичко за Каймакчалан е било забравено са тежко наследство, но с хора като Георги то може да бъде поправено.
Първата ни спирка в края на деня е с. Гюешево, на границата с Македония. Тук ще преспим, преди да се отправим на запад следващата сутрин. Селото, в което са останали само няколкостотин души, е известно с преминаващата през него железопътна линия, свързваща ни с Македония. Малко извън Гюешево се намира т.н. "тунел на обединението", прокопан почти напълно през 1943 г. в посока на гр. Крива Паланка, но спрян след политическите промени през 1944 г.  Днес той тъне изоставен в бурени и чака търпеливо първия си влак. Посещаваме го като първа забележителност, след като сме паркирали в двора на църквата "Св.Троица", където по-късно ще разпънем палатката си.
Местните хора ни разпитват, интересуват се какво ни води към техния край. Идва и патрул на гранична полиция, който ни проверява документите и ни предупреждава за трафиканти и мигранти, които се навъртали в района.
Полите на Осоговската планина се смрачават и времето се захлажда. Нашият малък бивак е досами зидовете на храма, в който има костница на офицери и войници, загинали през Междусъюзническата война от 1913 г. Символично начало на експедицията ни, запонала с подобна цел - поклонение пре останките на други достойни мъже, останали завинаги в Македония в името на обединението й с България.


(Продължава в следващия брой)

 

Текст и снимки: Василен Васевски
кореспондент на в. "България"

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер