Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

понеделник
октомври 16
Home Седмицата Анализи АЛА-БАЛА НИЦА, ИЗКУКАЛА ПАНИЦА...

АЛА-БАЛА НИЦА, ИЗКУКАЛА ПАНИЦА...

Е-мейл Печат ПДФ

На автобусна спирка младеж неочаквано и жестоко рита старица в гърба. При падането си тя се потрошава като вафла, а наблюдателните камери запечатват как стоящите в близост хора се правят на три и половина. Така де, нали не ритат тях? Впоследствие става ясно, че нападателят е психично болен и на свобода. За да може отново, по всички канони на изчанчената ни законност, да напердаши още някого. Пак според закона, шамарена правда с обратен адрес е недопустима, антихуманна и неевропейска. Няма съмнение, че цялата правна пушилка около случая има за цел само да мине време и случаят да се забрави. До следващите грозни екшъни и уж учудени обществени кудкудякания...

В двор на училище първокласничка удря по главата друга първокласничка с празно шише от шампанско. На фона на побоищата, изкъртените зъби и пукнати глави в зверилника на нашенското образование това е нещо ново. Значи, децата порастват по-бързо и сами взимат в ръце решаването на лични заплетени казуси. Хубаво е, че алкохолната проба на момиченцата се оказала отрицателна. Още по-хубаво – че шампанското е родно производство и доказва патриотично приобщаване към масовата кауза „Избери българското"!..
Финансист от Лондон е зверски млатен в София поради различен цвят на кожата и ако това не е израз на прословутото ни славянско гостоприемство, здраве му кажи. А отказът на таксиджията да откара окървавения турист до близката болница – резултат от дълбок философски размисъл за вечната борба между доброто и злото. В крайна сметка ошашавеният човек ще има какво да разказва на внуци и правнуци, а те с разбиране да се споглеждат: „Дядката съвсем изпуши! То бива, бива, ама чак пък толкова?"


И накрая, за разведряване – нещо по-лирично. Трайно безработна майка на няколко подрастващи, неходещи на школото поради откровена мизерия и страдащи от хронично недояждане, се беси на клон. Предсмъртно писмо за причините не е оставила и медийният кошер бръмва: сигурно е от несподелена любов. Естествено, няма друг повод да посяга на себе си. У нас дневно се правят по 10 опита за самоубийство, от които два – успешни. Кандидати за отвъдното са предимно гладни и болни пенсионери, висшисти-клошари, отчаяни хора без поминък и други такива особняци. Разбира се, ужасът от живота е най-последният им дерт, за сметка на интимните трепети. Абе, карай да върви... Най-сигурен начин у нас човек да превърти е гледайки новини от страната: убийства, верижни катастрофи, оневинени мошеници. Крупни измами с обществени средства, активисти от ъндърграунда, сочещи закона със среден пръст и магистрати, тълкуващи го със задните си части. Протести на родители, учители, инвалиди, онкоболни, фермери и на когото се сетим. Кански рев до небесата от длъжници, на които частните съдебни изпълнители са продали апартамента за борч от 1000 (хиляда лева), заклали са ги с неполучени записни заповеди и с други „официални" процедурни хватки. Но има и друг вид протести. Работодателите са убедени, че подчинените им роби по-малко произвеждат, повече получават... и също вдигнаха знамето на бунта. Затова минималната работна заплата падна от 460 отново на 420 лв., а е чудно, че все още има такъв долен финансов праг. Не е далеч времето, когато разплащането ще е в натура: портрети на политици, буркани с празни обещания и липсващи филии, щедро намазани с гранясали предизборни обещания. Със своя дан се включват и синдикатите, отдавна задминали по майсторлък Лъжливото овчарче. В редките минути, когато не се галят по крачолите на имащите власт, те гадаят светлото бъдеще бетер всякакви врачки и баячки. Спорят има ли живот на Марс и за разнообразие, когато никой не ги вижда, люто се мръщят пред огледалото на социалната неправда. Може би – и на размера на месечните си доходи, но това е само хипотеза. Отдавна е ясно, че ползата от тях е като от яйцето руно и всички вкупом – 7,5 млн. прошляци, мижави потомци на горд народ, чакаме милостта на правителството и Парламента. Засега правителството е заето с други грижи. Заместник-министрите капят от властта като зрели круши. Кой поради нацистки поздрави където не трябва, кой – оплетен в конфликт на интереси или пък – абсолютно негоден за поста си, макар с верни партийни апетити. Този факт показва дълбоката политическа зрелост на висшите ни управленци, изтънченото им чувство за хумор кой какво да ръководи и несъмнения им стремеж да ни върнат в пещерната епоха. Така и нас ще могат да дадат на концесия, та малко от малко да напълнят хазната. А Народното събрание хихика около идеята за въвеждането на мажоритарен вот, снася проектозакони за доизяждането на черноморската ивица от свои доказани хрантутници и брои дните, докато станем домакини на председателството на ЕС. Нищо друго не е важно, интересно, актуално. Бездната между напъхалите се под покрива му избраници и народа е огромна, непреодолима и както изглежда – за някого много удобна. Мост между двата бряга ще хвърлят само звената за бързо реагиране, ако гладните и озверели тълпи най-после се събудят за възмездие. После? Страх... Под химна на плющящи униформени шамари всеки ще се прибере в бърлогата си и всичко ще си бъде по старому. Стари политически наглеци, обичайното доограбване на татковината, познатото повишаване на данъци и такси и зловещите, вече необратими процеси: демографска трагедия, обезлюдени райони, смазани от безизходица човеци, висока смъртност, висока престъпност и бурна емиграция. Високо някъде в небето като от коприна ехти победоносната демагогия, затриваща и затрила безброй лековерни души. На гордия ни трибагреник вече ще пише: „Преклонена главичка сабя не сече!", на НС – „Дръж ми шапката", а за мелодичен химн най-подходяща в ХХІ-то ни европейско столетие е ораторията „Кацнал бръмбар на трънка..." Нека другите страни да се бунтуват, а жителите им да скандират по улиците основните си човешки права. Ние спим. И жадно гушнали участта, която напълно заслужаваме, сме се превърнали, с редки изключения, на посмешище за цивилизацията. Да, ама пука ли ни? Не ни пука! Знаем, че все някога ще долети тоя, дето клати гората, и ще ни издуха всичките проблеми. Кога някога? Някога, но не сега. Ама май никога...

 

 

Георги Н. Николов
за в. "България"

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер