
- Г-н Стоев, как оценявате американското турне на нашия национален
отбор?
- Това турне бе положително, спокойно. Спечелихме 1 мач. Изпълнихме
задача минимум. Така че мисля като цяло се представихме според
очакванията.
- Каква, според Вас, е главната причина, за да видим два коренно
противоположни облика на националния ни отбор в продължение на две
спортни вечери?
- На това, че момчетата са млади и че за първи път отборът играе в
този си вид. В България оставихме най-опитните състезатели.
- Даде ли отражение часовата разлика?
- Със сигурност. За една нормална аклиматизация се изисква поне 3-4
дни. Ние още на втория ден след пристигането си играхме...

- Личеше си, че по време на игра сте пределно взискателен към младите
попълнения. Как виждате бъдещето? Чрез тези играчи поддържането на
високото реноме на националния отбор реалност ли е?
- Бъдеще има и затова играхме с младите, за да добият самочувствие и
се обиграват. Със сигурност след Олимпийските игри ще разчитаме още
повече на тях.
- Каква е силата на родното ни първенство? Виждате ли същия
ентусиазъм на публиката, подобен на този в Sears залата?
- Според мен родното първенство е на доста слабо ниво. Всички
най-добри състезатели играят в чужбина. Чужденците, които играят в
България, също са слаби. Ентусиазъм има в определени градове, но не
навсякъде.
- Какъв е графикът на националите оттук нататък и кога ще имате
пълния си състав за непосредствения предолимпийски цикъл?
- Сега отиваме в Испания, оттам в Ирландия. След като се приберем в
България, целият отбор се събира заедно и започва нашата подготовка за
Олимпиадата.
- След главоломните обрати в съботната вечер, сигурен ли бяхте в
крайния успех?
- Сигурен не можех да бъда, защото така вървя и мачът, на приливи и
отливи. Важното е, че играхме силно, играхме добре. А след такава игра и
резултатите не закъсняват.
- Виждали ли сте по-спонтанна публика?
- Във Варна безспорно публиката е много силна, но за
първи път играем навън пред толкова много хора. Радвам се, че успяхме да
зарадваме нашите сънародници с тази победа.
- Публиката във Варна ли е причината да играете повечето
си международни мачове там?
- Не. Една от причините е тая, но и залата е съобразена
с международните изисквания.
- Тук, в залата, публиката бе преобладаващо българска.
Даже и дикторът проговори на български. Чувства ли се това присъствие?
- Хубаво говори за нас, а лошо за американците. Играха у
дома си пред противникова публика. За нашия отбор тази подкрепа изигра
голямо значение и беше много положителна за момчетата.
- Какво бихте пожелали на тези “дай хард” български
фенове, бихте ли имали повече срещи с нас?
- Желая да са живи и здрави. Ако са щастливи да останат
тук, ако не - да се връщат в България.
- А какво бихте отнесли в Родината от този спомен?
- Впечатлението от пълната “наша” зала. Споменът, че
играхме в Америка пред българска публика.
Снимки: вестник “България”