Теорията на относителността е за тези, които проявяват малко повече интерес към физиката. За нас, обикновените хора, има друга житейска относителност. Не всеки е запознат с теорията на относителността от дебелите книги. Не на всеки му е необходима, както и не всеки трябва да бъде физик, гений или свръх човек. Всичко е много относително. Ако започна с Албърт, много биха добавили Айнщайн. Ако обаче започна с Петър, тогава можете да направите хиляди предположения. Ако продължа с думите - “Цял свят се прекланя пред мен, а аз пред Петър Дънов”, то тогава ще разберете за кой точно Петър говоря. Ако ви кажа, че цитатът по-горе е на Албърт Айнщайн, много биха се озадачили, ала и на много би им било познато. Общото схващане за масата неща произлиза от познатото, логичното и аналогичното. Аз обаче искам да акцентирам върху относителното.
Всичко е относително. Не заради нечия теория, а просто защото е така. Относително е дали си заможен, тъй като разполагаш с шест цифрени суми. Може и да не се чувстваш заможен. Можеш да живееш на ръба на бедността, ала да се чувстваш щастлив и удовлетворен. Можеш да си с пълни или празни ръце, но да оценяваш факта, че имаш такива. За всеки един от нас понятията са различни. За едни да си безхарактерен е недостатък - за някои компании обаче си перфектния работник. Да имаш силно изразен характер от друга страна е плюс, който пък не навсякъде е посрещан с топла прегръдка. Зависи! Зависи от много неща. За някои журналистът е истински журналист - за други е просто платена фигура в шаха. Същото е и в политиката. Запълваме страниците на пресата с клюки за “този и онзи”, а точно “този и онзи” остават доволни от новия си пиар. Трудно можеш да бъдеш определен като добър или лош. По-скоро можеш да бъдеш превърнат в такъв - зависи на чия страна заставаш. Отново е относително. Важно е дали заставаш “пред” или “зад” нещо или някого. Представки или наставки? А защо не и двете? Всичко е интереси в крайна сметка - ама за чия сметка си говорим? И аз имам такава, но не съм плануван в сметките. А те не са една или две, а хиляди. Така и растат с всяка изминала минута - с хиляди! Нека не ставаме материални. Нали душевното е от по-голямо значение. Така, така, ама сякаш нищо няма еднакво значение. Говорим, пишем и мислим многозначно. Българските вестници говорят за новата свирка от 5 лв, а кой да предположи, че ставало дума за вувузела. Само колко вувузиалиращо звучи. На вас не ви ли се струва така? Ама пък от друга страна какво ли да ви се струва - то всичко стана толкова скъпо, че парите за кафета почнаха да привършват. И те като мандатите на управата ни - идва, минава и заминава. Всичко супер, само дето и младите си заминаха. То много заминаха на вятъра, ама много се и изпариха - сигурно към по-топлите страни. Там, където ги посрещат с по-топли чувства. Не че ние сме безчувствени, ала то с времето ценностите се промениха. Не се промени само чалгата. Та тя си е божествена, какво да й се променя? Господ има много имена, много лица и много различни форми. Така е и нашата музика. Тя е и навсякъде с нас. Точно като любовта - дето изчезна отвсякъде. Сега поне навсякъде има по нещо за всеки. Не всеки получи, но пък някои си получиха и за внуците. И те бъдеще трябва да градят. Да, няма само хотели по морето да строят. Нали и работническа класа трябва да имаме. Не може всички да сме шефове и синчета на шефове. Не че е лошо, просто сякаш ни беше грешна квотата. Но страшно няма - ножът е дървен. Тотото върна обратно надеждата. Разбрахме, че се спечели, само да знаехме дали наистина е спечелил някой от “простите” хора. То с толкова хитреци как да не се усъмни човек. Ама какво пък можем да направим...
Освен да си направи по една театрална комична и трагична маска и да влизаме в роля. И без друго изгледахме турските сериали. Дайте сега ние да покажем какво можем. Дали го можем остава относително. Явно опитваме и опитваме, и пак само опитите след нас остават. Остават ми и няколко реда, ама пък мога и да си пиша, докато ми писне. Не, че не ми е писнало от много неща. Даже са доста. Доста е и относително. Та за какво си говорехме? За относителното ли?
Ростислав Димитров
Кореспондент на в. “България”
