Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

понеделник
октомври 23
Home Седмицата Анализи КУКУРИГУ, КУДКУДЯК – ДНЕС НИ ЛЪЖАТ, УТРЕ ПАК...

КУКУРИГУ, КУДКУДЯК – ДНЕС НИ ЛЪЖАТ, УТРЕ ПАК...

Е-мейл Печат ПДФ

nikolovЛято е, горещо е, време за приключения и безотчетен адреналин. Той направо блика от миазмите на летния сезон. Започнал със скандинавски ритник в лицето на камериерка и жалките брътвения на нашенски бизнес бос да си траем, та да не обидим чувствителните туристи. С бити незрящи чужденци от младеж, оказал се впоследствие „тежко болен", за да мига на парцали в ареста. С алкохолни вакханалии в Слънчев бряг, както впрочем всяка година. Особен колорит на жарките месеци придават проститутките, наркопласьорите, джебчиите и пътно-транспортните произшествия, оставящи зад себе си майсторски размазани трупове: от началото на годината и до сега – 3 хиляди на брой. Но що още има дни за бензинови подвизи, занапред са...

Не по-малко красив е и българският политически живот, нямащ нищо общо с реалностите на обикновените човеци у нас. Разнасят се гръмки крясъци поддал ли се е на корупционни вкусотии президентът Радев и корумпирана страна ли е Швеция с предлаганите самолети. Пръв дерт на управляващите е крайната необходимост от мажоритарни избори, за които уж бленуваме в парцаливите си сънища. Изпаднали от политическата каруца спасители на отечеството куцат от медия в медия, за да се правят на ангели небесни. Рядко една държава е имала толкова много патриоти накуп. В различни идеологически гащи, но с една декларирана цел: да загробят България в името на личната си алчност, несговорчивост, надменност и чуждестранно дупедавство. За правителство на националното съгласие и дума не става. От Брюксел евроатлантическото слънце ни се подсмива доволно. То отдавна ни е скроило шапката, не по-голяма от напръстник. Наистина – такива баламурници рядко се срещат.
А народът? Какво ли иска народът, когото никоя политическа дървеница не пита?
Преди всичко, на прага на предречената си демографска смърт – последни мирни издихания, ала няма да ги дочака. Случилото се в Асеновград между интегрирани цигани и несъзнателни българи е втора Катуница и никак няма да е последен „инцидент". При който виновните се пазят от одрипавялата полиция, намират им се видни адвокати-защитници и услужливи клакьори ридаят за справедливост. Пострадалите пък са предупредени да мируват, за да не играе законовото дърво по посинелите им от бой меса. Конците, с които е шита етническата черга на българските обитатели, са отдавна изгнили и се късат. Социалната система за едни етноси е майчица с всякакви знайни и незнайни бонуси. Образованието благо раздава дипломи за завършено средно на хора, които не могат да четат и пишат, а от „неизвестни" закононарушители и откровени престъпници не можеш да се разминеш. За справка – 45% от общата ни престъпност е само битова, като възходът й сочи нови светли върхове. Законът позволява да имаш и по 10-15 условни присъди и пак да си примерен, за балканския ни манталитет, гражданин. Сякаш наистина всичко в България е обърнато обратно. Официалните медии тиражират колко сме мързеливи и не заемаме 100-те хиляди свободни работни места, но пропускат размера на действителните заплати, често не повече от 300 лв. месечно. Прагът на мизерията, под който са 2,5 млн. души, е 330 лв. и тогава що за заплати са тези? Ами повишените на 180 лв. пенсии? А средствата, отпускани за деца с увреждания? Цените на храните, отново увеличената от 1 юли цена на тока, на лекарствата и на въжето, с което ни се ще да се обесим от отчаяние? Поводи за гняв – дал Господ, отникъде взорът надежда не види.
Три са истинските душегубци на нашата родина: жестоката корупция, сивата икономика и продажното политическо стадо. Те никога няма да отстъпят от позициите си да нахранят гладните и да изтрият сълзите на бедстващите. Гледат на нас като на роби, длъжни единствено да гласуваме за трона им на несвършващите избори за щяло и нещяло. Никога нито една реформа няма да бъде завършена и да получи хуманно лице. България е орисана да се самоизличи от географската карта на света. Неспособна, колкото и да е малка, да се самоуправлява и да решава проблемите си. Затова, който може, емигрира. За да спаси себе си и децата си и да праща пари на близките си тук, в рая на шамарената правда. От началото на годината нашите сънародници в диаспората са превели около 47 млн. евро. За храна и що годе цивилизовано съществуване. Но не могат да ни пратят лекари на мястото на нашенските, също заминаващи поради смешни заплати и закостенели професионални спънки. Нито да ни пратят болници, докато местните хлопват кепенци, защото общата им задлъжнялост досега към Националната здравна каса е над 500 млн. лв. Държавата се хвали, че фискалният й резерв е 12,5 млрд. лв., но не си мърда пръста да оправя положението и тук, в сринатия храм на здравето, и в армията с незаетите щатни бройки и плачевна небоеспособност, и във възраждане на националната икономика, която от години е мъртвец, наметнат с избелели лъжи за чуждестранни инвеститори. Най-добре сме в селското стопанство, защото практически то липсва. Смачкано под напора на евтиния задграничен внос, също поощряван тихомълком от държавата-мащеха. И от някоя парична пачка под масата, разбира се. На този фон правителството ще тегли нов чуждестранен заем (нали уж резервът, за който споменахме, е пълен?), в размер на 200 млн. евро. Основно – за масово разселване на бежанците из всички краища на България. Можем да брътвим още много и да сочим до умопомрачение какво у нас не е наред. Но тъй като нищо вече не ни е наред, нека спрем с изреждането. Правителствата ни приличат на стадо маймуни, хранени с чуждестранни огризки и гротескно подражаващи на цивилизованите си колеги. И т.н. С тези финални надгробни акорди последният останал жив, небит с дърво от „интегрирани" етноси и неумрял от глад нашенец може да затвори вратата след себе си. Приблизителният период да станем малцинство, определян от Световната банка и подобни на нея институции е между 2027 и 2050 г. За справка: сега сме 2017 г.
Ако някой НПО патриот прочете тези редове, веднага ще възнегодува: по Стария континент на ръце ни носят, скоро ще влезем в чакалнята й и ще въведем еврото, а от 1 януари ставаме домакини и на председателството на ЕС. Що за плебейско черногледство! Е, продажници у нас винаги е имало. Че държавата заминавала на кино – чудо голямо. Искам да им обърна внимание на глухите стонове, носещи се изпод многострадалната българска земя. Това са стоновете на мъртвите им родители. Които от срам се обръщат в гроба, докато слушат демагогията на поевропейчените български чеда. Е, и? Какво толкова? Личното достойнство у нас, както безметежното битуване, все се купуват с много пари. Те пък, знайно е, миришат само на откровено национално предателство и нищо друго...

 

Георги Н. Николов
за в. "България"

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер