Картичките от Запада връщаха Коледа на българите в комунизма

Венцислав Жеков
Печат

kartichki1Коледа и Нова година са празници, които винаги са били особено тържествено чествани навсякъде в християнския свят. В България обаче, тези празници се честваха частично, защото по времето на комунистическото управление на страната ни, Коледа на практика в Българя нямаше!
Религията беше съществена пречка за управлението в държавата, защото комунизмът е несъвместим с религиозните вярвания, защото самият той е такова. Проблемът е в това, че Християнството измества фокуса и комунизмът става вторичен белег на обществото, вместо да е първичен, какъвто е и замисълът на налагането на това управление у нас.
Хората обаче не забравят празника, не забравят Коледа и един от начините това да се случва са...картичките...! Много българи получават картички от чужбина, от капиталистическия свят. Тези картички създават едно неповторимо и невероятно силно усещане за Коледа, за празник и за празничен сезон въобще.
Едно обикновено семейство от София пази спомените с картички от онези времена. За тях картичките не са просто писма, те са състояние. Картичките, някои от които и „пеещи", с батерия и коледни мелодии, са нещо нечувано у нас във времената на комунизма. Те бяха истинска атракция за повечето хора, защото получаваш картичка, отваряш я и изведнъж тя светва и започва да свири..! Това си беше истинско коледно чудо, споделя Георги и Николинка от София.
Семейството получава информация за своите близки, приятели и роднини в Америка именно чрез тези картички, които не са просто едни поздравителни светещи и пеещи картички. Те са изпълнени с текст, хората описват надеждите си, настроенията си, мненията си по дадени теми, те разказват за живота си в тези картички за празниците. Така се осъществява пълноценна комуникация, от една страна се изпращат поздрави, а от друга, тези поздрави са писма, които разказват. Така хората отвъд „желязната завеса", „на изток от рая", разбират за живота на своите близки отвъд океана, в така наречения капиталистически свят, където всичко е различно от живота на изток, в сферата на съветското влияние и политическа власт.kartichki2
В картичките си, българите и близките на българи отвъд „желязната завеса" споделят всичко, но най-вече изпращат своята положителна енергия към близките си, за да ги стоплят за празниците не само чисто физически, но и емоционално.
Така семействата се обединяват символично за празника, за да бъдат едно цяло. Картичките от капиталистическия свят облагородяват празниците в комунистическа България. Георги и Николинка използват обаче въпросните картички и по още един полезен и оригинален начин. Не се явяват украса за елхата. Освен традиционните гирлянди и стъклени играчки, които в онези години са доста скъпи, защото все още няма китайски пластмасови такива, картичките допълват украсата и създават още по-силното усещане на семейна общност.
Децата пък най-много се радват на картичките. Те освен прекрасни спомени, са и играчки за тях. Музиката и светлините по тях създават неповторимото усещане за празник, такъв, какъвто той може да бъде само там, където наистина се празнува Коледа, където християнските добродетели са ценени, приети, процъфтяват и творят благоденствие сред хората.
Така тези най-обикновени признаци на празника – картичките, сами по себе си се превръщат в носители на така наречения празничен сезон, когато хората почиват, не са на работа, пътуват, или са в домовете си, при своите семейства, където подготвят празнични вечери, разговарят и заспиват щастливи, със споделени емоции, доволни от живота си.
Не така стоят нещата на изток от „желязната завеса, където няма Коледа, където се работи и на Бъдни вечер, а и на 25 декември, когато нормите са най-високи, уж заради празника, а иначе – заради това, да се измести фокусът, вниманието и нагласите на хората така, че те да не мислят за религиозния празник, да не мислят за Рождеството. Единственото, което има значение тогава е партията и нейните приоритети, сред които Коледа определено не присъства!
Така картичките от Запада, най-общо казано, се явяват идеологически дискурс на действителността, те я отменят, макар и за малко, за да създадат едно ново усещане за празник, за духовност, за съпричастност, за истинска семейна общност, основана освен на класическите родови връзки, също и на основите на Християнската цивилизация.
Украсяването на елхата, което винаги и навсякъде е било и е семейно приключение, в България във времената на комунизма беше видоизменено, прехвърлено към Нова година, дядо Коледа, беше дядо Мраз, а снежната царица, беше някаква неопределена „Снежанка", която кой знае защо, живееше със седем джуджета!
Картичките от Запада променяха действителността отвътре, те връщаха Коледа на християните и на всички, които искаха да живеят нормално!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София

репродукции на автора