Преди само сто години човешкото население по глобуса е било 1-2 милиарда. Преди само двеста-триста години видът на “голата маймуна” е наброявал не повече от милиард. Преди само хилядолетие или две популацията на тази по-малко космата маймуна със специализирана лява мозъчна хемисфера в обработката на знакова информация е била не повече от 200 милиона. И по-малко!
Голата маймуна обаче с помощта на тромавото си специализиране в логическото експлицитно лявохемисферно процесиране на информацията варварски завладя света. Тази гола маймуна се е самообявила за топ вид на планетата, която дори не е напускала. Голата маймуна най-брутално (в превод означава животински) избива ежедневно цели животински и флорални видове. Иззема им територията, храната, гаври се със съществуването им. Плешивият примат все повече губи връзка с единството на цялата природа, с екологичното равновесие, със сърдечната когниция и равновесие! Този плешив ейп расте по количество лавинообразно. Не и по качество! Двуногата плешива маймуна нарича себе си разумна. Но делата и показват обратното!
Всред човеците има прекрасни екземпляри. Хора, които освен с логика, се отличават и с онази фина духовна интелигентност, която засега се мери единствено по делата. Съпреживява се, живее се, резонира се с нея, без да може да бъде измерена от засега примитивните до болка методологични средства на когнитивната наука и експериментална психология и невронаука. За жалост, процентното съотношение между подобни действително разумни човеци и тълпата от двуноги примитивни примати е в огромен ущърб за разумните човеци. Тълпите от двуноги примати по качеството на житейското си осъзнаване, цели и начин на живот принципно не се отличават с нищо друго от хиените, лешоядите и носорозите освен по логическото си знаково процесиране. Тази логическа специализация на част от мозъците им обаче единствено им помага за далеч по-бруталното от това на кой да е животински вид поведение. Качеството на човечеството изобщо не корелира с количественото му увеличаване в геометрична прогресия - по-скоро обратното. Човечеството продължава да живее един много откъснат от планетарната и вселенска разумност живот. Продължава да оскотява все повече - благодарение и на технологиите си, които в сърдечно съзнателни ръце биха могли да бъдат прекрасни оръдия за развитие на расата ни. Това човечество, тънещо в мрака на егоцентричността, тщестлавието на егоизма и колективната импотентност на “аз и мое”, продължава да изтезава един друг. Във войни между нации. Във войни между съседи. Във войни междуличностови, емоционални, вербални, ментални. Това маймуноголо човечество нарича братята си биологични видове от глобуса си продукция. Разполага с плътта и животите им по изумително жесток и брутален начин. Много от останалите биологични видове на малкия ни глобус са изключително интелигентни. Притежават силна памет, внимание, образно мислене. Притежават пълна идентичност с емоционалния живот на самата гола маймуна-човек. Единствената разлика между много от жителите на тази синя планета (т.н. животни) и голата маймуна се състои в еволюционния им избор на едно по-цялостно процесиране на информацията и по-естествен, резониращ с природата на планетата и тази на вселената живот. Висшите бозайници притежават висши когнитивни функции, с много малко различаващи се от тези на голата маймуна. Просто еволюционно са избрали друг път.
Логиката, с която толкова се гордее съвременният ейп човек, по съществото си не е нищо повече от един инструмент за индиректно, опосредствено изучаване на света, едно продължение на пръчката и камъка, в годините, превърнали се в двоични компютри. Тази двойнствена логика е инструмент, служещ за отстранено анализиране, дисекция на контекста - за логическото му “нарязване”, което всъщност представлява анализирането. Има го обаче всеки джобен калкулатор и компютър. И ако това ни прави човеци и е най-висшата човечност, спокойно бихме могли да продължим да режем и сечем природата и животинските видове - това и правим... Логиката е бездушна, безчовечна. Тя е добър инструмент в ръцете на цялостната човечност и духовна интелигентност, докато не се превърне в бездушието на собственото си възвеличаване. Съвременното човечество се кланя на сухата бездушна логическа наука, която отхвърля всичко освен роботската логика. С което редуцира човечността до жалката бинарна логика. От този примитивен сляп и плосък материализъм произлизат повечето беди на съвременното човечество. Бидейки фиксирани в такъв бездушен плосък разум, единственото, което остава след духовната ни кастрация (осъществена от плоската логика), това са нагоните. Нагоните, които примесени с безсърдечния, откъснат от сърдечната цялостна интелигентност интелект, превръщат голата маймуна в истинско чудовище. Чудовище, което спокойно унищожава събратята си животински видове, флората и ... собствената си цялостност и човечност. Едно все по-оскотяващо и жестоко, все по-подивяващо чудовище. Щом според редуциращата ни до биороботи “научна” логика сме просто въглеродни процесори на информация, за какво да бъдем добри един към друг? Защо да правим добро, да се обичаме, помагаме, да имаме милосърдие и сърдечна връзка едни с други, с другите видове, планетата и Вселената? Та, според плоската ни наука, това е просто “магическо мислене”, което спокойно може да се дисквалифицира, скопено от бездушния механичен инструмент на логиката. Можем да бракониерстваме все по дивашки, да убиваме делфините, китовете, слоновете и какво ли не...
Всъщност според мен превъзходството на бинарната логика пред еволюционно различния избор на едно по-свързано с природата процесиране на информацията, е съмнително. Дали ние, голите маймуни, сме по-съвършени от едни слонове или делфини, това е силно съмнително. По-съвършени за кого, освен според собствената си субективна преценка? По-манипулиращи контекста, да. А дали такава насочена навън когниция е единствената възможност за еволюция, това е въпрос! Дали механизацията на усъвършенстваните “пръчки”, тоест техниката, е показател за прогрес? Според кого? Според чия отправна точка? Може би развитието е възможно и в други направления - например когниция, насочена навътре, опознаваща себе си. А оттам и цялата вселена. Един “зомбиран” от съвременната насока на мисълта учен не би разбрал такава посока на разсъждение. Което ме кара само да се усмихна...
Човеците се увеличаваме все повече. Неконтролируемо, като въшки, като чума за планетата - такова е поведението ни... Избиваме по особено жесток и безцеремонен начин останалите разумни видове на планетата си, оскотяваме все повече, подпомагани от бездушната си наука. Наука, от чието беземоционално ниво на студена бинарна когниция тръгва лавината на моралната ни все по-голяма нищета и човечно сърдечен регрес. Разбира се, говоря като цяло. Има прекрасни люде, сърдечно свързани с цялото, с целокупния живот. Но са по-малко от другите, двуногите все по-подивяващи като човечност, макар и логични голи маймуни.
Имаме ли право с безконтролното си размножаване да изземаме безжалостно ареалите и животите на събратята си разумни видове? Не мисля!
Как да проконтролираме раждаемостта? Има правени проучвания - съществува пряка корелация между образоваността и понижаването на раждаемостта. Образоваността обаче според мен е нужно да бъде освен рационално развиване на логичното мислене и трупане на информация и развиване на сърдечната интелигентност!
Пишейки това, в мен отново се появява визията за една различна земя, едно друго човечество. Живеещо в хармония с целокупния живот и природата човечество. Имам тези сърдечни и образни визии от малък ... Боли, когато ги сравниш с оскотяването на човечността наоколо... Сърдечната когниция, свързана с целокупния живот дава един вътрешен прозорец към вечността. Като фина газела всред носорози обаче, постоянно бива тъпкана от грубостта на света наоколо. Макар и да възкръсва като жар птица!
Орлин Баев,
обикновен човек
