Имало едно време един баща с трима сина. Най-малкият се казвал Глупчо и всички го гледали от високо и му се подигравали.

Решил веднъж големият син да отиде в гората, да насече дърва. Преди да тръгне, майка му дала чудесни топли милинки и шише вино, за да не е гладен и жаден. Щом навлязъл в гората, срещнало го едно старо сиво човече, поздравило го с “Добра среща” и рекло:

- Дай да хапна от милинките и да пийна глътка вино, много съм гладен и жаден.

Но умният син отвърнал:

- Ако ти дам от милинките и виното, за мен няма да остане нищо. Върви си по пътя!

Оставил човечето и продължил по пътя си. Като започнал да сече едно дърво, ударил накриво и брадвата се забила в ръката му, трябвало да се върне у дома, за да го превържат. Така сивото човече си отмъстило. После в гората отишъл средния син. Майка му дала и на него милинки и шише вино. Старото човече се появило отново и помолило да хапне от милинките и да пийне глътка вино. Но и средният син казал:

- Ако дам на теб, трябва да лиша себе си. Върви си по пътя!

Оставил човечето и продължил пътя си. Наказанието не закъсняло: след няколко удара по дървото брадвата отскочила и така ударила средния син по единия крак, че трябвало да го занесат на ръце вкъщи.

Тогава Глупчо казал:

- Татко, пусни веднъж и мен в гората да насека дърва!

Бащата отвърнал:

- Твоите братя си изпатиха лошо. Остави тази работа, не е за теб, синко!

Но Глупчо не спрял да го моли и накрая бащата рекъл:

- Хайде върви! Дано като си изпатиш, да поумнееш.

Дала му майка му една питка, замесена с вода и опечена в пепелта, както и шише прокиснала бира. Като навлязъл в гората, срещнало го старото сиво човече, поздравило го и рекло:

- Дай да хапна от твоята питка и да пина глътка бира, защото много съм гладен и жаден.

Глупчо отвърнал:

- Моята питка е печена в пепел и бирата е прокиснала, но ако нямаш нищо против, да седнем и хапнем.

Седнали на земята , но щом Глупчо извадил питката, тя се превърнала в чудесни милинки, а прокисналата бира в чисто вино. Хапнали и пийнали, а после човечето казало:

- Ти имаш добро сърце и с радост отделяш от своето за чужди, затова ще те даря с щастие. Отсечи онова старо дърво и ще намериш нещо в корените му.

Изрекло човечето тези думи и си отишло. Запътил се Глупчо към дървото, отсякъл го и видял в корените му една гъска с пера от чисто злато. Той я извадил, взел я със себе си и отишъл в една страноприемница да пренощува. Съдържателят имал три дъщери, които видели гъската и пожелали да разберат каква е тази чудновата птица. Много им се искало да си отскубнат по едно златно перо. Голямата си рекла: “Все ще намеря случай да си отскубна едно перо.” И когато веднъж глупчо излязъл, тя хванала гъската за крилото, но пръстите й се залепили за него и не могла да ги отлепи. Скоро дошла и втората със същото намерение. Но щом се допряла до сестра си, залепнала за нея. Накрая дошла и третата и тя да си отскубне златно перо. Сестрите й викали:

- Не се доближавай, не се доближавай!

Но тя не разбрала защо да не се доближава, а си казала: “Щом те могат да си вземат, ще си взема и аз”. Тръгнала към тях, но щом се допряла до сестра си, залепнала за нея.