Организираната от БТА пета световна среща на българските медии, в която, според организаторите, участват близо 200 български журналисти от 25 страни, предизвика недоумения.
Още при откриването на срещата в София държавният глава Георги Първанов формулира задачите пред участниците във форума.
Тези “задачи”, цитирани от БТА, вероятно са предизвикали ако не ледени тръпки, поне сериозно недоумение сред повечето участници, тъй като зад тях прозират практиките на едно минало, което мнозина смятат вече за забравено.
Срещата, според българския президент, трябвало да проследи “пулса на българското мислене, на визията на българите по света, да представя по-автентично онова, което се случва в България, доколкото образът на страната бил изкривен по силата на различни обстоятелства”.
Взривоопасна смес
Известно е, че проследяването на “пулса на мисленето” и т.нар. “визия” на емигрантите, а сега само “сънародници по света”, навремето беше основна задача на почти реабилитираната днес в България комунистическа ДС, а хората, които практикуваха тези занимания - агенти, доносници и шпиони - гордо наричаха себе си разузнавачи. Сега тази характерна дейност на някогашните тайни служби се поставя като официална задача в работата на сериозен журналистически форум, който се титулова като “световна среща” и е организиран в демократична европейска държава в началото на 21 век! Всичко това щеше да звучи абсурдно, ако не се потвърждаваше и от най-важната поставена от президента цел - “да представя по-автентично онова, което се случва в България”, тъй като образът на страната бил “изкривен по силата на различни обстоятелства”.
Пулсът на мисленето на почти двумилионната вече българска общност в чужбина основателно е грижа на сегашното управление.
Икономическата криза, пълният политически и социален безпорядък в предизборната държава, тежката корупция и престъпност, които помпат недоволството сред родители и близки на въпросните сънародници в страната, представляват потенциално взривоопасна смес, която може да помете набързо управлението.
От друга страна визията на българите по света е важна, защото те вече са в състояние да формират активни нагласи не само сред елитите в държавите, в които работят и живеят, но чрез съвременните комуникации и в собствената си родина.
Терапия срещу изкривяването
Колкото до “изкривения образ на страната”, той едва ли е грях на действащите в чужбина български медии, а най-малко на големите световни осведомителни средства, които неведнъж са били обвинявани от сегашния президент във водене на “антибългарска кампания”. Нито скъпо платените ПР-гримове на официозните медии, нито курортните флиртове с българските журналисти в чужбина, нито вкарването в играта на пошлата, като правило, местна туристическа реклама, могат да коригират сегашния образ на най-сиромашката държава в ЕС. Това, както показва световната и европейска практика, е възможно само след сериозна политическа, икономическа и държавническа терапия, която да ликвидира причините за изкривяването, а не да го посипва с медийна пудра и петмез.
Георги Папакочев
Материал на Deutsche Welle
