Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

събота
септември 23
Home Седмицата Анализи ДА РОБУВАШ НА ИНАТ...

ДА РОБУВАШ НА ИНАТ...

Е-мейл Печат ПДФ

Неотдавна в Скопския парламент плющяха здрави македонски шамари. Причината е ясна – тежката политическа и икономическа криза в страната, липсата на здраво правителство и всичко останало, произтичащо от проблемите по върховете. У нас наричаното кой знае защо „Народно" събрание усукано заклейми случващото се при комшиите като неприемливо с ясната увереност, че в България това няма да се случи. Забравяйки, че щом мечката играе до портата ти, чакай да влезе и при теб. Но в родината ни, ако друго няма, то правителства бол. Идващи с шарени приоритети какво ще правят, защо ще го правят и с какви благи мерки ще дозагробят населението. Защото каквито и закони да се пръкват, каквито и хрумки да се гласуват в емблематичната сграда с надпис „Не чакайте добро от нас", резултатът е един и същ. Ще се правят нови магистрали, с хляб и сол ще срещаме химерични едри инвеститори и ще се мисли за подобряване на материалното благосъстояние на останалите живи. От тях, по официална статистика, 35% вече, благодарение на досегашните грижи, се гърчат в откровена мизерия. Не могат да се хранят нормално и по три пъти на ден, да отделят пари за битовите сметки, за лекарства, за неотложни нужди, а за почивка пък – въобще. Колко прави това от 7,2 млн. население от Тимок до Черно море, всеки може да пресметне, а че тази бройка тихомълком се увеличава, е извън всяко съмнение. Закриват се малки и средни предприятия и селскостопански ферми, нараства броят на работещите бедни. Към тях – на клошарите, просяците, битовите престъпници. Този факт ще става все по-очеваден и все по-загърбван от имащите власт, защото няма механизъм, с който да оправят положението. Брутният външен дълг от 7,8 млрд. евро ще продължи да бъде обслужван от нови заеми, докато в обозримо бъдеще националният фалит стане факт. Прогнозата е повече от мрачна и дори оптимистичните псалми на купените медии все по-трудно я скриват и сега. При липсваща икономика, разчитаща само на парични потоци отвън и на харизани за жълти стотинки концесии, на гнойна корупция и безхаберие отвътре, няма как да бъде другояче. Всяко поредно правителство, оплетено в партийни пристрастия и закрилящо олигархичната лакомия, допревръща България в лаборатория за нездрави евроатлантически експерименти. В демографска пустош и социална безпътица, подчинени на правилото: „Надежда всяка тука оставете". С правителство или без, държавата лети на автопилот към бездна и заличаване от географската карта на планетата. А собственият й народ сам не иска да си помогне. Чрез медийното пространство му набиват в съзнанието, че е търпелив и толерантен и може да служи за пример на други народи. Не се споменава кои именно са те, защото не съществуват. Бунтовете, стачките и броженията им се заклеймяват като недемократични и нехуманни. Непрестанно избухващите скандали с политици, прокурори и бизнесмени се прикриват и оставят за разрешаване някъде за след Второто пришествие. Или пък се оказва, че били буря в чаша с вода и нищо особено не се е случило. Народът не вярва, ама май повече вярва, защото така му е по-удобно и безболезнено и чака друг да му реши проблемите. Налице е страх от саморазправа, от уволнения и неприятности, каквито той и сега има предостатъчно. Важно е дневното парче хляб и евтината ракия, за да тушира временно страстите. Пием, пеем по Ботевски буйни песни, но със сутрешния махмурлук страхът от силните на деня отново се настанява трайно в душите и празните ни джобове. Обезличените човеци са оставени да се оправят както могат и да чакат светло бъдеще, а то у нас никога няма да дойде. В хаоса на тихомълком завишаващото се ценообразуване нищо чудно да настъпи гладна криза. Ако не са сънародниците ни по света, тя отдавна щеше да е загробила много нашенци. Само до м. февруари т. г. от диаспората са постъпили 70, 3 млн. евро, а годишно сумата надхвърля милиард. Държавната машина пък традиционно си трае повтаряйки мантрата, че за нищо няма пари. Каква е нейната функция, освен да се хвали, че прекрасно усвояваме европейски фондове? С какво чувства присъствието й обикновеният човек, освен със 700 хил. партийно обвързани чиновници от върха и надолу по административната пирамида, с данъците и таксите? Защо трябва сумите да отиват в касите на надхвърлилите 4%-та бариера партии, а не за спасяване на людете от икономическия, социалния, здравния и всякакъв още геноцид? Отговор овластеното дебелоочие няма да даде. То е обсебено от манията за непогрешимост и съвети не му са нужни. Страхът от всякаква разправа, душащ народа, му е добре дошъл. Той е най-здравият управленски механизъм, заедно с бедността, ужаса от утрешния ден и властта на дерибеите по места. Не са пожалени и децата. 81 хил. подрастващи над седемгодишна възраст, или 12 на сто, никога не са стъпвали в училище. Близка до ума е бъдещата им съдба: без специалност и работа, в гнездото на наркоманията и криминалния контингент. Аутсайдери в разпокъсаното ни общество, изповядващо доброволно унизителна социална поносимост и патологична търпимост.

Докога? Ами, ами... Май докато ни има по земята, попила кръвта на хиляди мъченици за национална независимост, а днес тъпкана от чужди резидентури и хитри мошеници. Изкупуващи на безценица обработваеми площи, мини, дървесина, води, руди. Скоро ще сложат ръка на летищата и пристанищата, а и на всичко останало. Така, както чужди господари са оплели в мрежите си външната ни и вътрешна политика и усърдно мачкат духовността, историческата достоверност на миналото ни, правото ни да бъдем суверенна и независима република. Не толкова бавно, но сигурно и видимо, България се превръща в средновековен анклав. Населението й, също видимо разделено от етнически противоречия, се прави че не вижда какво е дереджето. Страхува се да надигне глас и покорно влачи ярема на одържавената демагогия. „От никъде взорът надежда не види." Вече можем да я караме и без правителство така, както и то си развява байрака без нас. Самоотписали сме се с покорството си, с удобничката си апатия и сме захвърлили на кучетата правото си да бъдем свободни. Тогава защо сме недоволни? Това, което човек или цял народ си направи, и дяволът не може да му го направи. Няма кой нас да нашамари, ама всичките, че да вземем да се събудим...

 

Георги Н. Николов
за в. "България"

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер