Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

сряда
октомври 18
Home Седмицата Анализи ВАМПИРИ – КРЪВОДАРИТЕЛИ...

ВАМПИРИ – КРЪВОДАРИТЕЛИ...

Е-мейл Печат ПДФ

nikolovОтново по лъскавите магистрали, току що открити и вече за ремонт, бърза към нас поредният Великден. Празник християнски, светъл и облъхнат с добри помисли. Затова и правителството къса от хапката си - по 40 лв. бонуси за 1, 262 млн. пенсионери, чиято месечна пенсия не надхвърля 300 лв. Дядовци и баби, оказали се в кохортата богоизбрани, лакомо ще впиват ченета в свинското: 70 % внос, фрашкан с добавки и вода. Или в загадъчни агнешки мръвки, набори на Тиранозавър рекс. Също с надлежни документи, че всичко им е наред. Подходящи след правилна консумация за стомашно разстройство до безсъзнание. И на партидите с откровени запъртъци. Странно как прескочили неподкупните ни митнически бариери. За да бъдат тихомълком преопаковани и пробутани като снесени току що, още топли от далаверата. За останалите бивши трудещи се също има надежди. Омбудсманът Мая Манолова поде кампания богатите да дарят на бедните 20 лв., та и те да се облажат. Тази глупотевина намирисва на сиромахомилство и „повишаване" на личния рейтинг. Резултатът, без да съм ясновидец, ще е хор от празнично скърцащи гладни стомаси. Ако са си платили радиоточката, старците могат в транс да слушат традиционните официални лъжи. Че държавата няма пари, но излизаме от кризата. Че сме остров на стабилността с всички произтичащи от това ужаси. А непрестанните протести на безработни, майки, полицаи, лекари, пчелари, ракиджии, фермери, таксиджии, мутанти и сънародникът ни Йети, е зрително-слухова измама. Театро на безделници, които не знаят какво искат. Не протестират само Народното събрание и правителството. Защо? Отдавна трябваше да спретнат грандиозен протест срещу протестите у нас. Например – пред Европарламента, или на Малдивите. Така ще разберем що за търтеи сме и черни неблагодарници. Преди броени дни какво представляват узнаха майките с болни деца. Наречени от високопоставен чиновник в Социалното министерство „кухи градински лейки". Каквато държавата, такива и хрантутниците й. Ще кажа обаче, че на топло под кожуха й сред най-страшните, гноящи, болестно-заразни и взривоопасни язви е Народното събрание. Над 158 млн. лв. струва издръжката на депутатите му само за един мандат. Това е видимата страна на медала и съвсем не се изчерпва със закачката за евтините кюфтета, които били поглъщали. Лапането идва от много страни, без да е осветено от прожекторите на публичността. В Брюксел пък, само за месец, един депутат ни струва 30 хил. евро. При уж средна месечна заплата у нас 828 лв., което е приказка от шипковия храст за тълпата. Имаща много здраве, със или без пръстов отпечатък, че някога ще ги получава. Ужасяващото е друго – че 240 г.зоподайници откровено работят срещу собствената си родина и народ. Впримчени в тесни партийни интереси, задгранични поклони и личен келепир. Законите са налудничави – с един такъв „закон" партийните формации, спечелили над 1 % от изборните гласове, общо получават 35, 6 млн. лв. всяка година. От 1989 г. досега друго недоносче – Законът за МВР, е преправян и допълван 60 пъти. Каква полиция чакаме и какви към нея, образно казано, пет лева... В парламентарната зала след поредните избори цъфват все по-уродливи партии, представени от дебили. Неподготвени за държавническо мислене, интелектуално ограничени, прости, груби и арогантни. Кому са потребни, освен на собствената си кесия? На кого подобрява хала фекалната, нескончаема лавина от избори? Готованците, „облечени" в народно доверие чрез фалшифициране на изборните резултати, сядат върху буренясало гробище. Страната е призрак – без национално стопанство, първенство на закона, работещи институции и бъдеще. Всеки опит за реформа буксува и всеки следващ корупционен скандал се размива в медийното пространство безмилостно-брутално. Излишно е да казваме, че между „горе" и социалното дъно зее яма без дъно. Но е добре да припомним, че и правителството е гноен апандисит, подхранван от Парламента. Авторитарно в същността си, безпомощно да свърши нещо полезно. Освен да крънка от международните банки заем след заем. Само че България изплаща по главници и лихви по външния си дълг около 880 млн. долара годишно. Откъде? Докога? Не е важно, важна е властта – сладко упоение за пръкнали се от нищото псевдочовеци. Накачулени по апетитните й меса като репеи. Идват и президентски избори. Поредните екзотики, готови да седнат върху одрискания стол на предшественика, вече дуят перки. С възхита узнаваме, че са приживе канонизирани светци, хранещи се с тамян и миро и с конци от вехтите си раса. Непознати им са скверни анатеми като „корупционен скандал", „съдене на България в Страсбург за собствена изгода", концесионни договори с ясна и за слепия файда, взаимно клепане на съперници пред силните в света и пр. Нито, разбира се, партийния фанатизъм, изкарал ги от тинята на безличието, където е истинското им място. Септември е далеч и докато Плевнелиев си събира от „Дондуков" партушините, ще се нагледаме на интересни хватки. Как кандидатите ласкаво се ритат по кокалчетата. Даряват си компромати и през ТВ екрана си показват другарски среден пръст. Тълпата ще реве с пълно гърло от възторг и ще консумира зрелища без хляб. Защото цената му, както на всички основни стоки, пак е под въпрос. Уж годината била кишава, но и сушава, та едрите земевладелци ще видят, ама без картелно споразумение. Каквото, оказа се, нямало при горивата, нито при лекарствата, нито даже при погребалните услуги. Нямало разбойничество и при раздаването (продаването) на шофьорски книжки, нито във фонд „Земеделие", нито в Панама гейт, нито даже в осъдителните присъди за високи скорости. Където крив се оказва сплесканият на зебра пешеходец, неизбягал овреме. Скоро пък, по идея на една пръкнала се и още преди това умряла партия, ще имаме средна класа. Минималната работна заплата е 420 лв., на членовете на Висшия съдебен съвет – близо 7 хил. лв. Тоест, средно у нас заплатата е към 4 хил. лв. Пей, сърце, от едно гърло с два гласа. А вече сериозно: ако българският народ иска добруване, трябва сам да си го извоюва. Чрез национално разбирателство и практическо противодействие на яхащите го канибали. Помогни си сам, да ти помогне и Господ. Има и друг вариант, споменат в „Напаст Божия" на Елин Пелин: „И нека като жабите, кога им пресъхне блатото – да прокълнем и умрем". Комуто както е угодно. Но на жабешкия вариант аз не съм съгласен...

 

Георги Н. Николов
за в. "България"

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер