продължение от предишния брой

Изпитва неприятно усещане на безпокойство в тялото, когато е седнал и то не му позволява да продължи да пише, трябва да стане, да направи дълбоки вдишвания и има чувството, че гръдният му кош е притиснат.

Да остане дълго време седнал и да пише е направо наказание, поради силното изпотяване. Да не забравяме и общото влошаване между 16 и 20 часа, времето, посветено на писане на домашни.

При К. има липса на внимание, разсейва се. Той често обърква реда на буквите и размества реда на сричките, използва неточни думи. При него има слабост, която достига дo парализа на дясната ръка с усещане на вцепененост, главно при писане.

Вдървяването на пръстите може да бъде болезнено за палеца и показалеца, който му се струва твърде голям, особено ако държи нещо (молив) и трябва да го постави някъде. Когато пише има или леко треперене на предната част на ръката (от китката до лакътя), или треперене на пръстите. Държи главата си напред, докато пише, така може да усети и бодежи в слепоочието (Лату).

Крампи при писатели: “При крампи след дълго писане на ръка, действието на К. е добре известно на хомеопатите. Понякога има слабост в дясната ръка при писане и преди всичко конвулсии на пръстите. Не е нужно да има само спазъм, трябва да видите характерната за К. слабост, за да може лекарството наистина да действа. Болният не само стиска крамповидно писалката, но на моменти, когато се опитва да отпусне ръката си, я изпуска от пръстите си. В същото време, пишейки, той трепери и това го депримира. Ако тези симптоми са събрани на едно място, К. ще успее и ще излекува напълно болния. Трябва да отбележим за крампите, модалността дясна страна, която характеризира К.” (Лату).

Това е детето, на което му е трудно да се научи да пише, може би то е същото, което по-бавно се е научило да ходи (трепереща походка, нестабилност с чести падания).

Познаваме Н.В. като свръхчувствителен и раздразнителен човек. Той не може нито да пише, нито да смята, защото губи нишката на мислите си. Невъзможност за умствена работа, особено ако се изисква изработката на нещо и свързването на субективните представи, независимо от конкретните неща. Присъства страх от литературна работа, при което той трябва да мисли и преработва идеи било писмено, било устно, сутрин. Все пак той може да чете и да учи.

Няма търпение за работа.

Лесно се обърква, говорейки и пишейки, пропуска букви, срички и дори цели думи. Ръцете му са несръчни: присъства изтръпване на предната част на ръката и няма достатъчно сила, за да пише (локомоторна атаксия). Ако поставим всичко това в контекста на заседналия живот, на будуванията, на умствената преумора и злоупотребата с алкохол, подправки, кафе или секс (стимуланти), ще видим един млад човек, който вследствие на мастурбацията има такова главоболие, че не може да произнесе и дума, защото му се струва, че всичко танцува около една точка; или тази запечена личност, въпреки своите чести и безплодни позиви за ходене по голяма нужда, която се оплаква от прилив на кръв в главата с главоболие и чието тяло трепери, но особено ръцете, когато пише.

За С. умствената работа е наказание. Изморява се да чете или да пише, не може да мисли, става объркан, прави грешки, не може да се контролира.

Както К., детето С. изпитва трудности да се научи да пише. Цялото развитие на С. изглежда забавено. Има безпокойство във всички части на тялото и не може да остане седнал, нито пък да продължи да пише. Изпитва тревога и притеснение като пише. Чувство на затъпяване изпълва главата: невъзможно му е да чете, да пише или да мисли, като това се задълбочава особено между обяд и 18 часа и спира вечер след ядене.

Зрението е слабо, той няма да се научи нито да чете, нито да пише, защото буквите се сливат и объркват, сякаш гледа през сив воал. Принуден е често да оставя писалката, поради слабост на дясната ръка. Крампи в ръката по време на писане.