Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

понеделник
октомври 16
Home Седмицата Анализи КЕРВАНЪТ СИ ЛАЕ, КУЧЕТАТА СИ ВЪРВЯТ...

КЕРВАНЪТ СИ ЛАЕ, КУЧЕТАТА СИ ВЪРВЯТ...

Е-мейл Печат ПДФ

В България, с човечност и търпимост, всичко може да се интегрира. Например етноси, иначе захвърлени да се капсулират из гетата и да живеят по свои правила, закони, манталитет. Също - търсещи убежище бежанци от различни барутни краища. Даже нашенският Йети, за когото се твърди, че е вторично освирепяло същество. Криещо слабините си с диплома за висше образование, докато размахва срещу преследвачите пенсионна книжка. Пълна вместо с пари с кални вицове за честността, труда и „мъдро" изживения живот. Неговата сага се корени и в дружеските контакти с всякакви топлофикации, енергийни вампири, съдия-изпълнители и други емблеми на нашенската демокрация. Затова обитава драките, още неподлежащи на концесия и безплатно саниране. Предполага се, че не е сам и четата му ще става все по-многобройна, ала това е друга тема. Говорихме за интеграцията и за единствените, които по никакъв начин не могат да се впишат в обществото: народните представители. Убедени, че за тях се е провикнал поетът „какви е чеда раждала, ражда и сега, българска майка юнашка". С делата си те озадачават редица водещи светила в световната патология. Няма да ги изброяваме, защото нямат свършване, а и им предстои още цял болестотворен мандат. В сравнение с тях баба Яга, Змей Горянин и Триглавата хидра приличат на смешници, търкащи до безсъзнание фишове от кухите печеливши игри. Четата на 240-та, с редки изключения, пипа далеч по на едро и успехите им в загробването на родината са видими, трайни, канцерогенни. Именно те, с подвластните им правителства, са в дъното на узаконеното грабителство. На корупцията и либертарианската партенка, че държавата е отживелица на свободния пазар. Днес трудно ще посочим печеливша фирма, която да не е купена „отвън", или стопанска институция, ненадупена по свирката на странна офшорка. Или пък министър и държавник, наказани само със заплатата си. Каквито и статистически данни да четем, че вървим напред и нагоре, ако са официални, те са бодряшки и лъжливи. Тиражираните данни как с 6% ръст на брутния вътрешен продукт издухваме от пътя си изостанал Китай, без малко да подпалят масови безредици. Бързо бързо тук дойдоха техни икономисти, за да видят с очите си що е то на гол корем чифте пищови. Как с предизборни трици по абонамент се лови един и същ електорат и как в порутените халета на бивши заводи се отглеждат промишлено прилепи и клошари. Татковината е вече страна от приказките. „Примитивните" ни деди не са и сънували такива щедри бонуси, като безгръбначна външна политика, пазени на хартия граници, хронично беззаконие. Управленска разюзданост, убийствена бедност, ширеща се престъпност и бум на погребалните услуги. България изтича в канализацията на близкото бъдеще по всички показатели с активното участие на парламентарните тунеядци. „Национално съгласие" за тях е мръсна дума, просперитет на нацията – глупости на търкалета. Отдавна е ясно – от там идва основното национално зло. За награда трябва да им купим полицейски електронни гривни за проследяване, поне да знае народът къде щъкат, та овреме да се спасява. Иначе, който може, го прави, основно чрез Терминал 2. Най-засегнати от всякакви правителствени промени, реформи и прочие кълчения са децата. За тях също няма пари, но прави впечатление, че куцо и сакато иска да ги възпитава: било в патриотизъм, било в евроатлантически ценности, или поне да не бият често класната. На 1 юни – Ден на детето, електронните медии показваха усмихнати, празнично облечени малчугани, ведри родители, синьо небе. Сред множеството като извънземни се мотаеха официални лица с вид на крадци на портмонета. На фона на протоколното хилене никой не обели зъб за отпадащите поради мизерия от школото техни връстници. Сега близо 24 хиляди, а утре? Пак никой от облечените във власт не каза за броя на училища: през 1942 г. 10 500, днес – под 2 500. Услужливо се премълча факта, че в диаспората се разкриват нови училища. Че духовността и културният обмен завоюват нови територии, докато у нас са подчинени на административно-партийната посредственост и тъпоумие. От импровизираните трибуни долиташе оптимистично грачене как ще се завръщат тълпи млади българчета, получили образованието си в странство. Витошкото ехо учтиво им отговаряше с нестихващо „дрън-дрън". Естествено, не бе посетен нито един интернат, нито едно селско училище. Не е и нужно. Сам народът го е казал иронично: „Хайде сега, г.з път да види..." Па макар и в пазена от НСО лимузина...
Ако пък си спомним 2 юни - Деня на Ботев и на загиналите герои за независимостта на България става ясно, че днес наследниците им нямат брой. Пред паметника на поета се тълпеше харизматично стадо партийни карикатури, дискредитирани политици, лапачи от кол и въже. Неспирно се лееха, сякаш от латерна, думи как свеждаме погледи в знак на признателност. Как заветите на революционерите са изпълнение на 100%, а републиката е чиста и свята. Сам мраморният Ботев, явно добре информиран за днешните реалности, се бе изчервил от гняв. Дори ми се стори, че пробва да хване за гушата някакъв оратор, но бдителната охрана умело го обезвреди. Не знам дали не го напъхаха и в патрулката – хем да му съставят акт за нарушаване на обществения ред, хем да не пречи на бляскавото тържество. По време на зарята мъжествени солдати викаха, засега още на български език, „ура".
Но... празниците са си празници, а трябва и да се работи. Богоизбраните – в законодателната говорилня, прошляците – по контейнерите, ъндърграундът: зад щандовете за наркотици и мокри поръчки. Неизвестните извършители – по селата, в шамарена раздумка с беззащитни дядовци и баби, народното недоволство – в безопасната ракла с нафталина. Следващата година предстои нашенско домакинство на ЕС, всички сили да се отсрамим достойно са хвърлени там. Ще сме някъде наблизо, ако поради щастливия повод раздават безплатни кебапчета. Ще гледаме всякакви високопоставени факири, човеколюбиви дракони и хуманни пиявици. Ще друсаме огнени хора и ръченици, опровергавайки твърдението на учените, че гладна мечка хоро не играе. То и мечките у нас, макар че ги няма, живеят по-добре от обикновените хора. Важна е надеждата, че идат по-добри дни. Надеждата, казват, умира последна. В случая, обаче, е видно, че ще я изпреварим в отвъдното. Не вярвате? Питайте медицината ни, а после, ако можете, пак ще си говорим...

 

 

Георги Н. Николов
за в. "България"

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер