“Интересна жена - мислеше си Богомил - в нея има някакъв скрит и доста приятен чар. Може би някой ден ще се опита да го открие.”

... Пред ресторанта дълго се разделяха с Барбара и Сташек. Докато Богомил и Барбара се убеждаваха взаимно кой на кого да отиде на гости, то Сташек правеше опити да танцува с Джейни, която не спираше да се смее. На края успяха да се разделят. Богомил предложи на Джейни да вземат такси. Но тя настояваше да го закара. Убеждаваше го, че не се чувства пияна. Накрая той се предаде и сви рамене. Тръгнаха да търсят колата и, но така и не успяха да я открият. Джейни не си спомняше въобще на коя улица я е оставила. Решиха да вземат ”Понтиака”, но едно такси намали до тях и те бързо се озоваха на задната седалка. Индиецът чу адреса от Богомил и натисна педала.

... В таксито беше доста задушно. Богомил отвори леко прозореца и свали вратовръзката. Джейни веднага се зае да му помага, разкопчавайки ризата му. Вкара ръката си под нея и започна да го гали. Богомил отпусна глава назад и се остави в ръцете и устните на шоколадовата перла...

...Топъл слънчев лъч се бе протегнал през малкия отворен прозорец на спалнята. Богомил раздвижи бавно очи и примижа на силната слънчева светлина. Първото нещо, което усети в стаята, беше острият мирис на парфюма на Джейни. Затвори очи и се помъчи да си припомни неделната вечер. Завъртя филмовата лента и стигна до таксито, което ги взе от ресторанта. Припомни си само, че беше много топло в него. След това си спомни, че търсиха ключа за вратата с Джейни и като не го намериха, минаха през градината и влязоха от задната врата. Тя почти никога не се заключваше... Но защо с Джейни, а тя как си е отишла... опита се да си припомни още нещо от снощи Богомил. Отвори отново очи и се надигна ...”О, господи... този черен задник със сигурност е на Джейни...” - каза си той, гледайки голото и тяло до него. С глава и ръце под възглавницата, опънала шоколадовите си бедра върху белия чаршаф, тя беше мечта за всеки художник. Богомил разтърка очи и отметна чаршафа от себе си. Видя голото си тяло и побърза да се завие... “Боже, господи“ - чудеше се на себе си той. Как можа да се остави алкохолът да му скрои този номер. Много отдавна не беше му се случвало. Може би някога в младежките си години бе изпадал в подобна безтегловност. Разтърка челото си и разтърси глава. “Джейни е виновна - каза си той и се засмя - с нейните танци го извади от самоконтрол...” Нo на първо време имаше нужда от едно силно кафе. Излезе в хола и се хвана за главата. Сякаш яйцето на торнадо се бе въртяло вътре. Дрехите и на двамата като че ли бяха летяли до преди малко във въздуха и сега бяха нападали безразборно по пода и мебелите... А от банята се чуваше шуртенето на течаща вода. Отиде бързо натам и дръпна вратата, а от вътре изпадна сутиена на Джейни, вероятно закачен на дръжката. Богомил го вдигна и погледна към ваната... Слава богу, каналът беше отворен и водата се изтичаше свободно. Недопита бутилка шампанско кротко се открояваше на белия мраморен под. А до нея се виждаше червено парче копринен плат, с красива дантела... “Това трябва да са бикините на черната палавница“ - каза си Богомил и се върна в хола. Здраво са палували снощи с Джейни. А и този парфюм. Цялата къща ухаеше на острия му мирис. Отвори прозореца и си пое дълбоко въздух. След това отиде да зареди кафеварката.

... Излезе от банята и с чаша горещо кафе седна на дивана. Замисли се... Дали това не беше един търпеливо подготвян сценарий от страна на Джейни. Ако е така, то тя успешно го осъществи. Да спиш с шефа и след това да си правиш каквото искаш... Само това му липсваше... Ще изчака малко и времето ще покаже ... Ако трябва, ще намери начин да се отърве от нея. Погледна часовника... наближаваше осем часа. И двамата няма да успеят да отидат на време за работа. Той можеше да отиде към обяд, но тя трябваше да е там. Трябваше, но е в спалнята на белия чаршаф... - каза си Богомил, разтърквайки слепоочието си и го напуши смях. Отиде да си налее още кафе и когато се обърна, я видя на дивана. Беше направила опит да се загърне с чаршафа, но твърде неуспешен. Големите и гърди сякаш срамежливо надничаха под бялата материя. Подвила единия крак под себе си на дивана, а другия изпънат с цялата си дължина на дългото бедро, тя се бе кротнала уморено. Гледайки я през бар плота, Богомил се възбуди... Пое дълбоко въздух и наля още една чаша кафе...

- Good morning, Jenny...

- Good morning, Boss - отвърна тя и опита да загърне гърдите си с чаршафа, като направи тъжен опит да се усмихне.

... Той и подаде кафето и седна до нея. Тя жадно пое гореща глътка. След това още една, и още една... стиснала живителната течност с две ръце. Обърна се към Богомил с цялото си тяло и го погледна с кафявите си очи. Въздъхна и сгуши рамене.