Живеем в свят, за който мислим и възприемаме като разбираем. Но не винаги знаем защо сме тук. Не осъзнаваме защо живеем, накъде вървим и дори нямаме рефлексията да си зададем въпроса: защо? Учудващо е, че може да преминем през мига, наречен живот, без да разбираме целта на нашето пребиваване тук.
Вървим, гледаме, слушаме, преживяваме онова, което ни заобикаля, но не винаги приемаме очевидното. Често не осъзнаваме защо се случват определени неща в живота ни. Като че ли сме попаднали в капана на ежедневието, на битовизма и издигнатите на пиедестал повърхностни и първични събития, на малките неща.
Индивидуалните стремежи на всеки един човек, начинът му на живот, различните естетически вкусове и себеизразяването му се определят от целите. Но цели, мотивирани от ценности, надхвърлящи малките и частни гледни точки. Именно в липсата на богат репертоар на големи и чисти идеи, всичко се свежда до оцеляващото поведение и конформизъм.
Но често това ни превръща в гледащи тъмното субекти, изкушени да прибегнем до простия, но силен импулс, да избираме да оцеляваме. Неминуемо следват противоречия, разкъсващи същността ни, самодоволство с ироничен привкус, затваряне на процеса.
Но как да различим правилно от погрешно, как да надскочим собствените си лимити и дефицити в социално-психологически и философски аспект? Как да концептуализираме извън рамките на ограниченията, деформиращи личността ни?
Както пише Ницше в произведението “Шопенхауер като учител” - възпитанието означава две неща: намиране пътя на истината и тоталното и себеотдаване.
Големите и чисти идеи са целта, към която всеки би трябвало да се стреми.Но не поднесените ни в рамка на пошлостта и с подменени стойности. Именно към такива стойности ние трябва да се съмняваме, защото отговорността за всеки процес и промяна е в нас.Промяна, водена не от ежедневни битови цели, не водена от еснафски съображения,а идеали по-висши и по-велики, издигащи хоризонти, а не задоволяващи само тялото ни.
Липсата на автентичност е най-големият враг за развитието на истинските стойности. Автентичност, която разклаща всички рамки, които идват отвън навътре.
Тук идваме на територията на философията. Философът не просто трябва да се интересува и да търси великите истини, а самият той да бъде велик човек, воден от големи идеи. Тези идеи, които са над заблужденията, нечестността, незрелите и ограничени опити на обществото само да възпита себе си чрез псевдо-норми и фалшиви изисквания.
Всеки един от нас трябва внимателно да помисли кое е най-истинско за него. Къде се намира неговата лична идея, от която изпитва вдъхновение и удовлетворение. Идея,която е породена от красотата на истинската му същност.Тя трябва да бъде заявена чрез независимостта си от чуждото мнение.
Да не се целим ниско и да не мислим на дребно е старт към Големите идеи, старт към тоталното ни преживяване на прекрасното, към неизчерпаемите възможности, които спят в нас.
Така на друго ниво се култивират идеите, които ни предпазват от враждебността, породена от безразличието. Големи идеи, даващи ни общовалидни принципи и създаващи атмосфера на творчество в собствения ни живот.
Желяз Андреев
създател на Терапевтична общност “Ново начало”
специално за в.“България”
